ЯДРЕНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА РАКЕТА

През 1956 г. Американската комисия за атомна енергия (АЕС) започва да проучва сериозно ядрените ракети в рамките на Проекта „Роувър“. На теория един реактор, в който се осъществява деление на атома, се използва за да нагорещява газове като водорода до екстремни температури, а след това тези газове се изхвърлят от единия край на ракетата, създавайки по този начин тяга.

Заради опасността от експлозия в земната атмосфера с участието на токсично ядрено гориво, ранните версии на ядрените ракетни двигатели били поставяни хоризонтално на железопътни релси, където действието на ракетата било внимателно контролирано. Първият ядрен ракетен двига­тел, който бил тестван в рамките на Проекта „Роувър“, бил „Киви 1“ през 1959 г. (той уместно бил кръстен на тази тро­мава австралийска птица, която не може да лети). През 60- те години на XX в. NASA обедини усилията си с тези на АЕС и създаде ядрения двигател за ракетни приложения (NERVA), който е първата ядрена ракета, тествана верти­кално, а не хоризонтално. През 1968 г. тази ядрена ракета бе изстреляна по време на тест в долно положение.

Резултатите от изследването са противоречиви. Ракетите са много сложни и често правят засечки. Силните вибра­ции на ядрения двигател често спукват цистерните с гориво и кара кораба да се разцепва. Корозията, която настъпва заради изгарянето на водород при високи температури, също е постоянен проблем. Ядрената пакетна програма приключва през 1972 година.

( Тези атомни ракети са изправени пред още един проблем: опасност от неконтролируема ядрена реакция, каквато протича в малка бомба. Въпреки, че комерсиалните атомни електростанции днес минават на разредено ядрено гориво и не могат да избухнат като бомбата, хвърлена над Хирошима, тези атомни ракети, за да създадат възможно най-голяма тяга, се задействат от високообогатен уран и вследствие на това могат да експлодират във верижна реакция, предизвиквайки малък атомен взрив. Когато ядрената ракетна програма е пред приключване, учените решават да проведат последен тест, като взривят една ракета подобно на малка атомна бомба. Махат контролните пръти /които контролират ядрената реакция/.  Реакторът достига суперкритична точка и избухва във формата на огнена топка. Тази зрелищна смърт на ядрената ракетна програма дори е заснета на филм. Руснаците веднага реагират и причисля­ват опита за нарушение на Договора за частична забрана на опитите с ядрено оръжие, който ограничава надземните де­тонации на атомни бомби.) 

През годините военните периодично подновяват заниманията си с ядрените ракети. Един секретен проект е наречен „Ядрената ракета Тимбъруинд“ и е част от военния проект „Звездни войни“ през 80-те години на XX век. (Той е спрян, след като подробности за неговото съществуване са оповестени от Федерацията на американските учени). Главният повод за безпокойство, свързано с ядрената ра­кета използваща делението на атома е безопасността. До­ри след като са изминали петдесет години от космическата епоха, химическите ракети-носители получават катастро­фални повреди през около 1 процент от времето на същест­вуването си. (Двете повреди на космическите совалки „Челинджър“ и „Колумбия“, които предизвикаха трагичната гибел на четиринадесет астронавти, потвърдиха допълни­телно този процент на авариите.)

Независимо от това, през последните няколко години NASA поднови изследването на ядрените ракети за първи път след програмата NERVA през 60-те години на XX век. През 2003 г. NASA кръсти своя нов проект „Прометей“ на името на древногръцкия бог, дал огъня на човечеството. През 2005 г. „Прометей“ беше финансиран с 430 млн. дола­ра, въпреки че през 2006 г. това финансиране беше намалено значително и спадна на 100 млн. долара. Бъдещето на проекта е неясно.

Следва продължение, при което ще разгледаме Ядрените импулсни ракети……

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ