ЕДИН ПРИЗРАК БРОДИ ПО СВЕТА И БЪЛГАРИЯ

Един призрак броди в днешната епоха - заразата на снобарията. Може би и вие ще се познаете в нея, защото тази зараза не подмина много от нас. Живеем във време, в което най-шумна е дивата снобария, а най-голямата простотия е претенциозната интелектуалщина. В мътни времена изплуват лайната. Както преди 150 години гъркоманите си имаха своята "Криворазбрана цивилизация", така си я имаме и днес. Кои са днешните гъркомани? Те пълнят университетите и телевизиите, но ще ги срещнем навсякъде, а често и в самите себе си. Тяхното знаме са фалшивите "ценности" на новата "глобална култура".                                                         Първото изкушение,
което предлагат "Глобалните ценности е интелектуалната гордост. От университетите излязоха тълпи от "интелектуалци", които вчера си захвърлиха галошите под първата трънка преди влака за големия град, а днес вече говорят с презрение за балканския манталитет и за "българската простотия". И никак не обичат да им се напомня 
Как се става интелектуалец?

Според масовата снобска представа - като се добереш до висшОто. Жалката истина, е че нашите университети даваха по-реални знания през Социалистическо, а от 10-15 години са превърнати във фабрики за псевдо-интелектуалщина, производство на снобария, извратен манталитет и промиване на мозъци. В много специалности отдавна почти не се преподават някакви сериозни науки - те от години са обърнати на псевдонаука. Че днес се преподават фалшиви познания и безсмислици, в един момент се усещат и повечето студенти и всички по-нормални го коментират. Това, което най-вече се преподава е интелектуалното високомерие. А има ли то някакво покритие? Разбира се, че не.
Фабриката на фалшивата интелектуалщина
Това което най-вече се усвоява в университетите е съответния жаргон на специалността, зад който се скрива липсата на познания. Свои жаргони си въведоха повечето специалности - колкото може по-отдалечени от нормалния език, изчанчени и заплетени. Да станеш "интелектуалец" днес при много хора означава да усвоиш един жаргон и да можеш да говориш така, че простосмъртните да не успеят да схванат, какво точно приказваш. От 10-15 години от катедрите се преподава словоблудство. Преподавателите от ВУЗ-овете и титулуваните "величия" от институтите отдавна са по-скоро бюрократи, отколкото учени и изследователи. Ако през Социалистическо глупостите бяха ограничени до определени дисциплини, днес глупостите са навсякъде и във всичко. Още тогава хората бяха забелязали, че "Алкохола и висшето образование на никого не прощават", а днес съвсем трябва да признаем тази трагикомична истина, ако не искаме да си кривим душата.
Заразата на снобизма
е може би най-опасното явления в днешна България. Тя отродява от всичко българско, учи на презрение към него и налага една празна фалшива култура - чуждопоклонство, еврооптимизъм, чифутопоклонничество, глобализъм и всякакви други измислени "ценности". Всъщност зад днешната "интелектуална" култура стоят съвсем прозаични неща - интересчийството, грубия материализъм, избиването на комплекси, безскрупулността, парвенющината, кариеризма и натегачеството. Има и още
една жестока истина за днешните кандидат-интелектуалци. Тя е, че не всички от тях, след като си вземат дипломата ще се вредят там, за където мечтаят. Всъщност огромното мнозинство няма да се вредят никъде! Дори и за предварителните връзкари със здравите връзки, шансовете да се доберат до сладка служба или друга елитарна позиция са несигурни. А за останалите са почти никакви. Защото позициите са малко, а натегачите са много. Това ражда още по-диво натегачество, но полза от него няма. И така замаяния млад кандидат-интелектуалец превзема някой ВУЗ, там умишлено му напомпват главата с глупости, а високомерието - до небето, но щастливото време на големите надежди свършва, когато си вземе заветната диплома и ... се окаже, че на нея не пише "Сезам, отвори се!" и тя не води за никъде. Изтрезняването от миража не е внезапно - то идва бавно и сигурно като тежък валяк на "победилите реалности" - с всеки следващ неуспех на младия оптимист да се вреди на някое по-"елитно" място. След година-две от завършването, мъглата на "евро оптимизма" се разсейва и той установява, че е бил жестоко изигран - дал е много за нищо. Продал се е на интелектуалното блудство заради напразни надежди за успех в живота.
Съвсем едно е, човек да влезе да учи с конкретна осъзната цел и след това да използва знанията, които все пак предлагат университетите, за нещо смислено, а съвсем друго е да влезе просто за да се сдобие с висшО, за "престиж", да се води "интелигенция", да избива комплекси, да не остане по-назад от други, да угажда на родителски амбиции или да се надява, че без реални познания, а с натегачество ще прави кариера или ще се уреди на някоя удобна ниша. Поддалите се на снобарията си плащат за глупостта години след това, ако не и цял живот.
Кой тласка новата генерация натам?
Зад сбърканите "идеи за реализация" и висше заради самото висше обикновено стоят мама и татко - доскоро това беше недоволното поколение на социализма - поколението, което стигна и живя зрялата си възраст през блажените социалистически времена - разглезено и вечно капризно - на което никой не можа да угоди. Това е поколението, което беше задоволено с всичко - след борбата на неговите родители, които изградиха Нова България, именно за да го осигурят. Същото поколение, което цяла младост си развяваше байрака без никакви отговорности и получи всичко наготово от по-старото - апартаменти, вили, спестявания и всякаква собственост. Точно от него тръгна и масовата мода на снобарията. Казано е, че в историята едно поколение събира, а следващото разпилява. Може би само ние, които сме междинното поколение и израснахме преди и на
границата между двата свята
- предишния и сегашния - можем да видим истинската ирония на това, което се случва. За разлика от предното, разглезено през социализма поколение, което отказва да види какъв е истинския живот днес - и за разлика от най-новото, което не знае, че на света може да има нещо друго, освен вълчата джунгла на капитализма. Но сега юздите преминават в нас, вече ние сме зрялото поколение и трябва да решим, какво ще правим с нашите деца - дали по инерция още ще ги тикаме към сбъркания път на "Учи мама, за да не работиш" или ще спрем този фарс. За да вземем решение, трябва хубаво да огледаме, какво се случва с днешните "учещи, за да не работят". На практика, тези студенти, които не са си направили както трябва сметката, какво правят и защо го правят, се оказват доста ощетени, заради 5-6те години прекарани в новите снобски сборища, наречени гръмко "университети". През това време - точно в тези ключови години - техните връстници, които са пощадени от болни родителски амбиции, успяват да преминат шока на излизането от осигурените ученически години във въртопа на истинския живот - във вълчия свят на дивите капиталистически реалности. И успяват да се научат да плуват в него, да научат РЕАЛЕН занаят, с който да си изкарват хляба и да се борят за пробив в живота и за просперитет. А кандидат-интелектуалците през това време успяват ... да станат завършени "интелектуалци". Психиката им е деформирана от университетската машина за побъркване на хората, характера им е извратен от псевдоинтелектуално високомерие, а на всичко отгоре тепърва трябва да излизат от ученическите години и да скачат във въртопа - щат-не щат. Не ги спасява това, че живеят в розови облаци и не вярват във въртопа, защото въртопа вярва в тях. Това, което капризното по-голямо от нас поколение ехидно крие от най-младото, е че принципа
"Учи, за да не работиш"
имаше някакъв смисъл за условията на социализма - един свят, в който всички имахме нормален жизнен стандарт, не знаехме що е мизерия, във ВУЗ-овете се преподава реални познания и от там излизаха истински качествени специалисти, които не само се реализираха в живота, а и постигаха реални успехи в различни области на науката и наистина движеха научно-техническия прогрес на страната. И за тогава принципа беше малко глупав, защото работника на физическия труд имаше възможности да изкарва по-добри пари от изучилия се за дребен чиновник, но за не амбициозните вършеше работа. А и не се налагаше да бъдеш амбициозен, както днес. Това е другата разлика, която по-големите крият от най-малките - че амбициите в тогавашното общество без мизерия, не бяха борба за оцеляване, както сега, а бяха борба за повече имоти, вили и пр. Една тайна, която днешната младеж не знае, защото никой не иска да й каже, а и да й каже някой, не може да го повярва, е че в предишния свят нямаше борба за оцеляване. Така че, тогавашния принцип "Учи, да не работиш" е съвсем неадекватен днес.
Разбира се, ако зависи от нашето гранично поколение, първото нещо което е ясно, че ще направим, е да си върнем социализма (даже и с неговите глупости, които много добре знаем, че са хиляди пъти по-малко от безумията на демокрацията). Дали ще имаме възможност да си върнем социализма под някаква форма, още не се знае, но е много вероятно, особено ако външните кукловоди на днешната ни власт глобално изтърват конците - накъдето са тръгнали нещата. Но и когато вземе нещата в страната си в свои ръце, пак в много случаи самите ние няма да признаваме една част от дипломите издавани през сегашния период - най-малкото от самоуважение, да не говорим за практичната гледна точка.
Доста хора не си дават сметка, какви деформации на психиката се получават от днешното следване - едни, защото не са минали през него (или са го минали в съвсем различно време при съвсем други условия и не са наясно, за каква порнография става въпрос днес), а други - именно, защото са го минали и са деформирани от него. Естествено идеята не е, че изобщо няма смисъл да се следва днес - напротив смисъл има в много случаи. Както за всичко в живота, така и тук проблема не е в самото висше, а в начина по който човек подходи към него. Това, от което един може да извлече полза, друг може да използва във вреда за себе си, както често става.
Истината е, че
днешното управление съвсем умишлено превърна висшето образование в училище за "глобалисти" - роби и натегачи.
На едно управление, което не смята да води България нанякъде по собствен път, а се осланя на снизхождението на външни господари, просто за да се задържа покрай хазната, не му и трябват специалисти и мислещи независими хора, а именно роби, натегачи, некадърници, и интелектуални неграмотници - защото са по-безопасни. Оттам нататък е ясно, че се използват всякакви методи и средства, за да се промиват мозъците на днешните студенти.

Б. С.

Николай Николов