ЧОВЕКА, КОЙТО СЕ СМЕЕ

През 1928 година - тогава бях деветгодишен - принадлежах телом и духом на една организация, известна под името Клуб на команчите. Всеки ден в три часа нашият Вожд ни чакаше пред изхода на 165-то училище, което се намираше на Сто и девета улица, близо до Амстердам Авеню. След това с блъскане и ръгане ние, двадесет и петте команчи, се качвахме в рейса на Вожда и той ни откарваше (съгласно финансовото споразумение с нашите родители) в Централния парк. При хубаво време и в зависимост (доста относителна) от сезона по цял следобед играехме ръгби, футбол или бейзбол. В дъждовни дни Вожда неизменно ни водеше или в природонаучния музей, или в художествената галерия "Метрополитен".

Единствен син на богати мисионери, Човека, който се смее, бил откраднат като малко дете от китайски разбойници. Когато богатите мисионери отказали (от религиозни съображения) да платят откуп за сина си, разбойниците, кръвно обидени, пъхнали главата на детето в дърводелско менгеме и завъртели няколко пъти винта надясно. Обектът на този безподобен експеримент пораснал и възмъжал, но главата му останала с крушовидна форма, съвсем плешива, а под носа вместо уста зеел огромен овален отвор. Самият нос пък представлявал сраснали, слепени за лицето ноздри. Затова, когато Човека дишал, страшната, безрадостна паст под носа му се разширявала и свивала - така поне си представях аз - като някаква огромна вакуола. (Вожда по-скоро ни показа нагледно, отколкото да ни опише, как е дишал Човека, който се смее.) При вида на чудовищното лице на Човека, хора, които не го познавали, падали в несвяст. А познатите му го избягвали. Колкото и да е чудно, разбойниците не го гонели от свърталището си - той само трябвало да прикрива лицето си със светлочервена маска от макови листа. Маската не само спестявала на разбойниците неприятната гледка - лицето на техния храненик, но благодарение на нея те винаги знаели къде се намира той: по разбираеми причини с нея той вонял на опиум.

Джеръм Селинджър

ВИЖТЕ ЦЕЛИЯ ПРЕВОД

Николай Николов

ПСИХОКИНЕЗА - първа част

СРЯДА, 1 ОКТОМВРИ 2014 Г.

„Една нова научна истина триумфира, не защото убеждава своите опоненти и ги кара да разберат греш­ката си, а защото те в крайна сметка умират и израства ново поколение, което е запознато с нея.“

МАКС ПЛАНК

„Привилегия на глупака е да изрича истини, които никой друг не би произнесъл.“

ШЕКСПИР

Един ден боговете се срещнали в небесата и започнали да оплакват скръбното състояние на човечеството. Те били отвратени от нашите суетни, глупави и безсмислени действия. Но един бог се смилил над нас и решил да извърши експеримент - да дари неограничена власт на някой съвсем обикновен човек. Въпросът обаче бил как ще постъпи един човек, ако стане бог.

Този тъп, най-обикновен човек бил Джордж Фодъринги - галантерист, който изведнъж установил, че притежава божествени способности. Той можел да кара свещите да се носят из въздуха, да променя цвета на водата, да сътворява превъзходни ястия и дори да създава от нищото диаманти. Първоначално използвал способностите си за развлечение и за да върши добри дела. Но накрая неговата суетност и страст към властта го завладели напълно и той се превърнал в алчен тиран, който притежавал невероятни дворци и богатства. Опиянен от тази неограничена власт, той напра­вил фатална грешка. Наредил арогантно на Земята да спре да се върти. Изведнъж настъпил невъобразим хаос, тъй ка­то силни ветрове понесли всичко във въздуха със скорост от 1000 мили (ок. 1800 км) в час - скоростта на въртене на Земята. Цялото човечество било захвърлено в открития космос. В отчаянието си той изказал последното си желание: всичко да се върне и да бъде такова, каквото е било.

Това е сюжетната линия на филма „Човекът, който можеше да върши чудеса“ (1936 г.), сниман въз основа на новела от X. Дж. Уелс, писана през 1911 година. (По-късна версия е филмът „Всемогъщия Брус“ (2003 г.), в който главна роля играе Джим Кери.) От всичките способности, приписвани на екстрасензорните възприятия, психокинезата - контролът на ума над материята или способността да бъдат придвижва­ни обекти чрез мисъл  е засега признак за най-голямо могъ­щество, присъщо на едно божество. Това, на което наблягал Уелс в своята новела било, че божествените способности изискват и божествена преценка и мъдрост.

Психокинезата заема видно място в литературата, особе­но в Шекспировата пиеса „Бурята“, в която магьосникът Просперо, дъщеря му Миранда и вълшебният дух Ариел са изоставени в продължение на дълги години на един самотен остров заради вероломството на злия брат на Просперо. Ко­гато Просперо узнава, че брат му плава на кораб в близост до тях, за отмъщение призовава на помощ психокинетичните си способности и предизвиква разразяването на страшна буря, която кара кораба да се разбие в острова. След това използва психокинетичните си способности, за да манипулира съдбата на злочестите оцелели, в това число Фердинанд - невинен хубав младеж, когото кара да се влюби в Миранда.

(Руският писател Владимир Набоков отбелязва, че „Бурята“ прилича поразително на научнофантастична приказка. Всъщност около 350 години след като била написана, „Бурята“ била преправена в научнофантастичния кла­сически филм от 1956 г., наречен „Забранената планета“, в който Просперо се превръща в мрачния учен Морбиус, Духът се преобразява в Робота Роби, Миранда става прек­расната дъщеря на Морбиус Алтаира, а островът се прев­ръща в планетата Алтаир-4. Джин Родънбъри, създате лят на сериала „Стар Трек“, признава, че „Забраненат планета“ е един от източниците на вдъхновение за неговия телевизионен сериал.)

В по-нови времена психокинезата е централната сюжет на идея на романа „Кери“ (1974 г.), написан от Стивън Кинг и превърнал един неизвестен, измъчван от бедността писа­тел в световен автор номер едно сред създателите на хоръри. Кери е болезнено срамежлива трогателна гимназистка която е презирана и третирана като парий и тормозена безмилостно от своята душевно болна майка. Единственото й утешение са нейните психокинетични способности, които очевидно се предават от поколение на поколение в нейния род. Във финалната сцена нейните мъчителки я подмамват да си помисли, че ще бъде обявена за кралица на бала и след това изливат свинска кръв върху новата й рокля. В акт на отмъщение Кери заключва със силата на ума си всички вра­ти, убива с електрически ток своите мъчителки, изгаря училищната сграда и отприщва самоубийствена огнена буря, която унищожава по-голямата част от центъра на града, като по този начин погубва и себе си.

Темата за психокинезата в ръцете на някакъв нестабилен индивид е основата и на един паметен епизод от „Стар Трек“, озаглавен „Чарли Екс“, в който става дума за млад мъж от далечна колония в Космоса, склонен към криминални прояви. Вместо да използва психокинетичните си способности за добро, той си служи с тях, за да контролира другите хора и да пречупва волята им в зависимост от егоистичните си жела­ния. Ако успее да завладее „Ентърпрайз“ и да се добере до Земята, той би могъл да предизвика опустошения в планетарен мащаб и да унищожи в крайна сметка цялата планета. Психокинезата е и способност на Силата, която се владее от митично общество воини, наречени Рицарите Джедаи в сагата „Междузвездни войни“.

Следва ..........

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ