ПСИХОКИНЕЗА - първа част

СРЯДА, 1 ОКТОМВРИ 2014 Г.

„Една нова научна истина триумфира, не защото убеждава своите опоненти и ги кара да разберат греш­ката си, а защото те в крайна сметка умират и израства ново поколение, което е запознато с нея.“

МАКС ПЛАНК

„Привилегия на глупака е да изрича истини, които никой друг не би произнесъл.“

ШЕКСПИР

Един ден боговете се срещнали в небесата и започнали да оплакват скръбното състояние на човечеството. Те били отвратени от нашите суетни, глупави и безсмислени действия. Но един бог се смилил над нас и решил да извърши експеримент - да дари неограничена власт на някой съвсем обикновен човек. Въпросът обаче бил как ще постъпи един човек, ако стане бог.

Този тъп, най-обикновен човек бил Джордж Фодъринги - галантерист, който изведнъж установил, че притежава божествени способности. Той можел да кара свещите да се носят из въздуха, да променя цвета на водата, да сътворява превъзходни ястия и дори да създава от нищото диаманти. Първоначално използвал способностите си за развлечение и за да върши добри дела. Но накрая неговата суетност и страст към властта го завладели напълно и той се превърнал в алчен тиран, който притежавал невероятни дворци и богатства. Опиянен от тази неограничена власт, той напра­вил фатална грешка. Наредил арогантно на Земята да спре да се върти. Изведнъж настъпил невъобразим хаос, тъй ка­то силни ветрове понесли всичко във въздуха със скорост от 1000 мили (ок. 1800 км) в час - скоростта на въртене на Земята. Цялото човечество било захвърлено в открития космос. В отчаянието си той изказал последното си желание: всичко да се върне и да бъде такова, каквото е било.

Това е сюжетната линия на филма „Човекът, който можеше да върши чудеса“ (1936 г.), сниман въз основа на новела от X. Дж. Уелс, писана през 1911 година. (По-късна версия е филмът „Всемогъщия Брус“ (2003 г.), в който главна роля играе Джим Кери.) От всичките способности, приписвани на екстрасензорните възприятия, психокинезата - контролът на ума над материята или способността да бъдат придвижва­ни обекти чрез мисъл  е засега признак за най-голямо могъ­щество, присъщо на едно божество. Това, на което наблягал Уелс в своята новела било, че божествените способности изискват и божествена преценка и мъдрост.

Психокинезата заема видно място в литературата, особе­но в Шекспировата пиеса „Бурята“, в която магьосникът Просперо, дъщеря му Миранда и вълшебният дух Ариел са изоставени в продължение на дълги години на един самотен остров заради вероломството на злия брат на Просперо. Ко­гато Просперо узнава, че брат му плава на кораб в близост до тях, за отмъщение призовава на помощ психокинетичните си способности и предизвиква разразяването на страшна буря, която кара кораба да се разбие в острова. След това използва психокинетичните си способности, за да манипулира съдбата на злочестите оцелели, в това число Фердинанд - невинен хубав младеж, когото кара да се влюби в Миранда.

(Руският писател Владимир Набоков отбелязва, че „Бурята“ прилича поразително на научнофантастична приказка. Всъщност около 350 години след като била написана, „Бурята“ била преправена в научнофантастичния кла­сически филм от 1956 г., наречен „Забранената планета“, в който Просперо се превръща в мрачния учен Морбиус, Духът се преобразява в Робота Роби, Миранда става прек­расната дъщеря на Морбиус Алтаира, а островът се прев­ръща в планетата Алтаир-4. Джин Родънбъри, създате лят на сериала „Стар Трек“, признава, че „Забраненат планета“ е един от източниците на вдъхновение за неговия телевизионен сериал.)

В по-нови времена психокинезата е централната сюжет на идея на романа „Кери“ (1974 г.), написан от Стивън Кинг и превърнал един неизвестен, измъчван от бедността писа­тел в световен автор номер едно сред създателите на хоръри. Кери е болезнено срамежлива трогателна гимназистка която е презирана и третирана като парий и тормозена безмилостно от своята душевно болна майка. Единственото й утешение са нейните психокинетични способности, които очевидно се предават от поколение на поколение в нейния род. Във финалната сцена нейните мъчителки я подмамват да си помисли, че ще бъде обявена за кралица на бала и след това изливат свинска кръв върху новата й рокля. В акт на отмъщение Кери заключва със силата на ума си всички вра­ти, убива с електрически ток своите мъчителки, изгаря училищната сграда и отприщва самоубийствена огнена буря, която унищожава по-голямата част от центъра на града, като по този начин погубва и себе си.

Темата за психокинезата в ръцете на някакъв нестабилен индивид е основата и на един паметен епизод от „Стар Трек“, озаглавен „Чарли Екс“, в който става дума за млад мъж от далечна колония в Космоса, склонен към криминални прояви. Вместо да използва психокинетичните си способности за добро, той си служи с тях, за да контролира другите хора и да пречупва волята им в зависимост от егоистичните си жела­ния. Ако успее да завладее „Ентърпрайз“ и да се добере до Земята, той би могъл да предизвика опустошения в планетарен мащаб и да унищожи в крайна сметка цялата планета. Психокинезата е и способност на Силата, която се владее от митично общество воини, наречени Рицарите Джедаи в сагата „Междузвездни войни“.

Следва ..........

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ 

ПСИХОКИНЕЗА И НАУКА - ВТОРА ЧАСТ

Проблемът при научния анализ на психокинезата е, че учените биват лъгани лесно от тези, които твърдят, че притежават парапсихични способности. Учените са обучени да вярват на това, което виждат в лабораторията. Магьосниците, които претендират, че притежават парапсихични способности обаче, са обучени да мамят другите със зрителни илюзии. В резултат на това учените се оказвали лоши наб­людатели на парапсихични явления. През 1982 г. напри­мер парапсихолози били поканени да анализират две момчета, за които се смятало, че притежават необикновени спо­собности. Това били Майкъл Едуардс и Стив Шоу. Те твър­дели, че могат да огъват метални предмети, да създават изображения върху фотографски филм чрез своите мисли, да движат предмети чрез психокинеза и да четат мисли. Парапсихологът Майкъл Толбърн бил толкова впечатлен от това, което видял, че измислил термина „психокинет“, за да опише момчетата. В Лабораторията за психични изследвания „Макдонъл“ в Сейнт Луис, Мисури, парапсихолозите били поразени от способностите на момчетата. Парапсихолозите вярвали, че разполагат с истинско доказателство за способностите на момчетата и започнали да подготвят научна статия за тях. На следващата година момчетата обя­вили, че са измамници и че техните „способности“ се дъл­жат на най-обикновени магически трикове, а не на нещо свръхестествено. (Единият от младежите - Стив Шоу, щял да продължи развитието си и да стане виден магьосник, кой­то често се появявал по националната телевизия и поняко­га бивал „изгарян жив“ в продължение на няколко дни.)

Продължителни експерименти в областта на психокине- зата били извършвани и в Института „Райн“ към универси­тета „Дюк“ в контролирана среда, но с противоречиви резул­тати. Пионерът в тази област е проф. Гертруде Шмайдлер. Бивша издателка на „Парапсайколъджи Мегъзин“ и президентка в миналото на Парапсихогическата асоциация, била ома­гьосана от екстрасензорните възприятия и провеждала мно­го експерименти със своите студенти в колежа. Имала е нави­ка да устройва коктейли, на които известни екстрасенси пра­вели трикове пред гостите, за да набира доброволци. Но след като анализира стотици студенти, десетки менталисти и ек­страсенси, се уверява не е в състояние да намери дори един човек, който да извърши тези психокинетични под­визи по поръчка в контролирана среда.

Веднъж тя пръснала из стаята съвсем малки термистори, които можели да измерват промени в температурата в рам­ките на един градус. Един менталист успял след голямо умст­вено усилие да повиши температурата на един термистор с една десета от градуса. Шмайдлер била горда с този експе­римент в строго контролирана среда. Но това все още е далеч от способността на нечий ум да движи големи обекти.

Едно от най-строго контролираните, но също противоре­чиви, изследвания на психокинезата е извършено в рам­ките на Изследователската програма за аномални явления (PEAR) на Принстънския университет, създадена през 1979 г. от Робърт Дж. Джан, декан на Института за инженерни и приложни науки. Експериментаторите към PEAR проуч­ват дали човешкият разум е способен само чрез мисли да влияе върху резултати от случайни събития, или не е в със­тояние да постигне това. Например знаем, че когато подхвърлим монета, има 50 процента вероятност тя да падне ези или тура. Но учените в PEAR твърдели, че човешката ми­съл сама по себе си е способна да повлияе върху резултатите от тези случайни събития. По време на целия двадесет и осем годишен период до окончателното приключване на програ­мата през 2007 г. експериментаторите към PEAR провели хиляди експерименти, които включвали повече от 1,7 милиона опита или 340 милиона подхвърляния на монети. Резултатите като че ли потвърждават психокинетичните| ефекти, но те са съвсем слаби и средностатистически достигат не повече от няколко повлияни числа на десет хиляди подхвърляния. И дори тези незначителни резултати били оспорени от други учени, които твърдели, че в данните на изследователите има едва забележими, скрити отклонения от правилата.

(През 1988 г. Американската армия моли Националния изследователски съвет да проучи твърденията за съществуване на паранормална дейност. Американската армия желае да изследва всяко възможно предимство, което може да предложи на своите войници, като включва в това число и парапсихичните способности. В доклада на Националния изследователски съвет се визира създаването на хипотетичен „Първи земен батальон“, съставен от „воини-монаси“, които щели да усвоят почти всички техники, разглеждани от съвета, включително прилагането на екстрасензорни възприятия, което включва способността да напускат телата  си по желание, да левитират, да лекуват чрез парапсихични средства,  да преминават през стени.  При проучването на твърденията на PEAR.  Националният изследователски  съвет установил, че половината от всички успешни изпитания се дължат на един-единствен индивид. Някои критици са убедени, че това лице е човекът, провел експеримен- тите или написал компютърната програма за PEAR. „Според мен е проблематично, ако човекът, който ръководи ла- бораторията, е единственият, който представя резултати­те“, казва      д-р Рей Химан от университета в Орегон. В докла­да се стига до заключението, че няма „научно потвърждение, достигнато въз основа на изследване, провеждано през 130-годишен период, за съществуването на парапсихични феномени“.)

Проблемът при проучването на психокинезата, както признават дори нейните защитници е, че тя не се съгласува със законите на физиката. Гравитацията, която е най-сла­бата сила във Вселената, само привлича и не може да се из­ползва за предизвикване на левитация или на отблъскване на обекти. Електромагнитната сила се подчинява на урав­ненията на Максуел и не допуска възможността неутрални обекти да бъдат изблъскани от електричеството от единия в другия край на една стая. Ядрените сили действат само в къс обхват като разстоянието между частиците в ядрата на атомите.

Друг проблем при психокинезата е снабдяването с енер­гия. Човешкото тяло може да произвежда само една пета от една конска сила, обаче когато Йода в „Междузвездни вой­ни“ кара цял междузвезден кораб да левитира със силата на съзнанието си или когато Циклопът изстрелва снопове ла­зерни лъчи, тези изключителни постижения нарушават принципа за запазване на енергията - едно съвсем малко същество като Йода не може да натрупа количеството енер­гия, необходимо за повдигане на един междузвезден кораб. Без значение колко усърдно се концентрираме, ние не мо­жем да натрупаме достатъчно енергия, за да извършим под­визите и чудесата, приписвани на психокинезата. Като се вземат предвид тези проблеми, как би могла психокинезата да бъде съвместима със законите на физиката? Следва продължение…                                                                                                 

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ