МИСЛЯ, ЧЕ НЯМА НУЖДА ОТ КОМЕНТАР.........ПРОСТО ЩЕ НАУЧИТЕ НЯКОИ НОВИ НЕЩА...........
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
Показват се публикациите с етикет Цвете. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Цвете. Показване на всички публикации
събота, 11 октомври 2014 г.
ЦВЕТЕТО НА ЖИВОТА, И МАЛКО ГЕОМЕТРИЯ
МИСЛЯ, ЧЕ НЯМА НУЖДА ОТ КОМЕНТАР.........ПРОСТО ЩЕ НАУЧИТЕ НЯКОИ НОВИ НЕЩА...........
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
сряда, 17 април 2013 г.
ТОВА Е ПРИКАЗКА. А МОЖЕ БИ НЕ ТОЧНО. ВСЕ ЕДНО.
Това е приказка. А може би не точно. Все
едно.
Та приказката е за едно дърво. Такова обикновенно, като
повечето дървета в гората където растяло. То пък една гора – тук там някой
храст, или избуяла трева, тук там някоя фиданка.
Та така, растяло си дървото и годините си минавали.
Редували се ледени зими и горещи лета, замайващо цветни пролети и тъжно жълти есени, абе съвсем нормална история за дърво.
Не че нашето дърво се отличавало с нещо кой знае какво от другите наоколо, било си нормално дърво със здрав корен, право стъбло и да речем буйна корона. Ми дърво, какво друго да си има.
Докато било младо в зелената прохлада на листата му често кацали да отдъхнат пъстропери птици, една от друга по шарени и гласовити. Те го радвали с нежните си песни, то ги приютявало в хладните нощи и горещите дни,
Годините обаче отлитали...........
Дълбоки бръчки прорязали тялото му. Все повече клони се прекършвали в тъжна сухота. Листата на короната му бързо пожълтявали, а все по рядко пролетта донасяла цветове по посърналите му вейки.
Дървото не се предавало. Все така гордо се изправяло срещу бурните ветрове, но все по-рядко някое птиче голишарче се сгушвало между старите му клони.
Дървото обаче не унивало. То как ли пък едно дърво ще унива, то си е дърво, нали така. Споменът за прекрасните пролети и бурни лета поддържали желанието му за живот. Животът обаче полека си отивал...... Докато един ден в края на пролетта, там където почти започва лятото в клоните на нашето дърво кацнала чудно-красива птица. Абе то дървото било виждало какви ли не птици, но тази била някак по-различна:))). И цветовете на перата и извивките на опашката и нежния топъл блясък на очите и. Пък не пеела красиво, но пък гласът и карал листата на дървото да шумолят напевно с вятъра~~~~. Нещо се променило в еднообразния живот на дървото.
Нещо го накарало да се чувство по-живо от всякога. И за бога, това нещо била птицата???!. За няколко дни прекарани в короната му, тя успяла да направи чудеса.
Клоните на нашето дърво поизправили увисналите си рамене, листата се напълнили с живителна влага, а едно слънчево утро дървото посрещнало с малко крехко току-що разцъфнало цветче. Не било никак редно да цъфти баш по това време – но се случило и дървото се чувствало безмерно щастливо (абе какви чувства у едно дърво, ама на, така си било).
Дни на ред, дървото посрещало с радост утрините и първото нещо което обагряли слънчевите лъчи – били нежните листенца на разцъфналия цвят.
Дървото разбирало, че този цвят не е в реда на нещата, ама му било свидно да го отрони. От где да знам може би сърцето му не давало – ако едно дърво може да има сърце.
Ей с този цвят съвсем забравихме за птицата. А тя, птицата, продължавала да намира подслон и защита в клоните на дървото и за благодарност често омайвала нашето дърво с веселите си песни.
Старото дърво със свито сърце (е може пък да е имало сърце все пак) очаквало деня, в който и тази птица както много други преди ще отлети да търси щастието си по белия свят, щото то си знаело че така става с птиците, но някак не му се искало да стане точно така.
Уви денят от който се бояло – настъпил.
Една утрин дървото се пробудило с усещане за празнота. Първом се почудило от къде това усещане у едно старо дърво като него и чак тогава осъзнало че нещо липсва – нямало я птицата. Болка пронизала старото му стволище – от върха на посърналите му в този миг клони до сами дълбоките му корени. И тогава почувствал и другото – нямало го нежното цветче което толкова прилежно кътало между листата си. Просто птицата отлитайки го понесла в малката си човчица.
Абе тоя цвят изобщо не бил на мястото си в короната на едно старо дърво.
От тогава на сетне дървото продължило сивото си съществуване, но всяка година, по времето когато пролетта се прелива в горещо лято, дълбоко в короната му разцъфтява едно нежно и крехко цветче, на същото онова място където в ония дни и нощи красивата птица пеела песните си. Едно цветче което никой никога не е очаквал.
ТА ИЗВОДА ОТ ТАЗИ ИСТИНСКА ПРИКАЗКА Е, ЧЕ НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДНИ ДЪРВЕТА, ДОШЛИ НА ТОЗИ СВЯТ ПО НЕЧИЕ ЖЕЛАНИЕ И ПО ЗАКОН, ДА ГО НАРЕКА БОЖИ . А КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ БОГ?! , АМИ И ТОЙ СИ Е ЕДНО ДЪРВО, ПО ПРОСТАТА ПРИЧИНА, ЧЕ НИЕ УЖ КАКТО ГО ПИШЕ НЕ САМО В БИБЛИЯТА, НО И ВЪВ ВСИЧКИ ДРЕВНИ ПИСАНИЯ СМЕ СИ "БОГОПОДОБНИ" ТА ГОСПОДИ!, ЗАМИСЛИ СЕ КОЙ СИ ТИ, АКО МОЖЕ БИ ТЕ ИМА, ОТ КОЯ ГОРА СИ?!, ОТ КОЯ ГАЛАКТИКА ИЛИ ПО- МАЩАБНО КАЗАНО: - ОТ КОЯ ВСЕЛЕНА! ЗАЩОТО АЗ, ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК УСПЯХ В ДУБНА ДА ТЕ "ВИДЯ" И ЩЕ СПОДЕЛЯ С ДРУГИТЕ КОИТО ВЯРВАТ ИЛИ НЕ, ТИ СИ ПРОСТО ЕДНО СКАЛАРНО ПОЛЕ, ТОЕСТ НЯКАКВО СИ ДЪРВО ОБИКНОВЕНО , И КАКВО ДА ОЧАКВАШ ОТ ЕДНО ДЪРВО?! ЕНЕРГИЯ ЗА ДА СЕ СТОПЛИШ, А И ОЩЕ НЕЩО!!!! - ДЪРВЕТА
СА МНОГО.... А ТИ С КАКВО СИ ПО - СПЕЦИАЛНО СКЪПО МОЕ ДЪРВО ! Я КАЖИ МИ, НАПИШИ МИ, В СЪНЯ МИ СЕ ЯВИ !!!.. О.... ЩЕ ТИ КАЖА ТОВА КОЕТО УСПАХ ДА ВИДЯ, И КОЕТО БЕШЕ ОТ ЕДНО ДОСТА ОБИКНОВЕНО ДЪРВО, ДА ГО НАРЕКА ЦЕПЕНИЦА ДА ГО БЕШЕ КАЗАЛ!!!, ПЪК НИЕ ТЪПИТЕ ДЪРВА, ВЗЕМЕ ЧЕ ТЕ ВИДЯХМЕ, ТОЕСТ ОТКРИХМЕ!... И СЕГА ДИРЕКТНО ЩЕ ТИ ГО КАЖА: - ТИ И АЗ И ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ИЗГРАДЕНИ ОТ ЕДНО НАПРАВО НИЩО, НЕ АТОМ, НЕ ФОТОН, А ... ТОВА Е НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНАТА И РОДЕНА С ПРОСТОТИЯТА НА ВСЕМИРНИЯ ЗАКОН ЧАСТИЦА, И ТЯ СЕ НАРИЧА ХИГС - БОЗОН! РАЗБРА ЛИ МЕ СЕГА, И С ПЪЛНА СИЛА МОГА ДА ТИ КАЖА - МАМА ТИ ДА ЕБА! ЖИВОТА СИ ПОТРОШИХ ЗАРАДИ ТЕБ /ШКОДА, ЖАЛКО НО УВИ/, ЗА ДА ТЕ ВИДЯ И ОТКРИЯ!!!!! ДЕСЕТКИ ЛЮБОВИ СЪМ ПРЕНЕБРЕГНАЛ, НО И ДОСТА ПОВЕЧЕ УСВОИХ И НЕ ГИ ЗАСЕГНАХ! ТА ПРИЯТЕЛИ МОИ, НЕ ВЯРВАЙТЕ В ИЗМИСЛЕНИ ЧУДЕСА! ИМА ГИ НО НЕ СА ЧУДЕСА А ПРИРОДЕН ВСЕЛЕНСКИ ЗАКОН А БОГ Е СЪЗДАДЕН ОТ УМНИ ЗА ВРЕМЕТО СИ ТИКВИ, КРАДЦИ, ТЕЗИ КОИТО СА БИЛИ НА ВЛАСТ В,МОМЕНТА, ЗА ДА ВИ ЛЪЖАТ, ДА СТЕ РОБИ, И ДА УНИЖАВАТ, А И ДА СЪЩЕСТВУВАТ НА ГЪРБА НАШ И ВАШ МАГАРЕШКИ!!! - НЕЩО КАТО СГАЩЕНИЯ АПТЕКАР МАРЕШКИ! ЗНАМ, ЧЕ НЕ ГО ОСЪЗНАВА И МУ ПРОСТЕТЕ, ЗАЩОТО Е ИЗБОР НА ХОРА ЗА КОИТО СЪМ ВИ ПИСАЛ! МАЙ ВСИЧКО ВЕЧЕ ВИ КАЗАХ, И НА ПРИКАЗКАТА ИДВА КРАЯ! А ОТ МЕН - ДА СТЕ ЖИВИ, ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ И ДА ЧУКАТЕ РАЗВИЛНЕЛИТЕ СЕ КОБИЛИ, А ТЕ ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАТ! ЧАО..... НО СДАМО ВРЕМЕННО ЗА СЕГА ОТ МЕН...‹(•¿•)›
Ами това е приказката НАША, МОЖЕ БИ РЕАЛНА.
Лека нощ, деца!!!!!!
Та така, растяло си дървото и годините си минавали.
Редували се ледени зими и горещи лета, замайващо цветни пролети и тъжно жълти есени, абе съвсем нормална история за дърво.
Не че нашето дърво се отличавало с нещо кой знае какво от другите наоколо, било си нормално дърво със здрав корен, право стъбло и да речем буйна корона. Ми дърво, какво друго да си има.
Докато било младо в зелената прохлада на листата му често кацали да отдъхнат пъстропери птици, една от друга по шарени и гласовити. Те го радвали с нежните си песни, то ги приютявало в хладните нощи и горещите дни,
Годините обаче отлитали...........
Дълбоки бръчки прорязали тялото му. Все повече клони се прекършвали в тъжна сухота. Листата на короната му бързо пожълтявали, а все по рядко пролетта донасяла цветове по посърналите му вейки.
Дървото не се предавало. Все така гордо се изправяло срещу бурните ветрове, но все по-рядко някое птиче голишарче се сгушвало между старите му клони.
Дървото обаче не унивало. То как ли пък едно дърво ще унива, то си е дърво, нали така. Споменът за прекрасните пролети и бурни лета поддържали желанието му за живот. Животът обаче полека си отивал...... Докато един ден в края на пролетта, там където почти започва лятото в клоните на нашето дърво кацнала чудно-красива птица. Абе то дървото било виждало какви ли не птици, но тази била някак по-различна:))). И цветовете на перата и извивките на опашката и нежния топъл блясък на очите и. Пък не пеела красиво, но пък гласът и карал листата на дървото да шумолят напевно с вятъра~~~~. Нещо се променило в еднообразния живот на дървото.
Нещо го накарало да се чувство по-живо от всякога. И за бога, това нещо била птицата???!. За няколко дни прекарани в короната му, тя успяла да направи чудеса.
Клоните на нашето дърво поизправили увисналите си рамене, листата се напълнили с живителна влага, а едно слънчево утро дървото посрещнало с малко крехко току-що разцъфнало цветче. Не било никак редно да цъфти баш по това време – но се случило и дървото се чувствало безмерно щастливо (абе какви чувства у едно дърво, ама на, така си било).
Дни на ред, дървото посрещало с радост утрините и първото нещо което обагряли слънчевите лъчи – били нежните листенца на разцъфналия цвят.
Дървото разбирало, че този цвят не е в реда на нещата, ама му било свидно да го отрони. От где да знам може би сърцето му не давало – ако едно дърво може да има сърце.
Ей с този цвят съвсем забравихме за птицата. А тя, птицата, продължавала да намира подслон и защита в клоните на дървото и за благодарност често омайвала нашето дърво с веселите си песни.
Старото дърво със свито сърце (е може пък да е имало сърце все пак) очаквало деня, в който и тази птица както много други преди ще отлети да търси щастието си по белия свят, щото то си знаело че така става с птиците, но някак не му се искало да стане точно така.
Уви денят от който се бояло – настъпил.
Една утрин дървото се пробудило с усещане за празнота. Първом се почудило от къде това усещане у едно старо дърво като него и чак тогава осъзнало че нещо липсва – нямало я птицата. Болка пронизала старото му стволище – от върха на посърналите му в този миг клони до сами дълбоките му корени. И тогава почувствал и другото – нямало го нежното цветче което толкова прилежно кътало между листата си. Просто птицата отлитайки го понесла в малката си човчица.
Абе тоя цвят изобщо не бил на мястото си в короната на едно старо дърво.
От тогава на сетне дървото продължило сивото си съществуване, но всяка година, по времето когато пролетта се прелива в горещо лято, дълбоко в короната му разцъфтява едно нежно и крехко цветче, на същото онова място където в ония дни и нощи красивата птица пеела песните си. Едно цветче което никой никога не е очаквал.
ТА ИЗВОДА ОТ ТАЗИ ИСТИНСКА ПРИКАЗКА Е, ЧЕ НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДНИ ДЪРВЕТА, ДОШЛИ НА ТОЗИ СВЯТ ПО НЕЧИЕ ЖЕЛАНИЕ И ПО ЗАКОН, ДА ГО НАРЕКА БОЖИ . А КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ БОГ?! , АМИ И ТОЙ СИ Е ЕДНО ДЪРВО, ПО ПРОСТАТА ПРИЧИНА, ЧЕ НИЕ УЖ КАКТО ГО ПИШЕ НЕ САМО В БИБЛИЯТА, НО И ВЪВ ВСИЧКИ ДРЕВНИ ПИСАНИЯ СМЕ СИ "БОГОПОДОБНИ" ТА ГОСПОДИ!, ЗАМИСЛИ СЕ КОЙ СИ ТИ, АКО МОЖЕ БИ ТЕ ИМА, ОТ КОЯ ГОРА СИ?!, ОТ КОЯ ГАЛАКТИКА ИЛИ ПО- МАЩАБНО КАЗАНО: - ОТ КОЯ ВСЕЛЕНА! ЗАЩОТО АЗ, ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК УСПЯХ В ДУБНА ДА ТЕ "ВИДЯ" И ЩЕ СПОДЕЛЯ С ДРУГИТЕ КОИТО ВЯРВАТ ИЛИ НЕ, ТИ СИ ПРОСТО ЕДНО СКАЛАРНО ПОЛЕ, ТОЕСТ НЯКАКВО СИ ДЪРВО ОБИКНОВЕНО , И КАКВО ДА ОЧАКВАШ ОТ ЕДНО ДЪРВО?! ЕНЕРГИЯ ЗА ДА СЕ СТОПЛИШ, А И ОЩЕ НЕЩО!!!! - ДЪРВЕТА
СА МНОГО.... А ТИ С КАКВО СИ ПО - СПЕЦИАЛНО СКЪПО МОЕ ДЪРВО ! Я КАЖИ МИ, НАПИШИ МИ, В СЪНЯ МИ СЕ ЯВИ !!!.. О.... ЩЕ ТИ КАЖА ТОВА КОЕТО УСПАХ ДА ВИДЯ, И КОЕТО БЕШЕ ОТ ЕДНО ДОСТА ОБИКНОВЕНО ДЪРВО, ДА ГО НАРЕКА ЦЕПЕНИЦА ДА ГО БЕШЕ КАЗАЛ!!!, ПЪК НИЕ ТЪПИТЕ ДЪРВА, ВЗЕМЕ ЧЕ ТЕ ВИДЯХМЕ, ТОЕСТ ОТКРИХМЕ!... И СЕГА ДИРЕКТНО ЩЕ ТИ ГО КАЖА: - ТИ И АЗ И ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ИЗГРАДЕНИ ОТ ЕДНО НАПРАВО НИЩО, НЕ АТОМ, НЕ ФОТОН, А ... ТОВА Е НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНАТА И РОДЕНА С ПРОСТОТИЯТА НА ВСЕМИРНИЯ ЗАКОН ЧАСТИЦА, И ТЯ СЕ НАРИЧА ХИГС - БОЗОН! РАЗБРА ЛИ МЕ СЕГА, И С ПЪЛНА СИЛА МОГА ДА ТИ КАЖА - МАМА ТИ ДА ЕБА! ЖИВОТА СИ ПОТРОШИХ ЗАРАДИ ТЕБ /ШКОДА, ЖАЛКО НО УВИ/, ЗА ДА ТЕ ВИДЯ И ОТКРИЯ!!!!! ДЕСЕТКИ ЛЮБОВИ СЪМ ПРЕНЕБРЕГНАЛ, НО И ДОСТА ПОВЕЧЕ УСВОИХ И НЕ ГИ ЗАСЕГНАХ! ТА ПРИЯТЕЛИ МОИ, НЕ ВЯРВАЙТЕ В ИЗМИСЛЕНИ ЧУДЕСА! ИМА ГИ НО НЕ СА ЧУДЕСА А ПРИРОДЕН ВСЕЛЕНСКИ ЗАКОН А БОГ Е СЪЗДАДЕН ОТ УМНИ ЗА ВРЕМЕТО СИ ТИКВИ, КРАДЦИ, ТЕЗИ КОИТО СА БИЛИ НА ВЛАСТ В,МОМЕНТА, ЗА ДА ВИ ЛЪЖАТ, ДА СТЕ РОБИ, И ДА УНИЖАВАТ, А И ДА СЪЩЕСТВУВАТ НА ГЪРБА НАШ И ВАШ МАГАРЕШКИ!!! - НЕЩО КАТО СГАЩЕНИЯ АПТЕКАР МАРЕШКИ! ЗНАМ, ЧЕ НЕ ГО ОСЪЗНАВА И МУ ПРОСТЕТЕ, ЗАЩОТО Е ИЗБОР НА ХОРА ЗА КОИТО СЪМ ВИ ПИСАЛ! МАЙ ВСИЧКО ВЕЧЕ ВИ КАЗАХ, И НА ПРИКАЗКАТА ИДВА КРАЯ! А ОТ МЕН - ДА СТЕ ЖИВИ, ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ И ДА ЧУКАТЕ РАЗВИЛНЕЛИТЕ СЕ КОБИЛИ, А ТЕ ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАТ! ЧАО..... НО СДАМО ВРЕМЕННО ЗА СЕГА ОТ МЕН...‹(•¿•)›
Ами това е приказката НАША, МОЖЕ БИ РЕАЛНА.
Лека нощ, деца!!!!!!
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
събота, 24 юли 2010 г.
Най голямото цвете на земята цъфна
За първи път от 19 години в Ботаническата градина вТокио разцъфтя "Amorphophallus Titanum " , който се счита за най - голямоото цвете в света. Това тъмно вишнево цвете с диаметър до 1 метър . Цветът живее само няколко дни, а притока от посетители по това време значително се увеличи. Но ако си по - близо до цвета, от него се излъчва много неприятна миризма на гнило месо. Температурата на уникалното цвете е близо до температурата на човещкото тяло. Сега Amorphophallus Titanum е почти изчезнал вид и расте само в ботаническа градина, при парникови условия.
Николай Николов
Абонамент за:
Публикации (Atom)