€ ИДВАШ ЛИ?! €

Не мога да не те гледам! Виждам теб, в теб и през теб. Под роклята и през очите. Знам какъв съм в погледа ти и каква си ти в моя. Тоест знам, че нищо не е такова, каквото изглежда. Но сега наистина си много хубава.

Притеснена, че закъсняваме,  без една обеца, със сладка, раздразнена въздишка ти ме питаш:
-    Идваш ли?
Тръгваме. Карам  мълчаливо, а ти си слагаш червило. Светлините на града се отразяват в безразличието ни.  Носиш черна рокля и си много секси. Ама не за мен. И го знам.

Пристигаме, слагаме усмивките. Остиграно, премерeно, добре изглеждащо. Хващаш ме за ръката и си придържаш роклята.  Всички те гледат и се чудят  как кретен като мен спи с жена като теб. А аз само лягам до теб. Но това, те не го знаят. Няма и нужда.

Прошепваш ми, че си видяла познат и  ще се върнеш след малко, но ми е ясно, че ще те пипна пак чак в колата. Евентуално.  Стоя си в безформената, но красива тълпа и чувам само дрънкане на чаши и дрънкане на дебили. Когато попаднеш на тъпо, светско парти, има няколко неща, които винаги ще те ориентират къде си.

Първо - винаги, ама винаги има някоя гръмогласна жена с големи цици, която със смеха си уврежда поне три пласта мозъчна кора. Второ - има хора в дълбока заблуда, че имат чувство за хумор. Понякога са тези, които си принуден да слушаш и става тъжно. Трето - има пиене. Това е най-добрата част. Без пиене - няма да има хора. Без хора - няма да има събитие. Без събитие, половината от тези субекти и обекти няма за какво да живеят.

Не знам как с теб станахме част от това.  Бяхме различни. Ти четеше сай-фай  разкази, носеше само дънки  и аз наистина не вярвах, че може да си истинска.  А пък аз се смеех, само когато наистина ми е смешно. И  разсмивах теб, което ми беше достатъчно. Желаех те само като нацупиш устенца, а сега приличаш на  богиня, но дори не ми пука.

Ще ти кажа какво ще стане. Ти ще говориш с около 100 човека тази вечер. Всички ще ти кажат колко си красива. Похотливо ще ти се хилят. Ще ме потърсиш 1-2 пъти с поглед, но само веднъж ще се засечем.  Ще искам да ти направя някаква смешка, която със сигурност ще разбереш, но преди да имам тази възможно някой ще те е дръпнал.

Аз ще говоря с два пъти по-малко хора, защото се кеширам по-добре. Мъже с пари, скучни жени и богата порно колекция ще се опитват да изглеждат яки пичове пред мен, за да поискам да работя за тях. А за да избягам, ще се окажа при гръмогласната с големите цици, която вече се смее, без да съм и казал нищо.

На връщане в колата пак ще мълчим. Нямаме сили даже да се подиграваме на тези хора, просто защото започнахме да прекарваме твърде много време с тях.

Преди лягане ще те опипам и ще те целуна по врата, но ти ще ми кажеш, че си изморена. Разбира се. Преди поне ми правеше по една свирка.  Оргазмите те правят по-красива, но времето между тях те прави по-умна. Ще ми обърнеш гръб, защото си мислиш за по-важни неща. Ще погледам малко телевизия и точно преди да заспя, ще се сетя как всички ми завиждат, че съм с жена като теб. Всичко ще бъде  наред.

Има безкрайно много версии на теб и мен. Затова вярвам, че не живеем в тази, която се случи. Отказвам да съм успял, кадърен и богат, ако не ми пускаш и не си струва да си толкова красива, ако ще си обикновена.
Не искам да сме умни. Не искам да си обяснявам сексуалните желания с Фройд и да съм наясно с котката на Шрьодингер и това, че с теб сме като нея в момента. Живи и мъртви, зависи откъде ни погледнеш.

Вселената се дели  на две всеки път, когато взимаме решения. Това беше една паралелна реалност, която смятам  да захвърля и отивам на място, където не всичко е толкова бляскаво.

Притеснена, че закъсняваме,  без една обеца, със сладка, раздразнена въздишка ти ме питаш:
-    Идваш ли?
Ти си носиш дънките и някаква блуза на леопардов десен. Слагаш доста гланц и си слушаш новата песен на Азис.  Родена си някъде около Павликени, завършила си гимназия, ама не ти се учи повече. Нали имаш мен. Аз съм най-умният човек, когото познаваш , защото чета „Труд“, някак си така, завъртолено коментирам проблемите в държавата и използвам думикато „управляващ кабинет“, „корупция“, „манипулация“ и „вот на недоверие“, което за теб е квантова физика и котката на Шрьодингер едновременно. Ама този път и аз не знам какво означава  тъпата котка.

Запознахме се „на дискотека“, после ходихме няколко пъти „на кафенце“, обичаш да го правим „на задна“ и от време на време ходим „на София“.  Докато се усетим и пак сме го направили преди да излезем. Искам те поне по три пъти на ден, а ти си готова и на десет.

Вече сме пристигнали на семейното събиране. Баща ти се хвали, че е заклал прасето, братовчед ти тъкмо е излязъл от пандиза, пуснали сме телевизора на Планета, някакви жени сноват и правят салата, цвърчи скара, обсъждат се важни теми като „тая държава си е е*ало майката“, „оня селянин пак прави проблеми“, „тая па че ражда“ и така нататък.

Ще ти кажа какво ще стане. Ще кибичим! С часове. Ще пием ракия, ще си говорим едно и също, може и да мълчим, някой ще изиграе кючек,  ще разкаже и виц,  но всичко това няма да промени факта, че ти и аз се искаме нон-стоп и сме много щастливи. Блажено невежи, красиво подредени в едно семпло ежедневие, където аз бачкам от 9 до 5, а ти си лакираш ноктите в розово.

Любовта ни ще е глупава. И истинска. Ти винаги ще се изумяваш на нещата, които казвам, а аз ще знам какво ще направиш преди да си го помислила.
Но знаеш ли - не искам да съм влюбен, ако не знам как да ти го покажа и няма смисъл да си вълнуваща, ако живееш скучно.

Фойерверките бързо угасват. И когато отегчението полепне по нашия живот, няма даже да знаем как да го наречем. Нямаме си дума за него. Нямаме си речник за нещата, които не разбираме. И всичко ще бъде наред.

Мога да ти разкажа още няколко варианта. Но ти не искаш вече да ме слушаш.
Притеснена, че закъсняваме,  без една обеца, със сладка, раздразнена въздишка ти ме питаш:
-    Идваш ли?

Но аз ти казвам, че не искам никъде да ходя и тази вечер ще си останем само двамата. Ти първоначално се съпротивляваш, но не е трудно да те убедя. Усмихваш ми се.

Какви сме сега знаем само аз и ти. Какво ни предстои си е само наша работа. Не мога да не те гледам, защото каквото и да си представям, накъдето и да завива Вселената - ти присъстваш навсякъде. И тогава нищо няма да бъде наред. Просто защото вече е.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ