четвъртък, 30 октомври 2014 г.

СЪТВОРЕНИЕТО


В началото Бог призна себе си и това признаване беше сътворението на глагола.

Във втория ден се появиха отглаголните съществителни, в третия – съществителните, а в четвъртия – наречията.

В петия ден се появи запетайката, която Бог откъсна от опашките на деепричастията.

А в шестия ден Бог сътвори точката.

Като видя това, Сатаната се изпълни със завист и съчини прилагателните, за да омърси делата на Бога. Дотогава никой не знаеше какво значи да се съчини нещо – мисленето беше чиста природа.

И плъзнаха прилагателните сред делата на Бога, да ги удавят в празнословие, да ги развратят със суета. Тогава се и родиха удивителните – всичко, което е нищо, се подпира на удивителна.

И като се събраха толкова много удивителни на едно място, изгърбиха се под собствената си тежест и се появи въпросителната.
И Сатаната нарече удивителната Ева, а въпросителната Адам. И от тяхното блудство се роди раздвоеното племе на човеците. Но Бог не видя това.

Понеже беше ден седми и Бог трябваше да почине. И като търсеше място за сънищата си, скри се в метафората.
Затова, който търси Бога, по каквито и пътища да тръгне, винаги стига до метафората. Но кой ще узнае какво значи това?:

Да минеш през прага,
без да отваряш Вратата.


Целият ни живот е едно лутане в предверието.

* * *
Така ми рече един старец, когото срещнах на Кръстопътя. Кой му беше дал очи за онова, което е вътре в словото? За да имаш очи за онова, което е вътре в словото, трябва да умееш да мислиш чрез чисти отсъствия, чрез калейдоскоп от празни геометрии, зададени сякаш само в начина, по който се препъваш в нищото. Кръстопътят ли, където свободно се проникнат геометриите на стоте вятъра, го беше научил на това?

ИВАН МЕТОДИЕВ

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.