Един от най-интересните аспекти на физическата вселена е способността и "да се повтаря в друг мащаб." Това означава, че ако се вгледаме в обекта по-дълбоко, то ние можем да видим, че вътрешната му структура повтаря неговата външна структура! Снимката от близък план прилича на снимката от голямо разстояние, тоест микрокосмоса е подобен на макрокосмоса . Това явление, както и други емпирични открития, могат да бъдат приложени към хуманитарните науки за да се изучат икономическите и политически системи.
Така например, редактора на един филм има работа с "ресурси" подобни на този, който държавата трябва да направи със своите ресурси. "Ресурсите" за филмовия редактор това са компютърните файлове, съдържащи изображения и звуци. "Ресурсите" за страната – това са неща като нефтените находища, минералните ресурси и работната ръка.
Когато редактора работи върху филм , то той трябва да има достъп до различни ресурси и да ги съедини в "завършване на филма." Същото нещо се случва, когато става въпрос за живота на хората от всяка страна, те трябва да имат достъп до различните ресурси и да ги обединят с "брутния национален продукт."
След като примерен редактор редактира филм то му хрумва идеята да се оптимизира този процес. Забелязва се, че лекотата, непринудеността и простотата, с която може да редактира, е пряко пропорционална на лекота и непринудеността, с която бихте били в състояние да получите достъп до тези ресурси. Ако искате нужните файловете (ресурси) да са всички на един твърд диск, ясно организирани и маркирани, бихте имали лесен достъп до тях и бързо да построите и монтирате готовите части на филма. Но ако те бяха разпръснати по 2 - 3 или 10 твърди дискове, както често се случва, тогава буквално трябва да се скитате из цялата система да получите достъп до тях. Това, което влошава ситуацията, е, че ако редактирате първия твърд диск, а ресурсите са на дисковете, -2, -4, -7 и-11, и ако някой от тях не работи, не можете да получите файловете и не може да завършите филма, тъй като липсва необходимата картина и звук за Вас. С други думи - продукта (филм) не може да бъде създаден, даже ако само един файл "ресурс" във веригата на производство не е получен. За да се реши този проблем, то трябва да се промени на "философията на управление" за редактиране на нашата система от "взаимозависима" на "независима". Това означава да прехвърлим всички файлове (ресурси), които използваме за редактиране само на един твърд диск, на който се прави целия проект. След като сме редактирали проекта само на първия твърд диск, то ние сме принесли всички ресурси натрупани на 2, 4, 7 и 11 дискове. След като сме направили това, то нашият филмов проект стана НАПЪЛНО НЕЗАВИСИМ от проблемите, причинени от ВЗАИМНАТА ЗАВИСИМОСТ ОТ другите твърди дискове НА СИСТЕМАТА!
Вечерта, след дългия и продуктивен ден на работа с новата ни, независима система за редактиране - решаваме да се отпуснем малко и да отпочинем със списанието „Foreign Affairs“ (това е издание на Съвета по Международни отношения). На корицата са анонсирани няколко статии, между тях, ще изберем две: "Ще приживе ли Либералния Световен Ред Америка" ("Will the Liberal Global Order Outlast America" "), от Джон Айкенбери и "Как Кейнс може да спаси Европа" ("How Keynes Can Save Europe") от Хенри Фарел и Джон Квигин. "Брей" - помисляме си ние, две много интересни статии, в които авторите възнамеряват да обяснят ценността на независимостта и дадените ни от Бога права и свободната пазарна икономика.
Трябва да кажем, че ще бъдем доста оптимистично настроени, докато в статията не Айкенбери не се натъкнем на тази фраза:
„Повишената икономическа взаимозависимост и взаимозависимостта в областта на сигурността дава на Съединените щати и другите държави още една важна причина да се търсят нови и по-широки форми на многостранното сътрудничество.
Странни мисли ще ни хрумнат. Какво? – нима ние току що не се борехме със система за редактиране, болна от "взаимната зависимост"? Че нашите ресурси бяха разпределени по различни устройства за съхранение, че нашият продукт изцяло зависеше от всеки един от твърдите дискове който ни даваше ресурси и, че за проекта, трябваше да се получат тези средства в точното време? Какво - не беше ли тази система на "глобално управление на ресурсите" на бюрото ни толкова бавна, обременяваща и опасна?!
Е, ако тази система работи лошо в микросистемата за редактиране, как ще работи в макро света "на либерален световен ред", ако увеличим мащаба и?! С една дума: аналогичен ли е микросвета на една нелинейна система за редактиране на макро света на световната икономика?! Дали това е една мащабируема функция?
За да отговорим на този въпрос, нека погледнем в друго изявление на г-н Айкенбери, което отново използва думата "взаимозависимост". В статията си той пише:
„Нарастващата взаимозависимост в сферата на сигурността също създава търсене на многостранни правила и институции”.
Това предложение ще ни изненада! - как думата "взаимозависимост" се използва по-често от думата "независимост" в списанието „Foreign Affairs“, издание което заявява че:
„Статиите в „Foreign Affairs“ не изразяват в никакъв вид някакво, единно и общо мнение. Ние не очакваме, че читателите ще са съгласни с всички тези теми и настроения които те ще намерят тук, тъй като някои от нашите автори може категорично да не са съгласни с другите. Ние смятаме, че се държим на разстояние от крайности, а „Foreign Affairs“ прави много за информиране на американската общественост по широк спектър от идеи и въпроси, много повече отколкото ако изразим принадлежността си към някоя школа. Ние не носим отговорност за мненията, изразени във всяка статия, подписана или не, която се появява на тези страници. Това, което наистина приемаме за себе си - това е отговорност за предоставянето и на шанса да се появи.”
Следва продължение……
Николай Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар