Съединените щати се намират в ненормална ситуация. Те нито могат да платят за високото жизнено равнище, нито за голямата военна машина. Разбирането за "оръдия и масло", което се е вкоренило в политическата система на САЩ от началото на студената война, води до крах страната с най-голям военен бюджет в света и с най-голям външнотърговски дефицит. Краткият период, в който САЩ бяха единствената свръхдържава, завърши и голяма част от загубите може да бъде компенсирана, ако се започне със съкращаване на сумата от 1,1 трилиона долара, които, както се очаква, ще бъдат дадени на Пентагона тази година.
Военните авантюристи в администрацията на Джордж Буш имат много общо с корпоративното ръководство на бившата компания "Енрон".
Планираните разходи на Министерството на отбраната за финансовата 2008 г. са повече, отколкото военните разходи на всички останали страни, взети заедно. Допълнителният бюджет за войните в Ирак и Афганистан е повече, отколкото са общите военни разходи на Русия и Китай. За пръв път в историята разходитe, свързани с отбраната, надвишават 1 трилион долара. Бюджетът за отбрана за 2008 г. е най-големият от времето на Втората световна война.
Опитвайки се да скрие истинският размер на американската военна империя, правителството вече дълго време скрива големи военни разходи в други министерства. Например 23,4 милиарда долара за Министерството на енергетиката, които се използват за създаване и поддръжка на ядрените бойни глави, а други 25,3 милиарда за Държавния департамент отиват като военна помощ за различни държави като Израел, Саудитска Арабия, Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, ОАЕ, Египет и Пакистан. Още 1,03 милиарда долара извън официалния бюджет на Министерството на отбраната са нужни за набиране на войници и за продължаване на договорите във и без това претоварените въоръжени сили на САЩ. За сравнение през 2003 г., когато започна войната в Ирак, тази сума бе само 174 милиона. Министерството за ветераните сега ще получи не по-малко от 75,7 милиарда долара, 50% от които отиват за продължително лечение на тежко ранени войници от числото на тези 28 870, които са били ранени в Ирак, и още 1708 в Афганистан. Още 46,4 милиарда долара отиват в Министерството на вътрешната безопасност. От сводката отсъстват и 1,9 милиарда долара за Министерството на правосъдието, предназначени за специални военни операции на ФБР; 38,5 милиарда са предназначени за Военния пенсионен фонд; 7,6 милиарда за военните пера в бюджета на авиокосмическата агенция НАСA; а също така над 200 милиарда долара се отпускат за погасяване на лихвите по дълговете, свързани с минали военни разходи. По такъв начин разходите на военната машина на САЩ за текущата финансова година по консервативни оценки са не по-малко от 1,1 трилион долара. Такива разходи са не само морално неприлични, те са и финансово непосилни.
В края на 2007 г. Държавната хазна обяви, че
федералният дълг на САЩ за пръв път в историята е надхвърлил 9 трилиона долара. Когато Буш стана президент през януари 2001 г., дългът бе около 5,7 трилиона. Оттогава насам той се увеличи с 45%. Тази огромна сума се обяснява основно с нашите военни разходи.Тези разходи не нараснаха само за последните години и дори не се увеличиха заради политиката на администрацията на Буш. Те растяха дълго, заради решимостта да се поддържа на постоянна основа военната икономика и да се смята военният продукт за обикновен икономически продукт, нищо че той няма никакъв принос в производството и потреблението. Военната промишленост изтиква гражданската икономика и води до по-голяма икономическа слабост. Това е бавно икономическо самоубийство. Опустошавайки американската икономика. Смяташе се, че САЩ могат да си позволят да поддържат гигантска военна машина и високо жизнено равнище и че за поддържането на пълна заетост е необходимо и едното, и другото. Но не се оказа така. През 60-те години започнахме да виждаме как Япония ни изпреварва в дизайна на редица потребителски стоки, включително битовата електроника и автомобилите.Това, че ние не модернизирахме и не обновихме нашите основни фондове е една от главните причини за това, че в началото но 21-и век нашата производствена база почти се изпари. Това прави инструментариума на САЩ най-стар сред основните индустриални страни. Нищо не бе направено, за да се обърне тази тенденция, която днес се отразява върху нашия гигантски внос на оборудване - от протонни акселератори, използвани в медицината за лъчева терапия (които основно се произвеждат в Белгия, Германия и Япония), до леки и товарни автомобили. Днес ние не сме водеща страна-кредитор. Всъщност, ние сме най-големият длъжник в света и продължаваме да оказваме влияние единствено за сметка на военната сила.Част от загубите никога няма да бъдат възстановени. Има обаче стъпки, които тази страна е длъжна да предприеме, включително отмяна на данъчните облекчения за богатите, въведени от Буш през 2001 и 2003 г., начало на ликвидацията на глобалната империя от близо 800 военни бази, изваждане от военния бюджет на всички проекти, които нямат отношение към националната сигурност на САЩ. Ако ние направим тези стъпки, то имаме шанс да обърнем нещата. Ако ли не, ни очаква национален банкрут и дълга депресия, /която вече започна/ - собствен коментар.
По Чалмърс Джонсън
Николай Николов
