ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА

Препубликувано он мен с една единствена цел! – Да го прочетат повече хора и да се замислят над казаното тук! "ОТ НАЙДЖЪЛ МАРТИН – КОРЕСПОНДЕНТ НА NATIONAL GEOGRAPGIC (БЪЛГАРИЯ; 22 НОЕМВРИ 2022Г. ):

Автор: Мариян Иванов

България: 2020г.  

Население: 9, 234 768 души                                         

Столица: София    

Религия: Православни християни   – 67%; Ислям – 8,9%; Неопределени – 25,1%

Официален език: Български

Площ: 138, 252 кв км.                                             

БВП: $384, 48 млрд. – 18 място в света          

БВП на глава от населението – $48,8 хил. – 6 място в света

Паритет на покупателна способност – 8 място в света

  Армия: 250 000 души 

Тук съм един месец преди Коледа. Това е 14-тата официална статия, която National Geograpgic (NG) прави за българите. Наистина съм впечатлен! Бях тук преди десет години, в началото на дълговата криза в Европа. Тогава нещата  за този малък народ никак не изглеждаха розови. Последни във всяка положителна статистика и оглавяващи всяка негативна тенденция, този балкански народ беше на крачка от изчезване. Всички авторитетни социологически агенции и статистически институти вещаеха краят на българина.

               Стигна се дори до там да ги запишат в „Зелената книга“ на ЮНЕСКО. Това писание бе направено именно заради българите и може да прозвучи като хумористичен разказ, но вътре се записваха застрашените от изчезване народи. И както историята помни точно българите, като нация се стопяваха най-бързо в света. И  в този момент, когато Армагедон надвисна над главите на всинца тях, нещичко в тяхното „колело“ се промени …

             Към днешна дата положението е далеч по-различно. Някъде в края на 2012г., чрез дълга и продължителна подготовка българите заляха като цунами улиците си. Кой въоръжен с пищов, винкел, бухалка, вяра, любов и надежда, тези същите „морски дяволи“ окупираха по-големите  си градове.

                   В началото изправиха срещу тях жандармерията и отрядите за бързо реагиране, но те не отстъпиха. Дори третирането им с водни струй и сълзотворен газ не помогнаха. В отчаяните опити да запазят властта си, всички партии се обединиха, за първи път в най-новата история на България, срещу своя народ.

            Бе обявено кризисно положение, а масите по улиците все растяха, независимо от студа и минусовите температури. Сякаш българите се загряваха един друг чрез каузата си. Несещаха нито студ, нито жажда, нито умора. С дни не спяха.

            Изплашени до краен предел, свиканият да „заседава“ извънреден кризисен щаб приведе армията на България, макар и малка, в пълна бойна готовност. Недоволството трябваше да бъде смазано, така че на българите да не им хрумне да повторят тази авантюра в следващите 10 години, поне. Така с тях са процедирали преди доста време само османлиите.

               Войските на България срещу собственият си народ. Заповедта беше една и тя гласеше: “ Стреля се на месо! Нека продължават с глупавото си упорство!“. Но и тук те не трепнаха, дори напротив. Рамо до рамо, прегърнати българите пееха своите песни, прочути в цял свят с мелодичността си. Без майтап! За целият ми 25-годишен опит като журналист, за първи път  виждах такова нещо. Дори при „арабската пролет“, през 2011г., нямаше подобно нещо.

            Аз чуждият на този народ човек с умиление наблюдавах цялата тази епична картина, застанал на покрива на „Grand Hotel Bulgariq“. От тук гледката беше фантастична! Бях си купил билет за първият ред, за едно от най-вълнуващите преживявания в живота ми. Идеше ми да хвърля всичко и аз да участвам!?

           Куршуми срещу сърца. Воля срещу щикове. Танкове срещу души. Желязо срещу плът. Но момчетата от армията, наричам ги момчета, защото никои от тях не бе на възраст по-голяма от 30 години, не дръзна да вдигне ръка срещу народа си. Генералите скрити зад редниците, беснееха от яд, защото обикновеният ординарец не искаше да убива от своите. Тук вече земята под краката ми се разтресе. С викове и подскоци 200 000 българи бяха готови да си вземат своето – БЪДЕЩЕТО СИ!

             Няма да навлизам в по-дълбоки анализи и коментари, тъй като е важен крайният резултат, а той е на лице – УСПЕХЪТ бе постигнат! УСПЯХА да прогонят сганта, която ги подтискаше икономически и политически 22 години.

            Аналогично, следвайки ходът на историята от сочените за „най-затъпяваща“ нация – българи, се появи някои си „Аспарух Симеонов“. Той положи основите на една нова, модерна, бързо развиваща се България. И тук започна поредната страница от българската приказка …

           Когато всички ги бяха отписали, само за 8 години тази малка, вечно пренебрегвана държава удвои три пъти Брутният си вътрешен продукт(БВП). И тъй като новите „архитекти“ в управлението имаха силно развито чувство за родова памет те направиха всичко възможно българите да заздравят връзките си с техните подобни на тях братя и сестри в Македония, Западните покрайнини, Италия и Волжка България (подвизаваща се под името Татарстан до 2015г.).

           На тези възобновени кръвни линии българите дължат увеличението на територията си, почти в изконните им граници, и икономическият подем.

            Най-силна активизация имаше в бившата Република Македония. Български учебници, български училища, читалища, църкви и книги заляха македонският пазар. Завесата пред очите на създадените изкуствено, антични македонция, бавно се вдигна. Те разбраха коя е „майка им“ и сами бутнаха границата с България. Със Западните покрайнини събитията се развиха далеч по-лесно. Абдикирането на сърбите от ангажименти свързани с населените с българи области и третирането им като втора ръка хора, ускори връщането на ЗП към България – чисто културно и етнически! Това покачи населението на бившата съветска колония до 8,450 млн. души. Но и тук българите трябваше да се справят с редица трудности. Културни различния, религиозни бунтове, народна диференциация, икономическа нестабилност и социално неравенство, бяха в основата на новосформираната българска държава. Но както виждаме българите устояха и  постигнаха поредната победа в историята си.

             Имат положителен прираст на населението, което вече минава 9 млн. души. Една от основните причини за този демографски подем е завръщането на голяма част от българските емигранти. И когато говоря за „емигранти“, въобще не се заблуждавайте от значението на думата! Това може би е единственият етнос на земята, който не паразитира върху чужда социална система, чакайки на помощи от държавните институции. Това са високо ерудирани, високо квалифицирани и силно можещи личности. В по-голямата си част тези българи в продължение на 30 години дадоха технологичният Ренесанс на Запада. Плодовете на техният интелектуален гении използваха и се облагодетелстваха западняците. Но 3-десетилетия по-късно статуквото е различно. С нови и свежи идеи българите зад граница се прибират на групи в бликащата от енергия България. Условията за развитие са прекрасни и далеч по-ефективни от преди 10 години.

            Иновациите и проведените като с хирургически скалпел реформи, за по-малко от 7 години, превърнаха България в идеалната дестинация за можещи и искащи хора. Това позволи на българската икономика, здравеопазване и образования да стъпят на здрава основа. Но не си мислите, че този престар народ е забравил Бога, в условията на технологичен прогрес и трупане на богатства. Колко голямо беше моето учудване, когато видях, че няма бизнес сграда, небостъргач или друго стъклено, арматурно или бетонно здание без параклис. Църквите се „сипеха на рояци“, а манастирите се реставрираха. Където нямаше църква, или не бе нужно да има от гледна точка на духовните нужди и потребности на населението, там имаше джамия. И всеки се молеше на своя Бог, и всеки уважаваше Чуждият. На Байрама или на Коледа всички празнуваха заедно. Боядисваха яйца и месеха мекици.

           Тук е мястото да споменем, че българският град Русе е единственото място на планетата, където на една улица има Православна, Католическа, Арменска и Протестантска църква, а редом до тях и Синагога. Невероятно, но факт. Тук по тези географски ширини, можете да усетите величието на Бог, най-силно. Ако Бог има родина, то тя е България. Ако Бог има история, то тя е свързана с България. Този „малка“ държава с големи мечти и потенциал е доказателство, че един Висш Върховен Разум, контролиращ баланса в във Вселената, съществува.

              Забравих да спомена и фактът, че има известен процент на хора напускащи балканската държава. Те са представители на отдавна залязъл музикален жанр, който тук наричат „чалга“ или „поп-фолк“. Предимно красиви люде, облечени в помпозни облекла с тонове от грим, но кухи в главите, не успяват да се наложат в това общество, където науката и знанието са Евангелието на народа. Напускат страната, за да продават „изкуството“ си някъде другаде, навярно надявайки се, че консервативна Европа ще ги приеме с отворени обятия! Причината за този „катаклизъм“ сред тези музикални среди е фактът, че българските клубове и дискотеки са празни и едно след друго, тези съоръжения, обявяват фалит.

              В другата посока е положението с опери, театри, библиотеки и кина. Всички се пукат по шевовете и дори се строят нови! Изключителна жажда за знания има в тази нация!

             Ако не бях такъв патриот и родолюбец никога не бих се върнал в родната ми Америка. Тук няма мрачни хора! Само усмивките са най-използваното изразно средство. Гражданите на България не се делят на цигани, турци и българи. Всички гордо се олицетворяват с името на родината си. За два месеца престой не видях една проститутка, просяк или грабеж. Българите имат най-ниското ниво на престъпност в Европа и заемат първо място в класацията на дарителските кампании. Тук е срамно да откраднеш, ако си поискаш никои не ти отказва хляб и вода!

           И така до утре можем да продължим. Впечатлен съм от този възкръснал за живот народ. И той живее, граби с пълни шепи от него, но и гради храмове в душите си. Водещо мото след българите е: „Създавай! Не руши!“. Безсъмнено българите ги чака бляскаво бъдеще, защото този народ изуми света с изключителната си издръжливост и воля за победа. На предела на силите си се надигна като птица феникс от пепелта и не го е страх да гледа в бъдещето, защото българите – това е народът, който си има всичко, което някога е поискал! Това е народът, пред който се прекланяше света!

От сърцето на Европа за вас предаде „Найджъл Мартин“!

Ноември 2022г.!

Със скромното съдействие на 

Николай Николов.