СТАНЦИЯ "НОВОЛАЗАРЕВСКА" /Тайни от вековете/

Няма да се спираме на биографията на този известен (легендарен) съветски полярен изследовател, а ще обърнем внимание на следния немаловажен факт, че всички лица, фигуриращи в секретните документи от интересуващата ни неофициална съветска (сталинска) експедиция през 1946-47 година, получили своите генералски пагони именно в 1946 година, точно преди началото на трансокеанския поход към Южния полюс (изключение бил Водопянов, който бил разжалван от генереласки чин още през 41-ва година заради фактическия провал на стратегическата бомбардировка над Берлин, но получил обратно всичко след пет години) - това само подчертава важността на тази експедиция лично за Сталин. Какво е било необходимо на Сталин в далечната Антарктида в първите години след войната - това е друг въпрос, към изучаването на който скоро ще пристъпим, но навярно тези нужди били не по-малко значителни, отколкото на американския президент Труман, изпратил на аналогичен поход своя собствен полярен вълк - контра-адмирал Ричард Бърд. Ако някой иска да вярва, че американския флот е претърпял по време на похода поражение от някакви си "неизвестни сили", то по-просто е да предположим, че тези "неизвестни сили" са били именно военно морските сили на Папанин.
Общоизвестно е, че научно-изследователската станция Лазарев на брега на Земя Кралица Мод била основана от нашите полярници през 1951 година, но това е само официалната гледна точка. А да знаят истината, дълги години, малко хора са имали право. През 1951 година Папанин се намирал вече в Москва, където му била връчена важна правителствена награда за конкретно неизвестно каква заслуга, и почетен и отговорен пост като началник на един от отделите на Академията на Науките на СССР - отдела за Морски експедиционна работа, а тази длъжност, между другото, била много по-важна от тази, която той заемал до 1946 година, като началник на Главсерморпъти: може да се разбере, че с новото поприще на Иван Дмитриевич се представяла отлична възможност да се докосне до всички разузнавателни управления в света - под негово ръководство се оказало практически цялато военно-марско разузнаване на СССР.
Такава длъжност можело да бъде "купена" само с такива заслуги пред "партията и народа", с каквито малко биха се похвалили - маршал Жуков, например. Но Папанин, за разлика от легендарния маршал, не бил инто ден на предната линия, макар да се числил към въоръжените сили като адмирал. Между другото му се наложило да спечели единственото в историята сражение между ВМС на СССР и ВМС на САЩ в самото начало на "Студената война". И това се случило именно в първите дни на март 1947 година на 70-тия паралел, в близост до тайно основаната съветска военно-морска база, която в последствие получила името "Лазаревска" и във всички справочници по света е обозначена като "научно-излседователска"...
Преди осем години в издателството "Хидромет" излезли спомените на някой си Владимир Кузнецов, един от членовете на първата съветска антарктическа инспекция под егидата на "Госкомгидромета СССР"/рус./, извършил през 1990 година инспекционен рейд по всички научно-изследователски антарктически станции с цел проверка на изпълнението на седмия Междунарден Договор за Антарктида. В главата, описваща посещението на съветската станция Новолазаревска(бившата Лазаревска) има следните редове:
"...Оазиса на Ширмахер, къде се намира Новолазаревска - тясна върволица обледенени възвишения, приличащи на камилски гърбици. А в низините между тях - многобройни малки езера, отразяващи в слънчев ден безкрайното на пръв поглед антарктическо небе. Мисля, че Новолазаревска е най-уютната и най-оживената от всички наши станции в Антарктида. Здравите каменни постройки на бетонни основи, живописно раположени върху кафеви хулмове радват окото със своите фантастични цветове. В къщите е много топло. Освен от дизелите, енергия се добива и от многобройни вятърни генератори на ел.ток. Тук има около 40 зимуващи, лятото до хиляда и повече, Много от тях със семействата си. Станцията има прекрасно летище - най-старото в Антарктида и единствено имащо писти, с метално покритие и бетонни хангари. На каменист хълм, разположен между две особено големи езера се намира гробището на полярниците. Отдавна отписания всъдеход "Пингвин" закаран от механиците на върха на хълма, е станал паметник, който даже са изобразили на пощенска марка. Изкачих се на хълма. По тържественост гробището не отстъпва на повечето знаменити гробища в света, Новодевическо например или дори на Арлингтън. С удивление гледам гроба на летеца Чилингаров, отлятия бетонен постамент и четири лопатния винт, и датата на погребението му: 1 март 1947 година. Но моите запитвания остават без отговори - днешните ръководители на Новолазаревска си нямат и представа за дейността на станцията в онази далечна година. А това, както изглежда е вече работа на историците..."
Кузнецов, несъмнено се оказал прав - това е работа на историците. Но неговата книга излезе преди повече от десет години, а никой от тези същите историци така и не се е потрудил да обясни на света, КАКВО ТОЧНО е правил в самото начало на 1947 година в антарктида четири лопатния винт, "принадлежащ явно на съветски самолет". Както стана известно в последствие, винта, "принадлежащ явно на съветски самолет", бил произведен от американската фирма "Бел". В последствие се изясни, че през време на Великата Отечествена война капитан А.В.Чилингаров е служил в авиодивизия изтребители, която се занимавала с доставки на авиотехника на съветско-германския фронт, предоставена от американците . Командир на същата тази дивизия бил известния ни вече полярник - полковник от ВВС И.П. Мазурук, и тази дивизия обслужвала най-дългото и тежко в света трасе АСЛИБ(съкр. от Алеска-Сибир).

Николай Нколов