® ЧЕТВЪРТАТА ТЕОРЕМА НА ПИТАГОР ®

Изричането на последната теорема на Питагор в питагорейската тайна школа — "Октагона" —  се е наказвало със смърт!! Октагонът е важен ключ за разбирането на „меркаба” (обозначение за магнитното поле на хората) и е „илюминиращ”, т.е. е решение на проблемите, които имаме. (Мер-ка-ба = две противоположно ротиращи светлинни полета, които заедно транспортират духа и тялото = дематериализация и телепортация на физическото тяло)!

Пазенето на тайна е специална сила! 

Тя позволява провеждането на операции без легална намеса или потенциален противник и при всички случаи прави така, че между посветените възниква връзка на по - високо ниво.

Нека си припомним заключителната сцена от „Името на розата” на Умберто Еко: Когато слепият абат пита разследващия фон Баскервил:

- Какво искате всъщност?

Баскервил отговаря:

- Искам гръцката книга, за която настоявате, че никога не е била писана. Книга посветена на комедията, която вие мразите толкова, колкото и смеха. Вероятно става дума за единствения оцелял екземпляр на втората част на Аристотел за поетиката. Има толкова творби, посветени на комедията „Защо точно тази да е толкова опасна?”

Абатът:

-Защото е от Аристотел!

Баскервил:

-Какво толкова обезпокояващо има в това, че хората се смеят?

Абатът:

— Смехът убива страха, а без страх не може да има вяра. Който не се бои от дявола, не се нуждае от никакъв Бог. /Това да ви говори нещо за положението в страната ни и не само тук?! Защо се всява страх???/

Това ни приближава повече до решението на редица проблеми, които имаме на тази планета, отколкото мислим. Някои от Вас вече знаят това или може би тепърва ще го открият.

Следователно, когато една тайна ложа мами обществото чрез лъжи и манипулации, за да постигне политическа и икономическа мощ за сметката на друг, пазенето на тайна може да се превърне /както в горния пример/ в смъртоносно оръжие. Това не означава, че всички тайни общества са деструктивни и зли. Едно от многото разклонения на СВОБОДНИТЕ ЗИДАРИ например възниква след 1307 г. от РИЦАРИТЕ ТАМПЛИЕРИ, които са преследвани от Ватикана под натиска на френския крал Филип IV. Тези, които успяват да се измъкнат от арестите и мъченията на Инквизицията, заминават предимно за Португалия, Англия и Шотландия, където столетия наред работят тайно за справедливостта в света и човешките права. В същото време (както се вижда от 33-а степен на „Шотландския ритуал”) историята показва, че тайните общества могат да представляват застрашителна сила със способността си да издигат и свалят правителства и да използват невидимите си връзки, за да предизвикат глобални промени.

За Илюминатите вече има достатъчно книги - за съжаление,  по - голямата част от тях на английски. Това което смущава е фактът, че повечето от авторите са какви ли не фанатици - фанатични християни, фанатични мормони, фанатични свидетели на Йехова, фанатични десни или леви и т.н. - които въпреки, че разбират какво става около нас, се аргументират от своя гледна точка и отново прехвърлят вината върху някоя групировка или върху сатаната. Нека накратко да обобщим най-важните факти от политиката, финансите и религията, за да бъдат приемливи и за невярващите, и изобщо за свободните и самостоятелно мислещите хора, независимо дали са бели, черни или жълти. Ще стане ясно защо Илюминатите имат интерес отделният човек да не знае всичко.

Следва продължение……може би…ЕДВА ЛИ НЕ.....

Николай Николов

УМБЕРТО ЕКО: ЗА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПОПУЛИЗЪМ, ИЗГРАЖДАН ЧРЕЗ МЕДИИТЕ – РИМЕЙК.

Изводите, които споделя  Умберто Еко, един от водещите европейски интелектуалци, повдигат завесата на масовия популизъм, на техниките за манипулация, които използват политическите любимци и разкриват отдалечеността на политическата популярност от истината: 

Силвио Берлускони подари на Италия нова форма на управление – телекрацията. Политическите решения не се дискутират в парламента, а се презентират в токшоута. Цялата власт в Рим произлиза от телевизията.

Когато италианският министър-председател Силвио Берлускони се появи в едно голямо, излъчвано в цялата страна телевизионно ток-шоу и оповести намерението си да изтегли италианския военен контингент от Ирак, тъкмо пребивавах за няколко дни в Париж по случай откриването на панаира на книгата. И така, имах възможност да разговарям за италианската политика с французите, които са специалисти в това, никога да не разбират точно, какво се случва в Италия.

Първият въпрос гласеше: „Защо Вашият министър-председател оповестява едно толкова значимо решение в телевизионно предаване, а не в парламента – където вероятно би бил задължен да събере различни мнения и да се стреми да спечели съгласие?” Отговорих, че Берлускони се готви да изгради режим на медиен популизъм – популизъм чрез масовите медии. В един такъв режим масовите медии се използват за създаване на директна връзка между премиера и народа и така се подкопава авторитета на парламента.

Премиерът няма да има повече нужда да се домогва до съгласие, тъй като то ще бъде гарантирано от самото начало. По този начин парламентът ще изпадне в незавидна ситуация и ще се превърне просто в един инструмент, който служи само за по-късното одобрение на споразумението между Берлускони и телевизионния модератор на популярното ток-шоу Бруно Веспа.

По-нататък обясних, че Италия е една забележителна страна, в която поведението на хората понякога се основава на семантично двуличие. Във връзка с Ирак американските вестници или радиопредавания говорят за „insurgence” (което означава нещо като бунт, надигане или партизанска война в широки размери). Ако обаче италианец употреби повече или по-малко синономния израз „resistenza”, който означава „съпротива”, някои хора започват да си скубят косите. Сякаш виждат в това опит да се приравни фундаменталисткият терор със славното съпротивително движение по време на Втората световна война.

Тези хора не искат да разберат, че „съпротива”, както и „въстание” или „надигане” са неутрални понятия, които трябва да се използват, когато една част от населението посяга към оръжието. За да се противопостави на някой агресор – дори и ако тези борци от съпротивата не са по нашия вкус, а също ако партизанското движение включва и очевидно терористични групировки.

След това обърнах внимание на моите събеседници и на една друга своеобразна семантична слабост. Ако думата „режим” се използва във връзка с Берлускони, ще има рев и скърцане на зъби, тъй като някои са на мнение, че в италианската история е съществувал само един единствен режим – фашизмът. Така че за италианците е детска игра да оправдаят Берлускони, като посочат, че той не е карал италианските деца да носят черни ризи, нито е правил опит да завладява Етиопия.  

„Режим” обаче не означава нищо повече от форма на управление. Ние говорим за демократичен режим, за монархичен режим, републикански режим и т.н. Берлускони се готви да създаде една нова форма на управление, която се различава от онази, която конституцията санкционира – това е вече споменатия медиен популизъм – популизъм чрез масовите медии. И сега той се опитва да модифицира конституцията. 

Когато обаче Берлускони, получил остри укори от Буш и Блеър, няколко дни по-късно твърдеше, че никога не е казал, че възнамерява да изтегли войските си от Ирак, въпросите бързо станаха още по-директни. „Как той може така да си противоречи?”, искаха да научат хората от мен. Обясних им, че точно това е предимството на медийния популизъм. Това, което е произнесено веднъж в парламента, се счита за официално и да се твърди по-късно, че никога не е казано, е невъзможно. Напротив, с явяването си по телевизията Берлускони веднага постигна целта си – да добие определена популярност за предстоящите избори.

Неговото по-късно твърдение, че никога не е казвал подобни неща, от една страна му даде възможност да успокои Буш, без от друга страна да загуби одобрението, което вече беше получил. Как е възможно? Тъй като едно от предимствата на масовите медии се състои в това, че онези, които ги консумират (и не четат вестници), още на другия ден са забравили какво точно е казано предишния ден и най-много да си спомнят, че Берлускони е казал нещо, с което те са били съгласни.

Но, така гласеше следващият въпрос, на италианците не ли им е ясно, че по този начин Берлускони (а с него и Италия) ще загуби своята надеждност, също и в очите Буш и Блеър. Не, отговорих аз. Това може да е вярно само за онези италианци, които четат вестници, но те са малцинство. Мнозинството получава информацията си от телевизията, а италианската телевизия разпространява само информация, която се харесва на Берлускони. И тъкмо това представлява медийният популизъм – популизмът чрез масовите медии.

ПРЕПИСАЛ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ