ЕДИН ПРИЗРАК БРОДИ ПО СВЕТА И БЪЛГАРИЯ

Един призрак броди в днешната епоха - заразата на снобарията. Може би и вие ще се познаете в нея, защото тази зараза не подмина много от нас. Живеем във време, в което най-шумна е дивата снобария, а най-голямата простотия е претенциозната интелектуалщина. В мътни времена изплуват лайната. Както преди 150 години гъркоманите си имаха своята "Криворазбрана цивилизация", така си я имаме и днес. Кои са днешните гъркомани? Те пълнят университетите и телевизиите, но ще ги срещнем навсякъде, а често и в самите себе си. Тяхното знаме са фалшивите "ценности" на новата "глобална култура".                                                         Първото изкушение,
което предлагат "Глобалните ценности е интелектуалната гордост. От университетите излязоха тълпи от "интелектуалци", които вчера си захвърлиха галошите под първата трънка преди влака за големия град, а днес вече говорят с презрение за балканския манталитет и за "българската простотия". И никак не обичат да им се напомня 
Как се става интелектуалец?

Според масовата снобска представа - като се добереш до висшОто. Жалката истина, е че нашите университети даваха по-реални знания през Социалистическо, а от 10-15 години са превърнати във фабрики за псевдо-интелектуалщина, производство на снобария, извратен манталитет и промиване на мозъци. В много специалности отдавна почти не се преподават някакви сериозни науки - те от години са обърнати на псевдонаука. Че днес се преподават фалшиви познания и безсмислици, в един момент се усещат и повечето студенти и всички по-нормални го коментират. Това, което най-вече се преподава е интелектуалното високомерие. А има ли то някакво покритие? Разбира се, че не.
Фабриката на фалшивата интелектуалщина
Това което най-вече се усвоява в университетите е съответния жаргон на специалността, зад който се скрива липсата на познания. Свои жаргони си въведоха повечето специалности - колкото може по-отдалечени от нормалния език, изчанчени и заплетени. Да станеш "интелектуалец" днес при много хора означава да усвоиш един жаргон и да можеш да говориш така, че простосмъртните да не успеят да схванат, какво точно приказваш. От 10-15 години от катедрите се преподава словоблудство. Преподавателите от ВУЗ-овете и титулуваните "величия" от институтите отдавна са по-скоро бюрократи, отколкото учени и изследователи. Ако през Социалистическо глупостите бяха ограничени до определени дисциплини, днес глупостите са навсякъде и във всичко. Още тогава хората бяха забелязали, че "Алкохола и висшето образование на никого не прощават", а днес съвсем трябва да признаем тази трагикомична истина, ако не искаме да си кривим душата.
Заразата на снобизма
е може би най-опасното явления в днешна България. Тя отродява от всичко българско, учи на презрение към него и налага една празна фалшива култура - чуждопоклонство, еврооптимизъм, чифутопоклонничество, глобализъм и всякакви други измислени "ценности". Всъщност зад днешната "интелектуална" култура стоят съвсем прозаични неща - интересчийството, грубия материализъм, избиването на комплекси, безскрупулността, парвенющината, кариеризма и натегачеството. Има и още
една жестока истина за днешните кандидат-интелектуалци. Тя е, че не всички от тях, след като си вземат дипломата ще се вредят там, за където мечтаят. Всъщност огромното мнозинство няма да се вредят никъде! Дори и за предварителните връзкари със здравите връзки, шансовете да се доберат до сладка служба или друга елитарна позиция са несигурни. А за останалите са почти никакви. Защото позициите са малко, а натегачите са много. Това ражда още по-диво натегачество, но полза от него няма. И така замаяния млад кандидат-интелектуалец превзема някой ВУЗ, там умишлено му напомпват главата с глупости, а високомерието - до небето, но щастливото време на големите надежди свършва, когато си вземе заветната диплома и ... се окаже, че на нея не пише "Сезам, отвори се!" и тя не води за никъде. Изтрезняването от миража не е внезапно - то идва бавно и сигурно като тежък валяк на "победилите реалности" - с всеки следващ неуспех на младия оптимист да се вреди на някое по-"елитно" място. След година-две от завършването, мъглата на "евро оптимизма" се разсейва и той установява, че е бил жестоко изигран - дал е много за нищо. Продал се е на интелектуалното блудство заради напразни надежди за успех в живота.
Съвсем едно е, човек да влезе да учи с конкретна осъзната цел и след това да използва знанията, които все пак предлагат университетите, за нещо смислено, а съвсем друго е да влезе просто за да се сдобие с висшО, за "престиж", да се води "интелигенция", да избива комплекси, да не остане по-назад от други, да угажда на родителски амбиции или да се надява, че без реални познания, а с натегачество ще прави кариера или ще се уреди на някоя удобна ниша. Поддалите се на снобарията си плащат за глупостта години след това, ако не и цял живот.
Кой тласка новата генерация натам?
Зад сбърканите "идеи за реализация" и висше заради самото висше обикновено стоят мама и татко - доскоро това беше недоволното поколение на социализма - поколението, което стигна и живя зрялата си възраст през блажените социалистически времена - разглезено и вечно капризно - на което никой не можа да угоди. Това е поколението, което беше задоволено с всичко - след борбата на неговите родители, които изградиха Нова България, именно за да го осигурят. Същото поколение, което цяла младост си развяваше байрака без никакви отговорности и получи всичко наготово от по-старото - апартаменти, вили, спестявания и всякаква собственост. Точно от него тръгна и масовата мода на снобарията. Казано е, че в историята едно поколение събира, а следващото разпилява. Може би само ние, които сме междинното поколение и израснахме преди и на
границата между двата свята
- предишния и сегашния - можем да видим истинската ирония на това, което се случва. За разлика от предното, разглезено през социализма поколение, което отказва да види какъв е истинския живот днес - и за разлика от най-новото, което не знае, че на света може да има нещо друго, освен вълчата джунгла на капитализма. Но сега юздите преминават в нас, вече ние сме зрялото поколение и трябва да решим, какво ще правим с нашите деца - дали по инерция още ще ги тикаме към сбъркания път на "Учи мама, за да не работиш" или ще спрем този фарс. За да вземем решение, трябва хубаво да огледаме, какво се случва с днешните "учещи, за да не работят". На практика, тези студенти, които не са си направили както трябва сметката, какво правят и защо го правят, се оказват доста ощетени, заради 5-6те години прекарани в новите снобски сборища, наречени гръмко "университети". През това време - точно в тези ключови години - техните връстници, които са пощадени от болни родителски амбиции, успяват да преминат шока на излизането от осигурените ученически години във въртопа на истинския живот - във вълчия свят на дивите капиталистически реалности. И успяват да се научат да плуват в него, да научат РЕАЛЕН занаят, с който да си изкарват хляба и да се борят за пробив в живота и за просперитет. А кандидат-интелектуалците през това време успяват ... да станат завършени "интелектуалци". Психиката им е деформирана от университетската машина за побъркване на хората, характера им е извратен от псевдоинтелектуално високомерие, а на всичко отгоре тепърва трябва да излизат от ученическите години и да скачат във въртопа - щат-не щат. Не ги спасява това, че живеят в розови облаци и не вярват във въртопа, защото въртопа вярва в тях. Това, което капризното по-голямо от нас поколение ехидно крие от най-младото, е че принципа
"Учи, за да не работиш"
имаше някакъв смисъл за условията на социализма - един свят, в който всички имахме нормален жизнен стандарт, не знаехме що е мизерия, във ВУЗ-овете се преподава реални познания и от там излизаха истински качествени специалисти, които не само се реализираха в живота, а и постигаха реални успехи в различни области на науката и наистина движеха научно-техническия прогрес на страната. И за тогава принципа беше малко глупав, защото работника на физическия труд имаше възможности да изкарва по-добри пари от изучилия се за дребен чиновник, но за не амбициозните вършеше работа. А и не се налагаше да бъдеш амбициозен, както днес. Това е другата разлика, която по-големите крият от най-малките - че амбициите в тогавашното общество без мизерия, не бяха борба за оцеляване, както сега, а бяха борба за повече имоти, вили и пр. Една тайна, която днешната младеж не знае, защото никой не иска да й каже, а и да й каже някой, не може да го повярва, е че в предишния свят нямаше борба за оцеляване. Така че, тогавашния принцип "Учи, да не работиш" е съвсем неадекватен днес.
Разбира се, ако зависи от нашето гранично поколение, първото нещо което е ясно, че ще направим, е да си върнем социализма (даже и с неговите глупости, които много добре знаем, че са хиляди пъти по-малко от безумията на демокрацията). Дали ще имаме възможност да си върнем социализма под някаква форма, още не се знае, но е много вероятно, особено ако външните кукловоди на днешната ни власт глобално изтърват конците - накъдето са тръгнали нещата. Но и когато вземе нещата в страната си в свои ръце, пак в много случаи самите ние няма да признаваме една част от дипломите издавани през сегашния период - най-малкото от самоуважение, да не говорим за практичната гледна точка.
Доста хора не си дават сметка, какви деформации на психиката се получават от днешното следване - едни, защото не са минали през него (или са го минали в съвсем различно време при съвсем други условия и не са наясно, за каква порнография става въпрос днес), а други - именно, защото са го минали и са деформирани от него. Естествено идеята не е, че изобщо няма смисъл да се следва днес - напротив смисъл има в много случаи. Както за всичко в живота, така и тук проблема не е в самото висше, а в начина по който човек подходи към него. Това, от което един може да извлече полза, друг може да използва във вреда за себе си, както често става.
Истината е, че
днешното управление съвсем умишлено превърна висшето образование в училище за "глобалисти" - роби и натегачи.
На едно управление, което не смята да води България нанякъде по собствен път, а се осланя на снизхождението на външни господари, просто за да се задържа покрай хазната, не му и трябват специалисти и мислещи независими хора, а именно роби, натегачи, некадърници, и интелектуални неграмотници - защото са по-безопасни. Оттам нататък е ясно, че се използват всякакви методи и средства, за да се промиват мозъците на днешните студенти.

Б. С.

Николай Николов

ФЕРДИНАНД КЪМ БОРИС III: БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е КРАВА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ДОИШ ДО ИЗТОЩАВАНЕ!

Лицемерието е основната добродетел на царете. Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола. Банални, обикновени мисли и малко думи, ето какво прави един цар загадъчен." (Из тайните наставления на дядото на Симеон II към неговия баща)

През 1998 г. цар Симеон II продаде дядовите си ордени на аукцион в "Сотби". Така внукът символично и театрално се разтовари от греховете на Фердинанд и направи още една стъпка към България. Днес той е водеща фигура в българската политика, но около него витае един парадокс. Личностните му качества трудно могат да компенсират кръвната връзка с една катастрофирала на българското държавно кормило династия. Огромният му недостатък е неговият произход, а точно на него той дължи своето обаяние и от него извежда логиката на своето предопределение в живота на България.
Ако приемем, както твърди Морис Дрюон, че монархията е лотария с хромозомите, може би не е излишно да се припомнят числата от миналия тираж. Затова предлагаме подпури от книгата "Цар Фердинанд. Съвети към сина" (Университетско издателство "Св. Кл. Охридски" С. 1991 г.) Това са наставления на вече абдикиралия цар към сина му Борис III, писани около 1938 г. Размишленията са преписани от царските архиви в град Кобург от българския дипломат Димитър Йоцов, лично приближен до Фердинанд, който често го е посещавал в Кобург. Документът се съхранява в Централния държавен исторически архив.


За интелигенцията

Най-опасните граждани в едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени дарби на наблюдателност. Един цар трябва от такива хора да се пази като от дявола. Мислителите, историците и философите в България може би не правят открито политика, но те са по-опасни от политиканите, защото ги снабдяват с аргументи и оръжие, което по-майсторски се употреблява в парламента и пресата. Политиканите нямат време да се задълбочават в познания, те живеят от трохите на мислителите и историците и с огризките на ума им. Тъй надъхани от субстанцията на учената мисъл, политиканите подготовляват революциите.

Мислителите и историците не могат да се изпъдят от царството, нито да се затворят, нито да се избесят. Това е едно голямо нещастие за царете, особено когато са скудоумни.
Ония хора, които са затворени в кабинетите си и се занимават с отвлечени теории или експерименти в лабораториите си, са хора неустрашими и тях е мъчно да обуздаеш. Единственото оръдие спрямо тях е мълчанието. Ти не можеш нищо да направищ срещу тия хора, ако не искаш историята да те нарече убиец: инквизиторските времена минаха; най-отвратителното средство против такива опасни хора си остава пак отровата. Не забравяй, че и изпълнителите на тази процедура трябва да се унищожават.

За управлението
Подбирай за полкови, бригадни и дивизионни командири хора с пороци, за да можеш да ги държиш под страха на наказанието. Ти трябва винаги да настройваш българите един против друг, да ги разединяваш и да взимаш мълчаливо страната на властта. За тая цел около теб трябва да има най-безсъвестни хора, които за пари ще ти устроят по-добра лична полиция от Хамидовата, и тогава ще знаеш какво се крои в Ючбунар, Куру-Баглар или в Кушу-кавак или в Лопошна. Избирай, впрочем, за твои тайни агенти не чистокръвни българи. Гледай да са чужденци или цинцари, или гагаузи, или немци, или евреи, а на последните можеш повече да разчиташ, защото са по-еластични, по се увират навсякъде и имат достъп до тайните на обществото.

За да намалиш недоволството на народа, който понякога има основания да е недоволен от царете и от властта ти, трябва да създадеш условия, щото младежи из народа, не с големи качества, но поотракани и доста мързеливи, за да работят в селото, да ги вземеш в администрацията, да ги настаняваш на държавната трапеза... Няма по-сигурен начин за моментна сигурност от добре платения простак. Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола и за трайността на монархическото управление.

Просвещението на народа е вървяло досега без система, заради това няма обществено мнение и обществена мисъл правилно поставена за държавните работи и политиката. Това аз знаех и заради това, като виждах какви грешки правеха министрите на народното просвещение, смятах ги за врагове, които вършат глупости и заради това не ги безпокоех. Оставих ги да влеят помия в главите на младите поколения, безпътието на които отваря пътя на царете.

За народа

Морално българският народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване. Това обстоятелство, взето в общия му размер, ще улесни и твоята задача. Няма нужда да притежаваш добродетели или да се преструваш, че ги притежаваш. Царете и да искат, не могат да притежават добродетели, защото те се възпитават от малки в една съблазнителна среда, където отсъства всеки добродетел. А тия качества се възприемат по примера, който взимаме; те не са нито наследствени, нито вродени. Народът въобще не разбира от добродетели; той величае винаги долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, лъжците, изнудвачите и на такива той поверява своята съдба. Такива избира той за Народното събрание, а на умните, почтените народът се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче: колкото повече го удряш, толкоз по-бърже върви към целта, която ти си определил. Народът е като истеричните жени; за да се усмирят, там трябва бой.

За обич и дума да не става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.

Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тия на държавни суми и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10% от населението, то ти си спасен. Знай, че царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили.
Прави и ти гешефти, обогатявай се. На мое време твоят възлюблен чича княз Филип ми вършеше всички гешефти и той прибираше комисионните при сключването на българските заеми; той прахоса своя пай в Ница и Монте Карло, а моя пай се стопи в Дисконто Гезелшафт поради инфлацията, заради това бях принуден да се моля на германците да ми дадат пенсия 5 000 000 000 лева годишно и един отделен апанаж от 5 000 000 000.

Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване. Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече значение, отколкото тя има. От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното.

За честността

Българите, твоите сега възлюблени поданици, не познават що е добродетел. Те крадат от памтивека и го смятат това дори за почтен занаят. Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши на открито. Главното правило е, че не може да се краде освен много. Законите не улавят големите кражби...
Тъй щото не трябва да се спираш нито на минута и да разсъждаваш върху тази вулгарна дума, добродетел и честност. Честността няма нищо царско. Тя не се ползва с достъп в нашата династия, а аз лично прекарах 32-годишно царуване без нея.

За лицемерието

Лицемерието е основната добродетел на царете. То е много тачено в нашия, Кобургския род, така също и у българския народ. Ти трябва да го притежаваш във висша степен, ако искаш чрез лицемерието да обезоръжаваш поданиците си.

Зная, че ти не си религиозен като мен, но за тълпата ние трябва да се преструваме, че сме най-фанатици християни. Нима царското достойнство е съвместимо с религията? Това, което религията иска от простия човек, ние не можем да го дадем, и религията ни прощава всички прегрешения, които ние не й казваме, защото тя гледа на нас като миропомазани и предварително ни е простила.

Ти не си напълно посветен в хитростите, които употребих, за да се докопам до българския престол. Твоята баба, принцеса Клементина, бе неизчерпаем извор на достойното лицемерие и на царската хитрост. Вярно е, че ние много пари похарчихме, за да подкупим една част от министрите и влиятелните депутати; цяло състояние от няколко милиона похарчихме за българската корона, както сега епископите харчат грамадни суми да подкупват избирателите в дадена епархия, когато митрополитският трон остане вакантен.

Всичко се купува с пари и хората и техните съвести са стока с по-голяма или по-малка цена.

Една истина ще ти призная, че нашият Кобургски род е род на развратници и заради това европейските престоли се падат повече на нас, гладни и ловки авантюристи.

Никой мене не ме обвини, че съм крал и че съм бъркал безразборно в българското злато. Ако народът изпита бедствия, той не викаше против мен - министрите бяха виновните. Прави и ти така, подготвяй марионетки, чиито глави народът може да чупи.

Българският народ има инстинктивна омраза против всичко, което изпъква начело. Той е готов да смаже всекиго, който се издига по-високо, та ако ще дори и в безмислието. Това е едно нещастие, но ти трябва да се радваш, защото ниските чела са болшинството в тая страна. А ниските чела не са в състояние да направят бунт против короната. Другояче вървят работите, когато изпъкнат високите чела. Има нещо силно в тях и то да е дори вятър, пак е опасно.

За царската стойка

Уви! В сегашния демократичен хаос няма вече място за царските пози. Пази се да подражаваш на отживелите епохи и на старите царски пози. Ти би станал смешен пред твоите поданици. Зная, че си хитър и лукав, че се ръкуваш без ръкавици с твоите каналии, че се преструваш като лисица с отрязана опашка. Преструвай се на смирен и не проявявай никаква гордост и подходяща стойка. Едно време величественото царско държание беше всичко. То заместваше всичките науки, всички дисциплини, даже знанията по граматика. Но тия времена вече ги няма.

За речите

Не е необходимо един цар да е сладкодумен, но той трябва да има дарбата да стъкми прилично някои безсъдържателни мисли, да ги свърже без много грешки. Говори малко. Мълчаливите хора изглеждат важни и мъдри. Научи наизуст няколко изречения, които са енциклопедията на царското красноречие. Упражнявай се особено в употреблението на съюзите, защото ако е нужно да повтаряш същите фрази, ще трябва поне да умееш да им променяш понякога реда, без да си покажеш съвсем босотата. Заключавай всекога късите си речи с умерено надути фрази. Банални, обикновени мисли и малко думи. Ето какво прави един цар загадъчен.
Недей поздравлява по един и същи начин един селски кмет и един кавалерийски полк. Говори всекиму езика, който му се нрави. За това не е необходимо да си добър психолог. Има няколко категории хора и няколко категории изречения, които могат да ги трогнат, стига да умееш кое да употребиш за дадения случай. Трябва да говориш и при все това да не кажеш нищо. Без да изпаднеш в положението на глупак, трябва да не кажеш ни една оригинална и искрена мисъл.

Бъди достъпен. За много от българските каналии ще бъде достатъчна чест, че са били рамо до рамо с теб или да си ги питал как са със здравето. Такива ще крепят престола ти.

За морала

Вервай ми, престъпленията и пороците са вечно неизменни, като човешкото сърце.
Ако усещаш в гърдите си сърце, което тупти, направи като мен: унищожи тоя извор на слабост.
Видох около мен катастрофални падения, престъпления, кръв, мизерия. Бях напълно равнодушен, предаден на егоизма си, извор на човешко величие.
Видя ли ме някой да заплача? Видя ли ме някой да проявя съжаление? Когато царицата, майка на моите деца, умираше, аз се забавлявах. Тя си остана за мен една чужденка като мен и заради това я мразех. Не чувствах смущение от това внезапно ликвидиране на едно нещастно и неволно съдружие. В дъното на душата си аз се радвах, че се освободих. На мен все пак ми харесваше драматичната хубост на цялата тая история и заради това с удоволствие си припомнях всичките й фази.

За религията и боговете

Има хиляди начини да се възползваш от религиите. Верующите хора са най-мъдрите граждани и покорни поданици, стига само да се щади специалната им чувствителност. Те всякога ще бранят престола, който не могат да си представят без църквата.
Една от привилегиите на царете е тази, че никой не знае каква религия те изповядват, т.е. никой не трябва да знае. Царят трябва да бъде голям комедиант и в практикуване обрядите на религията. Политиката е острието на камата, а религията е като пита кашкавал.

Боговете са многосложни и безбройни, а бог е един. Той се нарича "интерес" и на тебе подобава да бъдеш най-добрият му пророк.
С помощта на приятели.......

източник: Материал на Ясен Бориславов

Николай Николов