УРОЦИТЕ НА ТВОРЕНИЕТО. УРОК 5 – ПРИЕМАНЕ НА СВОЯТА БОЖЕСТВЕНА ПРИРОДА

В теб има всичко и всичко е съвършено, както и във всеки от вас. Всичко е съвършено, защото е безкрайно. На теб ти е трудно да го разбереш. Всичко е съвършено, защото винаги се намира в движение и развитие, в промяна на състояния и форми. Всяко следващо състояние и форма са по-съвършени от предишните, защото това се извършва ежесекундно. Развитието е безкрайно и движението е безкрайно и именно затова всичко извършва своя ход.                          

Няма несъвършенства. Всеки момент от живота на всеки е достигане на съвършенство в малкото и голямото. Цялото мироздание е пронизано от творящия импулс и няма същност или форма, която да не твори или да не се сътворява. Всеки твори и всеки се явява нечие творение. Творецът на Всичко е сътворил вас и този свят, но и неговото собствено сътворение се случва постоянно. Той се променя съгласно други импулси на творението. Тези импулси идват отвън и постъпват отвътре. Всичко е свързано.

Без възходящ поток на живота няма и низходящ и обратното.Творението е същността на всичко.

Всяка капчица от огромния океан носи в себе си всички свойства на океана, но по-малка сила. Но от това тя не престава да е част от него, и вливайки се отново в него, тя се възражда и се слива с неговата сила и същност. 

Вие сте части от огромния божествен океан, и също сте могъщи и божествени. Всеки от вас постоянно е свързан с този океан и се връща в него рано или късно, за да стане съпричастен с великата сила на творението. Но всеки от вас може да стане такъв океан на творението и да даде основа за съществуването на други части на мирозданието.                                       

Вие сте вечни и непрекъснати. Както семената, посяти в земята, израстват в самостоятелно дърво, така и болшинството от вас ще израснат като самостоятелни творци. Разбира се, част от семената не покълват, но те се сливат със земята и подхранват растежа на другите. Всеки има избор: да подхрани в себе си семена на божественото творение или да остане безплодно семе и да се разтвори в основата на творението.

Какво е нужно на семето, за да израсне? Стремеж към светлината, вяра и движение. Вяра - това е разбирането на своята божественост. Ще се изненадаш, но всяко семе, попаднало в земята, израства само ако има вяра. Свикнали сте да пропускате вярата през мисловния си апарат. А тя е заложена в природата ви. Вярата, или осъзнаването на своята божественост, е заложена в природата на всичко сътворено. Но много от вас са забравили за нея и са се превърнали в спящи семена, които не поникват.

За да израсне семето към небето, то трябва да е целеустремено. Всичко на света има цел или вектор на движение, направление. Растенията се протягат към слънцето, реките текат към океана, лавините се спускат от планините. Всичко е движение, а всяко движение има посока.

Каква е целта на всеки от вас? Във вас е заложена единствена цел - да откриете в себе си божествеността, своята божествена природа. И всеки от вас всеки път, живот след живот я открива зрънце по зрънце, отново и отново. Но на всеки от вас е дадено правото сам да си определи своята цел.   

Защо? Защото творецът ни обича?

Да. Но любовта не е точно това, както вие го разбирате. Вие разбирате любовта от човешка гледна точка. Любовта като привързаност. А любовта е съпричастност, това е осъзнаване на единството. Осъществявайки земните си съюзи, вие със сърцето си чувствате съпричастност и единение с вашите партньори и с вашите роднини. Вие чувствате, че сте едно. И наистина, когото сте влюбени, вие сваляте бариерите на разделението и започвате да се чувствате едно цяло с любимия човек. Ето това е любовта – съпричастност и единение. Това е любовта на Създателя. Защото в неговото създание всички негови части са единни с него. И любовта му се изразява в това, че той не може и не иска да се раздели с вас.

Но защо тогава ни дава свобода и форма и ни отделя от себе си?

Защото той осъзнава, че неговото развитие е изменението на собствените му части, а изменението на неговите части е развитие. Той се намира в състояние на покой, а движение в него внасят неговите части, които извършват своите кръгове на творението. И развивайки се чрез своите части, той ги променя в съответствие с общите импулси на творението.

Значи създателят също има свободна воля?

Свободата на волята е възможност за избор от възможните варианти. Представи си, че създателят се състои от безброй форми, всяка от които има свобода за избор на варианти. Какъв е изборът на твореца? От какво се определя той? От съвкупността от избори на неговите части. Иначе казано, той няма избор между нещо, защото тези избори са многовариантни и променливи. И тогава ти разбираш, че изборът е просто движение и развитие. Затова да кажеш, че създателят има свобода на избора означава да имаш предвид, че той постоянно е в движение, тоест се променя.

Значи създателят по никакъв начин не влияе на движението си и зависи от своите части? 
Всичко е взаимосвързано. Спомни си за океана и за неговите капки, това е разбираема аналогия. Всяка капка има свойствата на океана, но само в състава с всички други капки тя придобива качествата на целия океан и неговата сила. Ако стане капка, тя може да се изпари или да замръзне. Но океанът никога не замръзва напълно. Защото се намира в движение.

Значи създателят също има цел? Каква е тя?

Да достигне следващото ниво на развитие на себе си като създател.

А какво е следващото ниво?

Колективно съвместно творение. Каквото горе, такова и долу. Макар че, разбира се, няма понятия като горе и долу. Търси подобието. Всичко е подобно, само се различава на различните нива. Мъжът и жената сливат енергиите си и създават ново същество – своето дете. Тяхното дете не само че е самостоятелен човек, но и наследява чертите на родителите си и по този начин става тяхно продължение и развитие. Родителите заедно възпитават детето си и го обучават на творение. По-нататък, като изпълнят своята задача и достигнат целта на съвместното творение, родителските души се изкачват на по-високо ниво на творение и на жизнен цикъл. А детето повтаря техния път.

Така е и в творението на Създателя. Той ви е създал като свои деца, вие сте наследили неговите качества, той ви обучава на творение и е готов да води съвместно творение. Но след като ви научи на всичко и вие станете самостоятелни творци, той се издига на ново ниво на творението и на своя жизнен цикъл. Така е навсякъде.          

Разбирам. Ние лошо се учим и зле усвояваме неговите уроци.

Няма такива понятия. Вие практически нямате учебници, с каквито сте свикнали. Тоест всеки от вас по своему преминава опит на обучение за творение. Защото има право на избор. Ако Създателят беше научил всички на едно и също, на общи правила и техники, и ако вие нямахте избор при творението, вие нямаше да станете художници. Човек може да бъде научен на набор от прийоми и техники и той сляпо ще ги копира, ако няма свобода на избора. А може да му се дадат четки и бои, да му се покажат техники на рисуване и да му се предложи да нарисува свой свят, своя картина, свой пейзаж, където всеки избира формите и цветовете. В това е смисълът. Имайки практически еднаква палитра на творението, вие можете да творите безкрайно количество вариации на форми и светове.

Но защо творим едно и също?

В това е същността. Вие не вярвате в своята божествена природа и в своята свобода на творението. Много ваши религиозни учения са внесли в главите ви ограничители за творението, успели са да ви убедят във вашата зависимост и безпомощност, внесли са страх в живота ви и във вашето творение.

Кой е направил това с нас?

Вие сами, защото при Създателя няма разделение на части. Защото части от вас внесоха страхове в други части на Създателя и по този начин включиха верижна реакция за предаване на енергия на страха. Всеки от вас при раждането си наследява от родителите си своеобразен ген на страха, който се предава с хилядолетия.

Как да се отървем от тези страхове?

Като изтриете програмата на страха в себе си. Като си спомните божествената си природа и осъзнаете божествената си сила. И разбира се, чрез любовта, защото това е енергия, противоположна на страха. А какво е любов? Това е съпричастност, единение на всеки. Възсъздавайте своето единство. Единството ви не само като хора, но и единството и хармонията на целия свят.

Как да направим това на практика?

Като начало да го осъзнаете и приемете като ваша същност. Вгледайте се в себе си и вижте там своята сила и я приемете. Започнете да се вслушвате в света, във всичко живо. Вие отдавна знаете как да общувате например с дърветета, но някак си не си го признавате. Мнозина от вас. Вие всъщност разбирате езика на животните, но не използвате това. Защото ви разделя страхът. Страхът като отсъствие на вяра в своята божественост.

Каква вреда може да се причини на океана? Може ли някой да го пресуши или да изпие океана? А какво може да се направи с една капка? Тя не може да бъде унищожена. Ако тя замръзне или се изпари, тя рано или късно отново ще се върне и пак ще стане океан. За вас всички тези думи засега са метафора, а вие можете да осъзнаете истинността на това и истинността на вашата съпричастност и божественост.

Какво може да заплашва човек, който се е научил сам да твори събитията на своя живот всяка секунда и се е научил да управлява това? Ако той поиска, той ще си сътвори препятствия, или няма да си сътвори, и ако той е целеустремен в своето творение, никой не може да повлияе на неговите резултати. Всичко това е буквално. Но вие сте забравили или не искате да усвоявате методиките за творение на своя живот, въпреки че информация за това ви се даваше нееднократно.                                                                               
Защо по-рано не сме знаели това? Защо нашите учения не са ни разказвали за това?

Вие просто не чувахте. По-точно, вашият слух беше така настроен, че да не може да улови това. За да чуете ултразвука, трябва да вибрирате на определена честота, а именно с честота по-висока от ултразвука. Така е във всичко. За да виждате финия свят, възприятието ви трябва да стане по-фино. Как може да се пътешества между световете? Променяйки вибрациите на своята същност. Това е като звученето на камертоните на тоналността. Щом започнеш да вибрираш в унисон с вибрацията на определен свят, ти започваш да му съответстваш и ставаш част от него, виждаш го и го усещаш и присъстваш в него. Именно така пътешестват по нивата и световете всички висши същности, те просто пренастройват вибрациите си.

С всяко ниво на развитие вие променяте вибрациите си. Сега много от вас започнаха да вибрират в съответствие с 4-то ниво на измерението. Но все още ви липсва чистота и устойчивост на вибрацията. Вие сякаш вибрирате на 4-то ниво периодично връщайки се обратно на трето, или обратно, от трето се извисявате до четвърто и обратно. Основният проблем, с който сега са заети всички йерархични сили на Вселената, е как да се създадат условия за устойчивост на вашите вибрации. За това в полето на Земята се създава специално вибрационно камертонно поле. За да може всеки от вас да го чуе и да се настрои към него. Като към фар сред бушуващите вълни.

Какво може да направи всеки от вас, за да станат вибрациите му по-устойчиви?
За начало просто приемете това и приемете факта, че вие ще успеете да направите това. Вие ще можете да настроите и да задържите своите вибрации. И именно това намерение ще даде старта, ще стане пусковият механизъм за повишаване на вашите вибрации. Точно това е вярата. Вяра преди всичко в себе си, като част от Бога, притежаваща неговата способност и сила. Всичко, което ви трябва, е да приемете. Да бъде твоята воля – именно това. Това означава не покорност, а приемане на своята божественост, тъй като в действителност ще бъде вашата воля като на божествено създание. Престанете да се съпротивлявате на божествената си природа. Позволете й да се открие. Именно позволете. Това е най-важният механизъм – приемането.

А по-нататък всичко зависи от това какви енергии преобладават във вас. Няма разделение на добри и лоши, а става дума само за пасивни или активни енергии, за степента на активност на вашите енергии. Няма значение дали сте мъж или жена. Някои от вас пасивно съзерцават и чакат. А някой задължително трябва да предприеме  активни стъпки – всички техники са ви дадени. Изчистване, сливане с енергиите на света, техники за дишане и медитации - всичко това ще ви помогне. Но най-главното е да приемете своята божествена природа. Вдигнете очи към небето и ще разберете, всеки от вас.

А какво ще стане с тези, които не могат да създадат устойчиви вибрации?
Те ще продължават да се развиват в своите вибрации, докато рано или късно не достигнат по-високи вибрации. Или по-ниски. Всеки ще избере сам. Снемете ограниченията, вие сами ги създавате в себе си.

А кой си ти, който разговаряш с мен?

Нима не ме позна? Аз съм твоя Създател.                 

Нима ти можеш да говориш с мен? Казват ми, че това е невъзможно. Защото моите вибрации не са съвместими с твоите.

Аз мога всичко. Защото аз съм създател на този свят и всички негови закони са ми  подвластни. Мога да разговарям с всеки от вас. С всеки, който е готов да слуша. Но точно в това е проблемът, че вие сами се затваряте, уверени, че с мен не може да се разговаря. И по този начин затваряте пред мен вратите на душите си. И понеже аз сам съм ви дал свобода на волята, не мога да наруша това, защото това е един от основните закони. Ако го наруша веднъж, ще създам начало на верига за нарушаване на взаимовръзките.

Но как можеш да разговаряш с мен? Ти сам говори за честотата на вибрациите на различните нива.

Е, първо, аз разговарям с теб основно в съня ти. А сега ти просто си спомняш нашия разговор с тебе. Правя това, когато спиш, защото именно в съня си ти най-малко се съпротивляваш на божествената си природа и започваш по-чисто да резонираш в 4-то измерение. После, ти не можеш да разговаряш с мен целия, тогава ти просто ще се слееш с мен. Защото силата на привличане на цялото е много мощна. Както живакът събира зрънцата живак неумолимо в едно, така и силата на единния привлича неговите части. Затова сега с тебе разговаря част от мен.

Ти имаш предвид някаква персонифицирана част ли?

Персонификацията зависи само от теб. Ти самата не приемаш персонификацията и искаш чисто знание. Именно такова чуваш и получаваш от мен. На всеки се дава това, за което се моли. Но за много от вас е по-лесно, когато с тях разговарят  персонифицирани същности, известни като ангели, архангели, учители. Оттук всъщност идва и митът за Вавилонската кула. Всеки слуша само на своя си език, тоест на нивото на своите вибрации.Ти ме чуваш през специално отделена от мен персонифицирана моя част. Често наричате това “канал”.

Значи такъв канал има у всеки?

Всеки има възможност да създаде такъв канал. За това е достатъчно да се обърне към мен с въпрос. Много от вас често се обръщат с молби и мислят, че не ги чувам, не разбирайки, че това е невъзможно. Аз не мога да не чувам, защото аз съм във всичко и във всяко нещо. Всяка частичка от мен е свързана с мен неразривно. Във всеки случай сега неразривно.

Искаш да кажеш, че ще дойде момент, когато нашата връзка ще се прекъсне?

Не напълно. Когато децата израснат и станат самостоятелни, силата на тяхната връзка с родителите остава. Но тя вече не е така постоянна. Защото те придобиват други взаимовръзки. Някой ден, когато всеки от вас стане самостоятелен творец на светове, вие сами ще решите доколко да запазите връзката с мен. Но при това все едно винаги ще сте свързани с мен, защото аз съм вашият прародител и вашето начало. И вие винаги ще бъдете подобни на мен. Но вие вече ще сте други. Защото, наследявайки чертите на родителя, вие ще развиете свои черти на творението и ще станете вече друга част от мен.

Значи ти някога си прекъснал връзката със своя създател?

Всичко е подобно. Всичко е единно. И всичко се намира в развитие. Всичко е циклично. И всичко се връща в началото. Ще го разбереш по-късно.  

         

Превод от руски език: Росица

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:940065

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ