БОГ ИМА! МОЖЕ БИ, ЕДВА ЛИ НЕ! ТА НИЕ СМЕ СИ БОГ?!

Учени от Бристолския университет са установили, че всички деца по света се раждат с първоначалната вяра в свръхестественото и Висшия разум. И всички, изследователи смятат, че тези групи от хора, които вярват в Бог, в справедливостта и подредеността на света, укрепват социалното сближаване и по този начин увеличават своята способност си за оцеляване.

А тези, които не вярват в нищо, са изчезнали като динозаврите. Немски математици прецизно са изчислили че вероятността Бог да съществува е 62%. Като цяло, това е странно, но това е чиста физика и математика и много учени са се заинтересували от този извод. Това се дължи на факта, твърди британски учен Найджел Катленд , че  "Много учени в резултат от изследванията си са принудени да стигнат до извода, че зад порядъка, сложността и красотата, която те наблюдават, стои разум който многократно превъзхожда техният собствен"??!!!!!  . Австралийски учен Пол Дейвис, професор по математическа физика в университета в Аделаида, автор на няколко книги, които доказват наличието на по-висш разум, дори е бил удостоен с премията „Теплтон" за прогрес и укрепване на религията." Според него, науката е достигнала зрялост и сега предлага по сигурен път към Бога, отколкото религията.

Франк Тайплър, друг световно известен учен , в своята книга "Физика и безсмъртие”, създава теорията на вселената от нейното начало до край, като използва изключително формули от физиката и математиката. Той доказва съществуването на Бог, възкресението от мъртвите и вечния живот. Учените вярват, че зад хармонията и съвършенството стои по-висш разум. В вярващия мозък се появяват особени характеристики.

Учените в Торонто са доказали, че вярата в Бог помага да се отървете от тревожността и стреса до минимум. Психолозите от университета отбелязват разликите между мозъка на вярващи и невярващи. Те провеждат тест контрол, който позволява използване електроди за измерване на мозъчната активност. Оказва се, че религиозните хора имат много по-малка активност в предната част на мозъчната кора - областа на мозъка, която променя поведението, и сигнализира за нуждата от внимание и контрол, в резултат на емоционален стрес. Колкото по-силно е религиозното вярване, толкова по-малко грешки е направила тази област на мозъка. Канадски невролози с задоволство обясниха, че даже хората, които просто вярват в съществуването на Бога, а не само редовно ходещите на църква, имат по-рядко несигурност и имат много по рядко нервни разстройства. И те са по-малко притеснени за неуспехите в живота. Това е като специфична функция, която се появява в мозъка на вярващите. Освен това, религиозните убеждения оказват и успокояващ ефект върху нервната система.

ВЯРАТА премахва болката. Известно е, че светите мъченици, благодарение на своята вяра в Бога, са издържали ужасяващите мъчения - например стареца Амвросий Оптински страдал от много тежко заболяване заболяване, за което лекарите казали, че ако беше обикновен човек, ще умре в рамките на половин час, то той живял и почти четири десетилетия.
Оксфордските учени са се ангажирали да изучават как този феномен, като молитвата, медитацията, а и вяра в Бога облекчават страданието. Тези експерименти са проведени и продължават да се провеждат от учените от различни отдели на университета - наука, философия, теология. Но в началото в Оксфордския Център за изследване на мозъка, изследователите събрали 12 привърженици на католическата вяра и същия брой атеисти. Всеки един от участниците в експеримента с външната страна на дланта е бил свързван с електрод и са му пускали електрически импулси. При този опит им предлагат да съзерцават две картини на майстори от епохата на Възраждането – платно от XVII век на художника Сасоферато (Джовани Батиста Salva), изобразяващи Дева Мария и живопис от XV век - "Дамата с хермелина" на Леонардо да Винчи . Богородица е избрана, защото тя трябва да извика религиозните чувства на вярващите. В рамките на половин час всеки от католиците и атеистите, намиращи се в камерата за сканиране с ядрено магнитен резонанс (ЯМР) и съзерцавайки определените платна, са получили четири сеанса от общо 20 електрически разряда. Тези, които се обърнали към образа на "Въведение Богородично", според учените, почувствали, че "са в безопасност" и, че "тя се грижи за тях", " и не се притеснявали и даже чувствали успокоение ." И сензорите показали, че те са усети болка средно с 12% по-малко при съзерцаване на религиозните предмети в сравнение с работата на Леонардо. Освен това, както е показал скенера, при вярващите се осветява предната дясна част на мозъка, което предполага включването на невронна активност при модулацията на болката, докато при атеистите не е имало реакция на мозъка, а също и промяна в нивото на болката и страха през целия експеримент при разглеждането на двете картини.

Николай Николов

ОЩЕ ЗА БОГ

За мен Бог, Христос и т.н. не съществуват, съществуват само митове, истории, легенди и ВЯРА в нещо,в което хората имат нужда да вярват!!!

Кажете ми, кога човек се уповава на Бог? Обикновено, когато има нужда от помощ, когато има нужда да знае, че някаква сила е с него!!! Тоест само когато е в беда и сам не знае как да си помогне!!!

А нали християнската вяра е предназначена за хората, а в такъв случай евреите не са ли хора? Колко религии има по света? Колко са боговете за хората? В смисъл ние хората вярваме в едно име, в една легенда, която никой не знае дали е истина в действителност, вярваме в нещо, което нито виждаме, нито чуваме?

Какво всъщност е Бог? - Свръхестествена сила, представяна като личност или свръхприродно явление, предмет на религиозния култ, творец и ръководител на човешките дела на Земята. В пантеизма Бог е безлична сила, присъща на природата и тъждествена с нея. В дуалистичната древноиранска религия (маздеизма), образът на светлия Бог Ахурамазда противостои на божеството на тъмнината и злото - Анхра Майню. В религиите на древен Китай, Япония, Корея, Индия и др. политеистични религии фигурира група Бог, един от които е най-могъщ; Такъв е Мардук при вавилонците, Зевс при гърците, Перун при славяните и др. В индуизма и някои др. религии няма толкова ясно разграничение между основен Бог и останалите. Наред с "великите" богове в тези религии нерядко се почитат и второстепенни, низши Богове, неразличими от местните духове, демони и т.н. В монотеистичните религии вярата в единния и всемогъщ Бог е основна религиозна догма. В християнството, за разлика от юдаизма, единният Бог е с 3 лица (ипостаси): Бог-Отец, Бог-Син и Св. Дух (Св. Троица). Образът на Бог преминава дълъг път на еволюция, отразявайки историческото развитие на почитащите го народи. За ранните религиозно-култови форми са характерни поклонението пред неодушевени предмети (фетишизъм), вярата в демони, духове (анимизъм) и други образи на въображението. По-късно някои от чертите на тези митологични персонажи се вплитат в образа на боговете (или Бога). С развитието на племенните обединения се появява образът на племенния Бог. Преди всичко това е Бог - предводител на собственото племе в борбата с други племена и с техните Богове (Ашур при асирийците, Яхве при евреите и други). При народите с уседнал начин на живот те се превръщат в покровители на градовете: Бог на Нипур - Енлил, на Вавилон - Мардук, на Едфу - Хор, на Мемфис - Пта, на Тива - Амон, на Атина - Атина Палада, на Епидавър - Асклепий и други. С обединението на няколко племена или градове - държави Бог на най-силното племе или град-държава се превръща в общодържавен Бог на покорените народи те имат подчинено място в политеистичния пантеон. При древните евреи Яхве, който първоначално е племенен и регионален Бог, при обединяването на евреиските племена и създаването на Юдейската държава се превръща в общоеврейски Бог, а по-късно-в единен всемогъщ Бог-Творец. Образът на Христос, появил се в първите векове на н.е., има за основа евреиският Бог Яхве (Бог-Отец); С Него се слива образът на страдащия Бог - Спасител от изт. религии (Бог-Син - Иисус Христос) и абстрактния световен разум (логос) при гностиците (Свети Дух). Сред арабите от началото на VII в. се налага монотеистичната ислямска религия. В образа на мюсюлманския бог Аллах, наложил се под влияние на евр. Яхве, се трансформират чертите на древните арабски племенни богове. Религията на древния будизъм отрича култа към боговете, като в перспектива Буда се превръща в Бог. Със завършването на историческият процес на формиране на монотеистичните религии възниква религиозно-философското учение за Бог(теологията). Той става не само предмет на култа и вярата, а и понятие на идеалистическата философия. Тя предлага и защитава специални доказателства за неговото битие: космологично (ако съществува следствие - свят, космос, то трябва да съществува и тяхното движещо начало, крайна основа на веществения свят); теологическо (целесъобразност в природата като свидетелство за разумния строител на битието); онтологическо (само представата за бога като съвършено същество предполага неговото съществуване) .С опровергаването на тези 3 основни доказателства се заема Кант, който говори за невъзможността за теоретична обосновка на битието на Бог; защитава ново, нравствено обоснование, разглеждайки го като необходим постулат на практическия разум. В съвременната философия идеята за Бог произлиза от следкантовския ирационализъм, но върху основата на реставриране на архаични философски системи от древноиндииския или средновековната метафизика (неотомизъм, теософия и др.), като често двете тенденции се сливат. Представата за Бог в различни форми нееднократно е подлагана на критика от атеистите и просветителите от древността до новото време, от френските материалисти от ХVIII в. и немския учен Л. Фойербах, както (и особено) от марксизма-ленинизма.

Това е информация събирана от много места,написана на кратко.

Николай Николов