четвъртък, 10 март 2016 г.

„ДЕСЕТТЕ ПРАВИЛА" - ДАР ЗА МНОГО ВЛАДЕТЕЛИ


„Десетте правила" със сигурност са били дар за много владетели при изпълнение на политическите им цели. Части от тях намираме и в „Завещанието на Петър Велики", в документите на Баварските илюминати или при Макиавели. Николо Макиавели (1469-1527) е гениален италиански политик и историк, който (най-вече) в книгата си „Владетелят" изследва причините за безсилието на управлението в Италия. В нея описва владетел, чиито действия произтичат единствено от позиция на властта. По негово мнение владетелят винаги трябва да създава противоположни партии - „леви" и „десни" групировки, които да действат едни срещу други, така че народът да потърси закрила и сигурност при него.
Това не прилича ли на сегашния, раздухван от медиите страх от тероризъм? От кого гражданите ще потърсят закрила? А ако заплахата е (уж) глобална, от кого ще поиска защита световното население? Ще продължим темата в Главата Новия световен ред...
Положителните аспекти и механизми на живота, ще бъдат изчерпателно обяснени.Нека се върнем още веднъж към повдигнатите въпроси: питали ли сте се как е възможно капиталът и произлизащата от него власт на трите хиляди семейства да контролират света? Кое ги е направило толкова богати? Защо Вие не сте един от тях? Животът ли е несправедлив към Вас? Бог ли лошо отсъди? Или тези кръгове имат знания за неща, които Вие не познавате?
Ще разкодираме част от загадката.
Тук се говори за тайни. Твърдя, че има известни познания, които се крият от обществото - както от „лошите", така и от „добрите". Едните се въздържат, за да не застрашат целите и стремежите си за световно управление. Другите мълчат, за да не влошават положението още повече, защото всяко нещо има своето време - дори и срещата с информацията.
Да сравним това с родителите, които крият острия нож от малките си деца. Ножът сам по себе си не е лош, но детето може да се нарани с него.
Подобна е ситуацията с истината и информацията. Те също могат да бъдат използвани като оръжие. В историята често се е случвало някои информации целенасочено да се пазят в тайна, респективно да се прикриват, за да се подготви, дирижира или приключи една война. Нека погледнем под лупа два примера.
Битката при Ватерлоо:
Банкерската фамилия Ротшилд сериозно влияе върху европейската политика през 18. и 19. век. До 1815 г. Натан Ротшилд - единият от петте сина на Майер Амшел Ротшилд, се издига до най-влиятелния финансов банкер на цяла Англия.
От своя страна, Ротшилдови вече са изградили почти перфектна шпионска и куриерска система в цяла Европа, оправдала надеждите преди всичко по време на Наполеоновите войни. Във всички стратегически важни градове и търговски места те имат свои „агенти". Дес Грифин пише: „Каретите на Ротшилдови галопират по улиците, корабите им преминават Ла Маниш, агентите им се движат като неуловими сенки из градовете. Те пренасят пари в брой, ценни книжа, писма и съобщения. Преди всичко съобщения - най-новите, най-важните съобщения, засягащи стоковите и акционните борси. На 20 юни 1815 г. Натан Ротшилд получава таен доклад за развоя на войната и по най-бързия начин заминава за Лондон. Пристигнал на Лондонската борса, той разпродава всичките си Consul-акции и симулира, че Англия е загубила войната. Новината се разпространява като пожар: „Ротшилд знае." „Уелингтън е паднал при Ватерлоо." Повечето акционери изпадат в паника, че ще загубят всичко, и продават акциите си. Когато след няколко часа цената им пада до пет цента за долар, една дузина ротшилдови агенти на ордерово гише от другата страна на борсата изкупуват всичките акции на безценица. След унищожителното поражение Франция е изправена пред сериозни проблеми и през 1817 г. решава да вземе голям кредит от уважаваната френска банка Ouvrard и известните банкери братя Баринк от Лондон. Ротшилдови са почти забравени. Година по-късно тя отново има нужда от пари и повторно игнорира Ротшилдови. Това, разбира се, изобщо не им допада. Те опитват всичко, за да накарат френското правителство да им предостави сделката, но напразно.
Френските аристократи, горди в своята елегантност и знатен произход, виждат в Ротшилдови селяци - парвенюта, които трябва да бъдат поставени на място. Тогава на 5 ноември 1818 г. се случва нещо съвсем неочаквано. След като дълго време курсът на правителствения заем постоянно расте, изведнъж започва да пада. В двора на Людовик XVIII цари напрегната атмосфера. Единствените, които по това време не са потиснати, са братята Калман и Якоб Ротшилд. През октомври 1818 г. с безкрайните си резерви и с помощта на своите агенти те са изкупили голяма част от френския правителствен дълг, отпуснат от техните съперници Ouvrard и братя Баринг, с което курсът на заема се покачва. На 5 ноември 1818 г. обаче пускат огромни количества заемни книжа на свободния пазар в столиците на Европа и хвърлят пазара в „паника".
Вследствие на това картината тотално се променя и Ротшилдови стават „№ 1" във Франция. Ето как получават цялото внимание на френския двор и то не само по отношение на паричните дела.
След поражението на французите банковата къща Ротшилд силно разширява влиянието си върху правителствената политика на Франция, а в Лондон чрез влиянието си върху Английската национална банка Натан Ротшилд има силно влияние върху британския парламент. От този пример виждаме размера На щетите, който една прикрита информация може да предизвика - в случая върху борсата и индиректно върху правителството на една страна...

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар