неделя, 12 октомври 2014 г.

УМБЕРТО ЕКО: ЗА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПОПУЛИЗЪМ, ИЗГРАЖДАН ЧРЕЗ МЕДИИТЕ – РИМЕЙК.


Изводите, които споделя  Умберто Еко, един от водещите европейски интелектуалци, повдигат завесата на масовия популизъм, на техниките за манипулация, които използват политическите любимци и разкриват отдалечеността на политическата популярност от истината: 
Силвио Берлускони подари на Италия нова форма на управление – телекрацията. Политическите решения не се дискутират в парламента, а се презентират в токшоута. Цялата власт в Рим произлиза от телевизията.
Когато италианският министър-председател Силвио Берлускони се появи в едно голямо, излъчвано в цялата страна телевизионно ток-шоу и оповести намерението си да изтегли италианския военен контингент от Ирак, тъкмо пребивавах за няколко дни в Париж по случай откриването на панаира на книгата. И така, имах възможност да разговарям за италианската политика с французите, които са специалисти в това, никога да не разбират точно, какво се случва в Италия.
Първият въпрос гласеше: „Защо Вашият министър-председател оповестява едно толкова значимо решение в телевизионно предаване, а не в парламента – където вероятно би бил задължен да събере различни мнения и да се стреми да спечели съгласие?” Отговорих, че Берлускони се готви да изгради режим на медиен популизъм – популизъм чрез масовите медии. В един такъв режим масовите медии се използват за създаване на директна връзка между премиера и народа и така се подкопава авторитета на парламента.
Премиерът няма да има повече нужда да се домогва до съгласие, тъй като то ще бъде гарантирано от самото начало. По този начин парламентът ще изпадне в незавидна ситуация и ще се превърне просто в един инструмент, който служи само за по-късното одобрение на споразумението между Берлускони и телевизионния модератор на популярното ток-шоу Бруно Веспа.
По-нататък обясних, че Италия е една забележителна страна, в която поведението на хората понякога се основава на семантично двуличие. Във връзка с Ирак американските вестници или радиопредавания говорят за „insurgence” (което означава нещо като бунт, надигане или партизанска война в широки размери). Ако обаче италианец употреби повече или по-малко синономния израз „resistenza”, който означава „съпротива”, някои хора започват да си скубят косите. Сякаш виждат в това опит да се приравни фундаменталисткият терор със славното съпротивително движение по време на Втората световна война.
Тези хора не искат да разберат, че „съпротива”, както и „въстание” или „надигане” са неутрални понятия, които трябва да се използват, когато една част от населението посяга към оръжието. За да се противопостави на някой агресор – дори и ако тези борци от съпротивата не са по нашия вкус, а също ако партизанското движение включва и очевидно терористични групировки.
След това обърнах внимание на моите събеседници и на една друга своеобразна семантична слабост. Ако думата „режим” се използва във връзка с Берлускони, ще има рев и скърцане на зъби, тъй като някои са на мнение, че в италианската история е съществувал само един единствен режим – фашизмът. Така че за италианците е детска игра да оправдаят Берлускони, като посочат, че той не е карал италианските деца да носят черни ризи, нито е правил опит да завладява Етиопия.  
„Режим” обаче не означава нищо повече от форма на управление. Ние говорим за демократичен режим, за монархичен режим, републикански режим и т.н. Берлускони се готви да създаде една нова форма на управление, която се различава от онази, която конституцията санкционира – това е вече споменатия медиен популизъм – популизъм чрез масовите медии. И сега той се опитва да модифицира конституцията. 
Когато обаче Берлускони, получил остри укори от Буш и Блеър, няколко дни по-късно твърдеше, че никога не е казал, че възнамерява да изтегли войските си от Ирак, въпросите бързо станаха още по-директни. „Как той може така да си противоречи?”, искаха да научат хората от мен. Обясних им, че точно това е предимството на медийния популизъм. Това, което е произнесено веднъж в парламента, се счита за официално и да се твърди по-късно, че никога не е казано, е невъзможно. Напротив, с явяването си по телевизията Берлускони веднага постигна целта си – да добие определена популярност за предстоящите избори.
Неговото по-късно твърдение, че никога не е казвал подобни неща, от една страна му даде възможност да успокои Буш, без от друга страна да загуби одобрението, което вече беше получил. Как е възможно? Тъй като едно от предимствата на масовите медии се състои в това, че онези, които ги консумират (и не четат вестници), още на другия ден са забравили какво точно е казано предишния ден и най-много да си спомнят, че Берлускони е казал нещо, с което те са били съгласни.
Но, така гласеше следващият въпрос, на италианците не ли им е ясно, че по този начин Берлускони (а с него и Италия) ще загуби своята надеждност, също и в очите Буш и Блеър. Не, отговорих аз. Това може да е вярно само за онези италианци, които четат вестници, но те са малцинство. Мнозинството получава информацията си от телевизията, а италианската телевизия разпространява само информация, която се харесва на Берлускони. И тъкмо това представлява медийният популизъм – популизмът чрез масовите медии.


ПРЕПИСАЛ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.