УРОЦИТЕ НА ТВОРЕНИЕТО. УРОК 5 – ПРИЕМАНЕ НА СВОЯТА БОЖЕСТВЕНА ПРИРОДА

В теб има всичко и всичко е съвършено, както и във всеки от вас. Всичко е съвършено, защото е безкрайно. На теб ти е трудно да го разбереш. Всичко е съвършено, защото винаги се намира в движение и развитие, в промяна на състояния и форми. Всяко следващо състояние и форма са по-съвършени от предишните, защото това се извършва ежесекундно. Развитието е безкрайно и движението е безкрайно и именно затова всичко извършва своя ход.                          

Няма несъвършенства. Всеки момент от живота на всеки е достигане на съвършенство в малкото и голямото. Цялото мироздание е пронизано от творящия импулс и няма същност или форма, която да не твори или да не се сътворява. Всеки твори и всеки се явява нечие творение. Творецът на Всичко е сътворил вас и този свят, но и неговото собствено сътворение се случва постоянно. Той се променя съгласно други импулси на творението. Тези импулси идват отвън и постъпват отвътре. Всичко е свързано.

Без възходящ поток на живота няма и низходящ и обратното.Творението е същността на всичко.

Всяка капчица от огромния океан носи в себе си всички свойства на океана, но по-малка сила. Но от това тя не престава да е част от него, и вливайки се отново в него, тя се възражда и се слива с неговата сила и същност. 

Вие сте части от огромния божествен океан, и също сте могъщи и божествени. Всеки от вас постоянно е свързан с този океан и се връща в него рано или късно, за да стане съпричастен с великата сила на творението. Но всеки от вас може да стане такъв океан на творението и да даде основа за съществуването на други части на мирозданието.                                       

Вие сте вечни и непрекъснати. Както семената, посяти в земята, израстват в самостоятелно дърво, така и болшинството от вас ще израснат като самостоятелни творци. Разбира се, част от семената не покълват, но те се сливат със земята и подхранват растежа на другите. Всеки има избор: да подхрани в себе си семена на божественото творение или да остане безплодно семе и да се разтвори в основата на творението.

Какво е нужно на семето, за да израсне? Стремеж към светлината, вяра и движение. Вяра - това е разбирането на своята божественост. Ще се изненадаш, но всяко семе, попаднало в земята, израства само ако има вяра. Свикнали сте да пропускате вярата през мисловния си апарат. А тя е заложена в природата ви. Вярата, или осъзнаването на своята божественост, е заложена в природата на всичко сътворено. Но много от вас са забравили за нея и са се превърнали в спящи семена, които не поникват.

За да израсне семето към небето, то трябва да е целеустремено. Всичко на света има цел или вектор на движение, направление. Растенията се протягат към слънцето, реките текат към океана, лавините се спускат от планините. Всичко е движение, а всяко движение има посока.

Каква е целта на всеки от вас? Във вас е заложена единствена цел - да откриете в себе си божествеността, своята божествена природа. И всеки от вас всеки път, живот след живот я открива зрънце по зрънце, отново и отново. Но на всеки от вас е дадено правото сам да си определи своята цел.   

Защо? Защото творецът ни обича?

Да. Но любовта не е точно това, както вие го разбирате. Вие разбирате любовта от човешка гледна точка. Любовта като привързаност. А любовта е съпричастност, това е осъзнаване на единството. Осъществявайки земните си съюзи, вие със сърцето си чувствате съпричастност и единение с вашите партньори и с вашите роднини. Вие чувствате, че сте едно. И наистина, когото сте влюбени, вие сваляте бариерите на разделението и започвате да се чувствате едно цяло с любимия човек. Ето това е любовта – съпричастност и единение. Това е любовта на Създателя. Защото в неговото създание всички негови части са единни с него. И любовта му се изразява в това, че той не може и не иска да се раздели с вас.

Но защо тогава ни дава свобода и форма и ни отделя от себе си?

Защото той осъзнава, че неговото развитие е изменението на собствените му части, а изменението на неговите части е развитие. Той се намира в състояние на покой, а движение в него внасят неговите части, които извършват своите кръгове на творението. И развивайки се чрез своите части, той ги променя в съответствие с общите импулси на творението.

Значи създателят също има свободна воля?

Свободата на волята е възможност за избор от възможните варианти. Представи си, че създателят се състои от безброй форми, всяка от които има свобода за избор на варианти. Какъв е изборът на твореца? От какво се определя той? От съвкупността от избори на неговите части. Иначе казано, той няма избор между нещо, защото тези избори са многовариантни и променливи. И тогава ти разбираш, че изборът е просто движение и развитие. Затова да кажеш, че създателят има свобода на избора означава да имаш предвид, че той постоянно е в движение, тоест се променя.

Значи създателят по никакъв начин не влияе на движението си и зависи от своите части? 
Всичко е взаимосвързано. Спомни си за океана и за неговите капки, това е разбираема аналогия. Всяка капка има свойствата на океана, но само в състава с всички други капки тя придобива качествата на целия океан и неговата сила. Ако стане капка, тя може да се изпари или да замръзне. Но океанът никога не замръзва напълно. Защото се намира в движение.

Значи създателят също има цел? Каква е тя?

Да достигне следващото ниво на развитие на себе си като създател.

А какво е следващото ниво?

Колективно съвместно творение. Каквото горе, такова и долу. Макар че, разбира се, няма понятия като горе и долу. Търси подобието. Всичко е подобно, само се различава на различните нива. Мъжът и жената сливат енергиите си и създават ново същество – своето дете. Тяхното дете не само че е самостоятелен човек, но и наследява чертите на родителите си и по този начин става тяхно продължение и развитие. Родителите заедно възпитават детето си и го обучават на творение. По-нататък, като изпълнят своята задача и достигнат целта на съвместното творение, родителските души се изкачват на по-високо ниво на творение и на жизнен цикъл. А детето повтаря техния път.

Така е и в творението на Създателя. Той ви е създал като свои деца, вие сте наследили неговите качества, той ви обучава на творение и е готов да води съвместно творение. Но след като ви научи на всичко и вие станете самостоятелни творци, той се издига на ново ниво на творението и на своя жизнен цикъл. Така е навсякъде.          

Разбирам. Ние лошо се учим и зле усвояваме неговите уроци.

Няма такива понятия. Вие практически нямате учебници, с каквито сте свикнали. Тоест всеки от вас по своему преминава опит на обучение за творение. Защото има право на избор. Ако Създателят беше научил всички на едно и също, на общи правила и техники, и ако вие нямахте избор при творението, вие нямаше да станете художници. Човек може да бъде научен на набор от прийоми и техники и той сляпо ще ги копира, ако няма свобода на избора. А може да му се дадат четки и бои, да му се покажат техники на рисуване и да му се предложи да нарисува свой свят, своя картина, свой пейзаж, където всеки избира формите и цветовете. В това е смисълът. Имайки практически еднаква палитра на творението, вие можете да творите безкрайно количество вариации на форми и светове.

Но защо творим едно и също?

В това е същността. Вие не вярвате в своята божествена природа и в своята свобода на творението. Много ваши религиозни учения са внесли в главите ви ограничители за творението, успели са да ви убедят във вашата зависимост и безпомощност, внесли са страх в живота ви и във вашето творение.

Кой е направил това с нас?

Вие сами, защото при Създателя няма разделение на части. Защото части от вас внесоха страхове в други части на Създателя и по този начин включиха верижна реакция за предаване на енергия на страха. Всеки от вас при раждането си наследява от родителите си своеобразен ген на страха, който се предава с хилядолетия.

Как да се отървем от тези страхове?

Като изтриете програмата на страха в себе си. Като си спомните божествената си природа и осъзнаете божествената си сила. И разбира се, чрез любовта, защото това е енергия, противоположна на страха. А какво е любов? Това е съпричастност, единение на всеки. Възсъздавайте своето единство. Единството ви не само като хора, но и единството и хармонията на целия свят.

Как да направим това на практика?

Като начало да го осъзнаете и приемете като ваша същност. Вгледайте се в себе си и вижте там своята сила и я приемете. Започнете да се вслушвате в света, във всичко живо. Вие отдавна знаете как да общувате например с дърветета, но някак си не си го признавате. Мнозина от вас. Вие всъщност разбирате езика на животните, но не използвате това. Защото ви разделя страхът. Страхът като отсъствие на вяра в своята божественост.

Каква вреда може да се причини на океана? Може ли някой да го пресуши или да изпие океана? А какво може да се направи с една капка? Тя не може да бъде унищожена. Ако тя замръзне или се изпари, тя рано или късно отново ще се върне и пак ще стане океан. За вас всички тези думи засега са метафора, а вие можете да осъзнаете истинността на това и истинността на вашата съпричастност и божественост.

Какво може да заплашва човек, който се е научил сам да твори събитията на своя живот всяка секунда и се е научил да управлява това? Ако той поиска, той ще си сътвори препятствия, или няма да си сътвори, и ако той е целеустремен в своето творение, никой не може да повлияе на неговите резултати. Всичко това е буквално. Но вие сте забравили или не искате да усвоявате методиките за творение на своя живот, въпреки че информация за това ви се даваше нееднократно.                                                                               
Защо по-рано не сме знаели това? Защо нашите учения не са ни разказвали за това?

Вие просто не чувахте. По-точно, вашият слух беше така настроен, че да не може да улови това. За да чуете ултразвука, трябва да вибрирате на определена честота, а именно с честота по-висока от ултразвука. Така е във всичко. За да виждате финия свят, възприятието ви трябва да стане по-фино. Как може да се пътешества между световете? Променяйки вибрациите на своята същност. Това е като звученето на камертоните на тоналността. Щом започнеш да вибрираш в унисон с вибрацията на определен свят, ти започваш да му съответстваш и ставаш част от него, виждаш го и го усещаш и присъстваш в него. Именно така пътешестват по нивата и световете всички висши същности, те просто пренастройват вибрациите си.

С всяко ниво на развитие вие променяте вибрациите си. Сега много от вас започнаха да вибрират в съответствие с 4-то ниво на измерението. Но все още ви липсва чистота и устойчивост на вибрацията. Вие сякаш вибрирате на 4-то ниво периодично връщайки се обратно на трето, или обратно, от трето се извисявате до четвърто и обратно. Основният проблем, с който сега са заети всички йерархични сили на Вселената, е как да се създадат условия за устойчивост на вашите вибрации. За това в полето на Земята се създава специално вибрационно камертонно поле. За да може всеки от вас да го чуе и да се настрои към него. Като към фар сред бушуващите вълни.

Какво може да направи всеки от вас, за да станат вибрациите му по-устойчиви?
За начало просто приемете това и приемете факта, че вие ще успеете да направите това. Вие ще можете да настроите и да задържите своите вибрации. И именно това намерение ще даде старта, ще стане пусковият механизъм за повишаване на вашите вибрации. Точно това е вярата. Вяра преди всичко в себе си, като част от Бога, притежаваща неговата способност и сила. Всичко, което ви трябва, е да приемете. Да бъде твоята воля – именно това. Това означава не покорност, а приемане на своята божественост, тъй като в действителност ще бъде вашата воля като на божествено създание. Престанете да се съпротивлявате на божествената си природа. Позволете й да се открие. Именно позволете. Това е най-важният механизъм – приемането.

А по-нататък всичко зависи от това какви енергии преобладават във вас. Няма разделение на добри и лоши, а става дума само за пасивни или активни енергии, за степента на активност на вашите енергии. Няма значение дали сте мъж или жена. Някои от вас пасивно съзерцават и чакат. А някой задължително трябва да предприеме  активни стъпки – всички техники са ви дадени. Изчистване, сливане с енергиите на света, техники за дишане и медитации - всичко това ще ви помогне. Но най-главното е да приемете своята божествена природа. Вдигнете очи към небето и ще разберете, всеки от вас.

А какво ще стане с тези, които не могат да създадат устойчиви вибрации?
Те ще продължават да се развиват в своите вибрации, докато рано или късно не достигнат по-високи вибрации. Или по-ниски. Всеки ще избере сам. Снемете ограниченията, вие сами ги създавате в себе си.

А кой си ти, който разговаряш с мен?

Нима не ме позна? Аз съм твоя Създател.                 

Нима ти можеш да говориш с мен? Казват ми, че това е невъзможно. Защото моите вибрации не са съвместими с твоите.

Аз мога всичко. Защото аз съм създател на този свят и всички негови закони са ми  подвластни. Мога да разговарям с всеки от вас. С всеки, който е готов да слуша. Но точно в това е проблемът, че вие сами се затваряте, уверени, че с мен не може да се разговаря. И по този начин затваряте пред мен вратите на душите си. И понеже аз сам съм ви дал свобода на волята, не мога да наруша това, защото това е един от основните закони. Ако го наруша веднъж, ще създам начало на верига за нарушаване на взаимовръзките.

Но как можеш да разговаряш с мен? Ти сам говори за честотата на вибрациите на различните нива.

Е, първо, аз разговарям с теб основно в съня ти. А сега ти просто си спомняш нашия разговор с тебе. Правя това, когато спиш, защото именно в съня си ти най-малко се съпротивляваш на божествената си природа и започваш по-чисто да резонираш в 4-то измерение. После, ти не можеш да разговаряш с мен целия, тогава ти просто ще се слееш с мен. Защото силата на привличане на цялото е много мощна. Както живакът събира зрънцата живак неумолимо в едно, така и силата на единния привлича неговите части. Затова сега с тебе разговаря част от мен.

Ти имаш предвид някаква персонифицирана част ли?

Персонификацията зависи само от теб. Ти самата не приемаш персонификацията и искаш чисто знание. Именно такова чуваш и получаваш от мен. На всеки се дава това, за което се моли. Но за много от вас е по-лесно, когато с тях разговарят  персонифицирани същности, известни като ангели, архангели, учители. Оттук всъщност идва и митът за Вавилонската кула. Всеки слуша само на своя си език, тоест на нивото на своите вибрации.Ти ме чуваш през специално отделена от мен персонифицирана моя част. Често наричате това “канал”.

Значи такъв канал има у всеки?

Всеки има възможност да създаде такъв канал. За това е достатъчно да се обърне към мен с въпрос. Много от вас често се обръщат с молби и мислят, че не ги чувам, не разбирайки, че това е невъзможно. Аз не мога да не чувам, защото аз съм във всичко и във всяко нещо. Всяка частичка от мен е свързана с мен неразривно. Във всеки случай сега неразривно.

Искаш да кажеш, че ще дойде момент, когато нашата връзка ще се прекъсне?

Не напълно. Когато децата израснат и станат самостоятелни, силата на тяхната връзка с родителите остава. Но тя вече не е така постоянна. Защото те придобиват други взаимовръзки. Някой ден, когато всеки от вас стане самостоятелен творец на светове, вие сами ще решите доколко да запазите връзката с мен. Но при това все едно винаги ще сте свързани с мен, защото аз съм вашият прародител и вашето начало. И вие винаги ще бъдете подобни на мен. Но вие вече ще сте други. Защото, наследявайки чертите на родителя, вие ще развиете свои черти на творението и ще станете вече друга част от мен.

Значи ти някога си прекъснал връзката със своя създател?

Всичко е подобно. Всичко е единно. И всичко се намира в развитие. Всичко е циклично. И всичко се връща в началото. Ще го разбереш по-късно.  

         

Превод от руски език: Росица

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:940065

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

УРОЦИТЕ НА ТВОРЕНИЕТО: УРОК 6 – ТВОРЕНИЕ НА ФОРМАТА

Творението е многовариантно. Отначало се създава формата. После тя се изпълва с енергията на звука и развитието. Енергия на звука - това е тоналността на формата, нейното местоположение в хармоничното звучене на света.

Цялата енергия може да се разглежда като мелодия или звук. Всички ваши енергии звучат в космическото пространство и създават обща мелодия. Всички ваши енергии имат цветови характеристики, които също създават картината на мирозданието. Звукът е вибрация. Цветът е степен на вибрация. Освен тези характеристики има още много. От известните ви електромагнитни колебания.

Индивидуалната характеристика на всеки от вас има множество аспекти, по които да се различавате един от друг. Част от тези характеристики говорят за вашата история и произход, за семейството, от което произхождате, от кой светлинен район на галактиката и така нататък.

Така е и при творението на формата. Отначало се създава контурът на обема или граница на формата и след това се фиксира. По-нататък тя трябва да се изпълни с характеристики за индивидуализация на формата. Ако това е растение - то ще има свои характеристики, ако е камък - други.                         

А откъде може да се вземат тези характеристики? Откъде идва изпълването?                       

Създателят изпълва формите от себе си. Чрез преобразуване на своите излъчвания, пречупвайки ги и оформяйки ги. Тоест изолирайки  част от себе си, той  възстановява  характеристиките на тази част и я  попълва със  създадената от него форма.                                               

А как създава границите на формата?

С поле. С електромагнитно и с други полета. Вашите граници всъщност са определени по същия начин. Всичко, което виждаш като твое физическо тяло, е действие на гравитационното поле. А твоето астрално тяло се подчинява на формиране на други полета.                                                       

Кой е създал тези полета и кой ги управлява?

Аз създадох тези полета. Чрез манипулиране с различни полета аз създавам форма и след това я изпълвам със съдържание с нужното качество.

Откъде се взимат тези нужни качества?                     

Те вече присъстват в мен. В света има много творци от различно ниво и те вече са усвоили безброй начини и качества на творението, и всичко това са части от мен. Затова аз имам достъп до дадените части и до овладяването на тези характеристики.

Тоест всичко вече е създадено и може само да се променят вариантите? 

Приблизително е така. Макар че е по-сложно. От вариантите се получават комбинации, и те са безброй. А като се вземе предвид, че процесът на творение е непрекъснат, то всяка микросекунда от вашето време се създават безброй много нови качества и характеристики на творението, нови разновидности създания. 

А как избираш с какво съдържание искаш да напълниш формата?

Изборът не е съвсем точно понятие. Вие си представяте, че аз просто си измислям и фантазирам. Моят избор също е обусловен от самия строеж на мирозданието.

В системите на мирозданието има много различни характеристики на създадените светове и същности. Тяхното развитие и сътворение изменя общата структура и тези изменения предизвикват необходимост от следващи изменения. Тоест, в определен спектър на мирозданието на определен етап на неговото сътворяване се създава поляризация на определени сили и полета. Ако за минус приемем недостига на някакви форми и качества на творението, то даденият минус трябва да се неутрализира със съответен плюс и да уравновесим системата.

По-нататък всяко творение има етапи и цикли. Затова определен етап изисква или води до изменение на качествата на системата. Търси подобие. Всичко е подобно. Същото става и в твоя организъм даже на физическо ниво. Когато на тялото ти му е нужен отдих, се изработват хормоните на съня. Когато в твоето тяло на организма му липсват някакви вещества, самият организъм може да ги попълни без участие на външна храна, която вие използвате. И вашият организъм, и вселената - това е саморегулираща се система от взаимовръзки. Външният космос и вътрешният космос са подобни.

Излиза, че всичко става автоматично и ти самият не твориш?

Аз съм създал и създавам системи на творението, които работят без моята директна намеса. Но тези, които творят, са части от мен. Затова не може да се каже, че аз не участвам в творението. Аз творя чрез вас. Чрез моите части. Защото аз съм цялото – това е малко по-друго качество на съзнанието и на битието. Аз като цяло също съм част от друго цяло и на друг цикъл на творението.

А кой създава новото, новите форми?

Какво наричаш ново? За вашия свят ново е всичко, което не е част от вашия свят. За другите светове е друго. Практически няма нищо ново във вашето разбиране. Има многочислени вариации на старото. И тъй като количеството на съставните части на вариациите постоянно расте, затова расте и количеството на вариациите. А значи се появяват нови вариации на творението.

А експеримента с дуалността? Това нова вариация на старото ли беше? 

Ако думите старо и ново определим не с качеството, а с времевите разлики или по-точно със скоростните разлики, то можем да делим не на старо и ново, а на сътворено и на още несътворено. Експериментът с дуалността разбира се беше нова вариация на по-рано сътворени типове на развитие. Всъщност има и триалност и така нататък. Има и много по-сложни взаимовръзки. Дуалността – това е намаляване на обемите на избора. Намаляване на неговата вариантност, когато безброй характеристики се поляризират на два полюса, на две основни групи.

Искаш да кажеш, че има системи, където свободата на избора е още по-многовариантна?            

Да, разбира се. Има всичко, което можеш да предположиш. В буквалния смисъл на тази дума. Всичко, което може да ти дойде на ум. Това е информация за вече съществуващи форми на творението. Ти знаеш за това, защото в периодите, когато ти (моя част) се завръщаше при мен, ти имаше всички знания, които има в мен. И сега са останали спомени за тези знания. Но ти засега не можеш да ги изразиш всичките, защото твоите честотни характеристики в  сегашното съществувание и тяло още не възприемат някои вибрации на твоите или на нашите знания.

Значи излиза, че ние не говорим с теб. А аз просто си спомням.

Излиза, че ти разговаряш сама със себе си и сама си помагаш да си спомниш всичко.         

А какво представлява знанието?                                                                                     
Знанието е наличие на определена енергия. Всичко на света е енергия. Ти, облаците, хората, боговете, полетата, силите и така нататък. Енергията се трансформира и приема определени форми и характеристики. Електрическата енергия и енергията на осъзнаването по същество са една и съща изначална енергия, но белязана с определени маркери – характиристики на диференцираността.                                   

Знанието е определен потенциал на енергиите, концентриран и намиращ се в състояние на покой. Тоест това, което се намира в състояние на покой и без изменение, в сегашния момент може да се счита за устойчива форма и характеристика, и вие я наричате знание. Но това знание може да се промени, ако тази форма се задвижи.                                                 

Ти говориш за човешките знания или за истината на мирозданието?          

Човешките знания са част от истината на мирозданието. Има част от енергията на мирозданието в стабилна форма на възприемането и със стабилни за дадения момент характеристики, която се намира в покой. Това е своего рода източник за еталони на развитието. Картотека. Библиотека на форми и състояния, които са стабилизирани и затова имат статус на знание. Тоест сега не изискват изменение.

Част от тези характеристики – това са знанията на хората. Тези, които сте в състояние да възприемете. Става дума за съвместимост на енергиите. Има част от знанията, енергетиката на които ви е толкова чужда на днешното ви възприемане, че вие практически сте несъвместими. Но ако възникне необходимост от изменение на тези характеристики под въздействието на вътрешни фактори на системата, те се променят и до процеса на стабилизация вече не са знания.

Например вашите Акашови Хроники са стабилизирана част от енергията на творението на вашия сектор, където са записани всичките характеристики и кодове на развитие на вашата система, на всичките и части на всички етапи. Тези хроники постоянно се попълват с нови части от знанието. В края на краищата ще дойде момент, когато масата на натрупване на енергия на стабилните знания ще стане критична и ще се извърши качествен скок на даденото знание-енергия на ново ниво. Всичко е подобно, взривовете на свръхнови в космоса – това е почти същият процес. И тогава вашият свят ще получи нов статус на творението.

Значи неизменна истина не съществува?

Какво определя истинността? Вие определяте истинността, като разлика от лъжата. В мирозданието няма такива понятия. Това са различни енергии. Думата “истина” произлиза от думата “източник”. Истина - това е началното състояние. А знанието е определен етап от развитието на енергията на преобразованието и творението. Термините не са много важни. Просто запомни, че всичко е движение на енергията или на нейното състояние. И ти също.

Ти казваш, че когато Акашовите Хроники натрупат определен потенциал,  ще стане качествен скок. За прехода ли става въпрос?                                                                                               
Ако имаш предвид сегашната ситуация, то това е само част от процеса. Всичко на света има цикличност и етапи. Акашовитет хроники - това е вашият своего рода стабилизационен фонд. Натрупаните там вибрационни  характеристики  на знанието сякаш уравновесяват интензивността на векторите на вашето движение. Един вид равновесна чаша.

Нещо като чашата на Граал ли?

                                                                                      
Да. Вие така го наричате.

                                                                                               
Достижимо ли е пълното знание?

                                                                                              
И да, и не. Когато се сливаш с всички части, достигаш до пълното знание. Можеш да направиш това и сега за кратко време. Когато отново се върнеш в твоята форма, можеш да възприемаш само тази част от знанията, която съответства на твоите честотни характеристики. По-нататък всичко зависи от това доколко  е неизменна тази част от знанието, която ти е била достъпна при сливането с цялото. Защото цялото също се променя.
                        
Но във всеки от вас има връзка с мен и с общото знание. Ако определяте постигането на знанието като процес на възприемане на нова информация, то знанието е непостижимо. Защото не е резултат, а е процес. Ако определяте знанието като съпричастност с общото, то това винаги го има във всеки.                       

Всяка ваша клетка носи цялата  информация за вселената. Всички ваши клетки притежават пълната информация, която имат и цялата вселена, и всички нейни части. Именно затова всеки от вас може да се въплъти  на други нива на творението и в други части на мирозданието.

Значи аз мога да създам нещо, което изобщо не съответства на този свят, нещо от други части на вселената, ако успея да открия тази информация в моите клетки?

Да, но тази част няма да може да съществува в тази част на вселената .По вибрационни характеристики по закона за подобието, тя ще бъде привлечена от друга подобна на нея част. Така се раждат във вашата и в други части на вселената така наречените фантоми  или чупакабри.Това са опити за сътворение на други форми и реалности с погранични характеристики.

Ти каза, че ти също имаш създател.                                                                               
Всичко е огледално, и всичко е подобно. Откъде мислиш, че съм се появил?   
Това означава, че твоят създател те е създал от себе си, или има общ източник на сътворение на всички творци?

Всичко е подобно. Всеки творец може да създава само от себе си. Но това съвсем не е това, което сега си помисли. Какво си ти – отделена част от мен. Значи ако ти започнеш да твориш от себе си, по този начин ти твориш от мен. А аз, творейки от себе си, творя от моя създател. По-просто казано, създателят ме създаде от своята енергия. А аз създадох теб от моята енергия. А ти създаваш твоите творения от твоята енергия. Всичко това всъщност е една и съща енергия, само че получила нови характеристики.     

Значи има първи пратворец?

Има верига на творението. И понеже всичко е безкрайно, то и тя не може да има начало и край, и тя е безкрайна. Затова се говори за цикличност или спирала. Или за лента на Мьобиус във вид на спирала. По-точно, ако говорим с вашите понятия, това е още по-сложна конструкция. Важното е, че всичко е взаимосвързано и всеки се явява етап за другия. Може да се говори само за цикличност.

Имам чувството, че разговарям с човек. Как е възможно?                                    
                                    
Колкото повече общуваме, толкова повече ти ме  очовечаваш. Или толкова повече нашите енергии започват да се сънастройват. В този смисъл ти твориш част от мен. Процесът на творение е взаимен. Творецът твори  създание и създанието твори твореца. Това е взаимно отваряне. Когато двама души общуват един с друг, те взаимодействат със своите полета и енергийни структури. При това, сътворявайки очаквания спрямо партньор си, всеки от тях сътворява част от съвместното пресичащо се пространство, от общото пространство, и своето виждане за другия. Това е все едно да виждаш партньора си не пред теб, а неговото отражението в огледало.                                  

Но това огледало е твоето възприятие, твоето пречупване на постъпващата от него енергия. Сега ти общуваш с мен. Аз се отразявам в огледалото на твоето пречупване и ти ми даваш определени черти. Например ти виждаш в огледалото  неясни очертания и твоето въображение или творящия импулс започва да отгатва в тях форма и да й придава подробности. Тоест да изпълва формата със съдържание.

Ти каза, че всичко е подобно. Но когато ние творим, да речем скулптурите: те взимат материал и му придават форма, а не обратното.                                                                           

Това не е много ефективен метод за творене, защото се губи много материал, както ти го наричаш. Взимате камък и отстранявате излишното, а какво е излишното? Процесът на сътворяване на света е по-икономичен.                              

Ти говори за сътворчество. Как ние можем да творим теб?
                                   
Сега, когато си общуваме, твоите (или моите обособени в твоята форма) енергии взаимодействат с тази част от мен (теб), която се е отделила за общуване с теб. Такова общуване се извършва с безброй мои части. Но всички мои части си взаимодействат една с друга, сътворявайки една друга и по този начин сътворявайки мен.           

Превод от руски: Росица

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:940856

С ПОМОЩА НА ЛУСЕСИТА

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ