ПСИХОКИНЕЗА И НАУКА - ВТОРА ЧАСТ

Проблемът при научния анализ на психокинезата е, че учените биват лъгани лесно от тези, които твърдят, че притежават парапсихични способности. Учените са обучени да вярват на това, което виждат в лабораторията. Магьосниците, които претендират, че притежават парапсихични способности обаче, са обучени да мамят другите със зрителни илюзии. В резултат на това учените се оказвали лоши наб­людатели на парапсихични явления. През 1982 г. напри­мер парапсихолози били поканени да анализират две момчета, за които се смятало, че притежават необикновени спо­собности. Това били Майкъл Едуардс и Стив Шоу. Те твър­дели, че могат да огъват метални предмети, да създават изображения върху фотографски филм чрез своите мисли, да движат предмети чрез психокинеза и да четат мисли. Парапсихологът Майкъл Толбърн бил толкова впечатлен от това, което видял, че измислил термина „психокинет“, за да опише момчетата. В Лабораторията за психични изследвания „Макдонъл“ в Сейнт Луис, Мисури, парапсихолозите били поразени от способностите на момчетата. Парапсихолозите вярвали, че разполагат с истинско доказателство за способностите на момчетата и започнали да подготвят научна статия за тях. На следващата година момчетата обя­вили, че са измамници и че техните „способности“ се дъл­жат на най-обикновени магически трикове, а не на нещо свръхестествено. (Единият от младежите - Стив Шоу, щял да продължи развитието си и да стане виден магьосник, кой­то често се появявал по националната телевизия и поняко­га бивал „изгарян жив“ в продължение на няколко дни.)

Продължителни експерименти в областта на психокине- зата били извършвани и в Института „Райн“ към универси­тета „Дюк“ в контролирана среда, но с противоречиви резул­тати. Пионерът в тази област е проф. Гертруде Шмайдлер. Бивша издателка на „Парапсайколъджи Мегъзин“ и президентка в миналото на Парапсихогическата асоциация, била ома­гьосана от екстрасензорните възприятия и провеждала мно­го експерименти със своите студенти в колежа. Имала е нави­ка да устройва коктейли, на които известни екстрасенси пра­вели трикове пред гостите, за да набира доброволци. Но след като анализира стотици студенти, десетки менталисти и ек­страсенси, се уверява не е в състояние да намери дори един човек, който да извърши тези психокинетични под­визи по поръчка в контролирана среда.

Веднъж тя пръснала из стаята съвсем малки термистори, които можели да измерват промени в температурата в рам­ките на един градус. Един менталист успял след голямо умст­вено усилие да повиши температурата на един термистор с една десета от градуса. Шмайдлер била горда с този експе­римент в строго контролирана среда. Но това все още е далеч от способността на нечий ум да движи големи обекти.

Едно от най-строго контролираните, но също противоре­чиви, изследвания на психокинезата е извършено в рам­ките на Изследователската програма за аномални явления (PEAR) на Принстънския университет, създадена през 1979 г. от Робърт Дж. Джан, декан на Института за инженерни и приложни науки. Експериментаторите към PEAR проуч­ват дали човешкият разум е способен само чрез мисли да влияе върху резултати от случайни събития, или не е в със­тояние да постигне това. Например знаем, че когато подхвърлим монета, има 50 процента вероятност тя да падне ези или тура. Но учените в PEAR твърдели, че човешката ми­съл сама по себе си е способна да повлияе върху резултатите от тези случайни събития. По време на целия двадесет и осем годишен период до окончателното приключване на програ­мата през 2007 г. експериментаторите към PEAR провели хиляди експерименти, които включвали повече от 1,7 милиона опита или 340 милиона подхвърляния на монети. Резултатите като че ли потвърждават психокинетичните| ефекти, но те са съвсем слаби и средностатистически достигат не повече от няколко повлияни числа на десет хиляди подхвърляния. И дори тези незначителни резултати били оспорени от други учени, които твърдели, че в данните на изследователите има едва забележими, скрити отклонения от правилата.

(През 1988 г. Американската армия моли Националния изследователски съвет да проучи твърденията за съществуване на паранормална дейност. Американската армия желае да изследва всяко възможно предимство, което може да предложи на своите войници, като включва в това число и парапсихичните способности. В доклада на Националния изследователски съвет се визира създаването на хипотетичен „Първи земен батальон“, съставен от „воини-монаси“, които щели да усвоят почти всички техники, разглеждани от съвета, включително прилагането на екстрасензорни възприятия, което включва способността да напускат телата  си по желание, да левитират, да лекуват чрез парапсихични средства,  да преминават през стени.  При проучването на твърденията на PEAR.  Националният изследователски  съвет установил, че половината от всички успешни изпитания се дължат на един-единствен индивид. Някои критици са убедени, че това лице е човекът, провел експеримен- тите или написал компютърната програма за PEAR. „Според мен е проблематично, ако човекът, който ръководи ла- бораторията, е единственият, който представя резултати­те“, казва      д-р Рей Химан от университета в Орегон. В докла­да се стига до заключението, че няма „научно потвърждение, достигнато въз основа на изследване, провеждано през 130-годишен период, за съществуването на парапсихични феномени“.)

Проблемът при проучването на психокинезата, както признават дори нейните защитници е, че тя не се съгласува със законите на физиката. Гравитацията, която е най-сла­бата сила във Вселената, само привлича и не може да се из­ползва за предизвикване на левитация или на отблъскване на обекти. Електромагнитната сила се подчинява на урав­ненията на Максуел и не допуска възможността неутрални обекти да бъдат изблъскани от електричеството от единия в другия край на една стая. Ядрените сили действат само в къс обхват като разстоянието между частиците в ядрата на атомите.

Друг проблем при психокинезата е снабдяването с енер­гия. Човешкото тяло може да произвежда само една пета от една конска сила, обаче когато Йода в „Междузвездни вой­ни“ кара цял междузвезден кораб да левитира със силата на съзнанието си или когато Циклопът изстрелва снопове ла­зерни лъчи, тези изключителни постижения нарушават принципа за запазване на енергията - едно съвсем малко същество като Йода не може да натрупа количеството енер­гия, необходимо за повдигане на един междузвезден кораб. Без значение колко усърдно се концентрираме, ние не мо­жем да натрупаме достатъчно енергия, за да извършим под­визите и чудесата, приписвани на психокинезата. Като се вземат предвид тези проблеми, как би могла психокинезата да бъде съвместима със законите на физиката? Следва продължение…                                                                                                 

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ