Човекът е едновременно и индивидуално, и социално същество. Като индивидуално същество той се опитва да защити собственото си съществуване и това на онези хора, които са най-близо до него, както и да удовлетворява своите нужди и да развива вродените си способности. Като социално същество той се опитва да спечели признанието и благоразположението на своите ближни, да сподели техните преживявания, да ги утеши в грижите им и да подобри техните жизнени условия. Само съществуването на тези многостранни, често противоречащи си стремежи изгражда специалния характер на човека и определя съответната комбинация, доколко даден индивид може да постигне вътрешното си равновесие и по този начин да допринесе нещо за благото на обществото. Икономическата неразбория на капиталистическото общество днес е същинската причина за злото. Пред себе си ние виждаме една общност от хора, които непрестанно се стремят да си отнемат един от друг плодовете на колективния труд – не само с насилие, но и със спазване на законно установени правила. От тази гледна точка е стремежът, средствата за производство, т.е. целият производствен капацитет, който е необходим за произвеждането на стоки за потребление, от гледна точка на закона да може да остане частно притежание, което в основни линии и става. Частният капитал има тенденцията да бъде концентриран в малко ръце. Резултатът от това развитие е една олигархия на частен капитал, чиято огромна сила не може дори да бъде и контролирана от дадено организирано политическо общество. Това е така, тъй като членовете на законодателните органи се избират от политически партии, които в основни линии се финансират или по някакъв начин са повлияни от частните капиталисти и на практика откъсват избирателите от властта. Резултатът е в това, че "народните представители" не защитават интересите на непривилегирования слой от населението. При посочените условия частните капиталисти контролират принудително пряко или непряко основните информационни източници (преса, радио, образование). Поради това е изключително трудно, а за отделните граждани в повечето случаи и почти невъзможно да си правят обективни изводи и да се ползват по интелигентен начин от политическите си права! Ситуацията в една икономическа система, която се основава върху частната собственост на капитала, се характеризира с два основни принципа: първо, средствата за производство (капиталът) са частно притежание и собствениците разполагат с тях, както им е удобно; второ, трудовият договор е отворен. Естествено, че не съществува чисто капиталистическо общество. Преди всичко би трябвало да се взема предвид, че на работниците чрез продължителни и горчиви политически борби им се е удало да осигурят за определени категории трудещи се една малко подобрена форма на "неорганизирания трудов договор". Но като цяло днешната икономика не се отличава много от един "чист" капитализъм.
Тук производството е заради печалбата, а не заради потреблението. Не съществува грижа за това, дали всички ония, които са способни и са готови да се трудят, винаги ще могат да намерят работа. Почти винаги съществува една "армия от безработни". Работникът живее постоянно в страх, че може да загуби своята работа. Тъй като безработните и лошо платените работници не представляват печеливш пазар, стоковата продукция е ограничена и резултатът е голямата бедност. Мотивът за печалба и конкуренцията между капиталистите са отговорни за нестабилността в акумулацията и използването на капитала, а това означава увеличаващи се депресии. Неограничената конкуренция води до гигантско прахосничество на труд и до това парализиране на социалното съзнание на индивидите..
Това парализиране на отделните хора аз считам за най-голямото зло на капитализма. Цялата наша образователна система страда от това зло. Един прекомерен стремеж към конкурентност се втълпява на студента и той бива обучаван да разглежда успеха от алчност като подготовка за своята бъдеща кариера.
Аз съм убеден в това, че съществува само един път да се избавим от това зло, а именно въвеждането на социалистическа икономика, съпроводена от една образователна система, която ще е ориентирана към социални целеви постановки. В такава икономика средствата за производство ще принадлежат на обществото, а тяхното използване ще се планира. Една планова икономика, която настройва производството към потребностите на обществото, би разпределила работата, която трябва да се извърши между всички онези, които са в състояние да работят и освен това би гарантирала на всеки мъж, жена и дете средства за живот. Образованието би имало за цел да развива у индивидите освен поощряването на техните вродени способности и чувство за отговорност към ближните, вместо превъзнасяне на властта и успеха в нашето съвременно общество.
Не по-малко е необходимо да подчертаем, че едно планово стопанство още не е социализъм. Едно планово стопанство като такова може да доведе до тоталното поробване на индивида. Социализмът изисква решаването на няколко изключително трудни социо-политически проблема:
Как ще бъде възможно поради обширното централизиране на политически и икономически сили, да се попречи на бюрокрацията да стане всемогъща и безмерна?
Как могат да бъдат защитени правата на индивида и по този начин да бъде осигурен противовес на бюрокрацията?
В нашата съвременност на промени от най-голямо значение е яснотата относно целите и проблемите на социализма. При сегашните обстоятелства откритото и безпрепятствено дискутиране на тези проблеми е подложено на повсеместно табу.
Алберт Айнщайн
Николай Николов
Социализмът беше по-хуманен, по-организирани, по-силни държава, икономика, селско стопанство, отбрана, работа и доходи за почти всички, по-малко самоубийства, и убийства, и т. н. Сега има по-голямо разнообразие от стоки, но много от тях фалшиви, със съмнително качество, вредни, прескъпи, нереалистични, изнудвачески цени, недостъпни за много българи. И "държавата" оставя на съдбата на нищетата, и безизходицата много неща и хора.
ОтговорИзтриванеДа! Социализма при Тодор Живков /може би благодаренние на него/ беше хуманен! Който крал, изнудвал и съсипвал народа - в Белене! И сега нямам нищо против да е така, защото всеки нормален човек няма как да попадне там! И изхода е само там. Просто се огледайте – вижте някой автомобил над 40 000 лева кой го кара и си помислете!! Абе какво нормално е създал той или тя за хората и колко му е /и е/ хуманноста! Това са изроди, крадци и паразити! Не им завиждам на колите, но те са показател за паразитите! Просто там са нашите пари, на родителите ни, труда ни и всичко което сме произвели! Ами то скоро ще настъпи хаоса, но нали всяка система се стреми към ентропия! Ето за това, ще се води вече трета световна война. Тя е близко. Въпрос на месец - два. Жалкото е, че всички ние и нашите деца ще пострадаме от това! Просто това е разплатата за лакомията и безбожното държание на тази клика от крадци без ценностна система освен пари. Вече твърдо желая, по – добре истински социализъм, отколкото измислена демокрация. Знам, че много ще са против това, защото в момента са добре, но когато пропаднат до кофите с боклук, то тогава ще си спомнят за това.
ОтговорИзтриване17-ти март е ден за протест,но трябва ли медиите да ни казват кога да протестираме?А и вече се знае Фейсбуук-"организатора"е еврейски продукт.Народеееее осъзнавай се!!!Време няма,дремуцането свърши!
ОтговорИзтриванеКакто всички останали обществени системи, така и социалистическата и капиталистическата обществени системи, имат своите предимства и недостатъци:
ОтговорИзтриванеПрез времето на социализма всеки има семейство, дом, работа и увереност в утрешния ден.
При капитализма (пардон при демокрацията), всеки има западна марка автомобил, макар и втора употреба.