Тогава, преди около 500 млн. години, господарската раса „светли богочовеци“ започнала постепенно да колонизира планети като Земята, защото експанзията на Слънцето на Алдебаран и последвалото затопляне влошили силно жизнените условия. Твърди се, че от нашата Слънчева система първоначално е била заселена планетата Малона (Малдек, Мардук, или, както е при нас — Фаетон), която се е намирала между Марс и Юпитер — на мястото на днешните астероиди. След това Марс — чиито пирамидални градове и познатото „лице на Марс“, заснети през 1976 г. от сондата „Викинг“, документират някогашната високоразвита цивилизация. Предполага се, че приблизително по същото време господарите на Шумеран — Алдебаран идват за първи път на Земята, което свидетелства вкаменен отпечатък от обувка от преди 500 милиона години със стъпкан от тока на обувката и също така вкаменен трилобит (праисторически рак, изчезнал преди около 400 млн. години).
Хората от „Врил“ вярват, че когато Земята постепенно станала обитаема, расата на алдебаранците се е приземила в Месопотамия и е създала господарската каста на ШУМЕРИТЕ, които са изобразявани като бели, светли полубогове. По нататьк телепатите на „Врил“ установяват, че шумерският език не само е идентичен на алдебаранския, но че алдебаранско — шумерският звучал като неразбираем немски и звуковата честота на немския и шумерския била почти същата.
Дали тези твърдения отговарят на истината, не е ясно, но инженерните планове и техническите подробности, получени от телепатите на „Врил“, идват от едно и също място и са толкова точни, че се заражда една от най-фантастичните идеи, на които хората някога са били свидетели: създаването на „отвъдна летяща машина“ (Jenseitsflugmaschine).
Узрява концепцията за „друг тип наука“ (днес бихме казали „алтернативни енергийни форми“). Нужни са обаче повече от три години, преди проектът да влезе в действие. На този ранен етап на „другата технология“ или „другата наука“ доктор В.О. Шуман изнася доклад в Техническия университет в Мюнхен, който ще бъде цитиран поне в няколко изречения:
„Във всички и във всичко ние познаваме два принципа, които определят случващото се — светлина и сянка, добро и зло, създаване и рушене — както познаваме плюса и минуса в електричеството. Значи със сигурност: или — или! Тези два принципа — да ги конкретизираме като съзидателно и разрушително — определят нашите технически средства… Всичко разрушително е от сатанински произход — всичко съзидателно: божествено наследство… Съответно всяка техника, почиваща на принципа на експлозията или на изгарянето, може да бъде наречена сатанинска техника. Бъдещата нова епоха ще бъде епоха на новата, позитивната, божествената техника!…“
В същото време по подобен проект работи ученият ВИКТОР ШАУБЕРГЕР. Йоханес Кеплер, чиито учения Шаубергер прилага, е завладян от тайното учение на Питагорейците, чиито знания са възприети и пазени в тайна от ТАМПЛИЕРИТЕ. Това е знанието за ИМПЛОЗИЯТА (имплозията в случая означава да се направи потенциалът на вътрешните светове използваем за външния свят). Хитлер, както и хората от „Врил“ и „Туле“ знаят, че божественият принцип винаги е изграждащ, тоест конструктивен. И обратното, когато една технология се базира на експлозия и съответно е деструктивна, тя е против него. Следователно трябвало да се създаде технология, която да се основава на ИМПЛОЗИЯТА. Учението на Шаубергер за вибрациите (принцип на обертоновата редица = монохорд /средство за определяне височината на тона на струната в различни нейни части/) е продължение на науката за имплозията. Опростено може да се каже: ИМПЛОЗИЯ вместо ЕКСПЛОЗИЯ! Посредством енергийната траектория на монохорда и на имплозионната техника се навлиза в областта на антиматерията и гравитацията се обезсилва.
През лятото на 1922 г. е построен първият летящ кораб с дискова форма, чийто двигателен механизъм се базира на имплозионната техника (Jenseitsflugmaschine). Той се състои от диск с диаметър 8 метра, над който има втори успоредно разположен диск с диаметър 6,5 метра, а под тях — трети диск с диаметър 7 метра. Тези три диска имат 1,80–метрова дупка в средата, където е монтиран двигателният агрегат, висок 2,4 метра. Отдолу средното тяло завършва с конусовиден връх, от който към долното ниво достига махало, което служи за стабилност на уреда. Във фазата на активност горният и долният диск се въртят в противоположни посоки, в резултат на което се създава магнитно поле.
Постиженията на този първи вариант на летяща чиния са неизвестни. Във всеки случай експериментите продължават 2 години, преди тя да бъде демонтирана и вероятно прибрана в заводите на Месершмидт в Аугсбург. Финансовите помощи за този проект се появяват в счетоводните книжа на много германски индустриални предприятия под кода JFM (Jenseitsflugmaschine, отвъдна летяща машина). Със сигурност от нея произлиза двигателят Врил, които формално носи името „SM — левитатор на Шуман“.
По принцип отвъдната летяща машина трябва да е произвеждала прекалено силно поле около себе си, което превръщало очертания сектор заедно с машината и нейните пасажери в напълно независим микрокосмос. При максимална сила на полето тя би трябвало изцяло да е независима от обкръжаващите я универсални сили — такива като гравитацията, електромагнетизма и радиацията, както и от всякакъв вид материя — и да се движи произволно във всякакво гравитационно или друго поле, без да се усеща въздействието на каквито и да било ускорителни сили.
През юни 1934 г. ВИКТОР ШАУБЕРГЕР е поканен от ХИТЛЕР и висшите представители на обществата „Врил“ и „Туле“ и от този момент започва да работи за тях.
След първия неуспех родилният час на първото т.нар. германско НЛО настъпва отново през юни 1934 г. Под ръководството на д-р В. О. Шуман на територията на самолетната фабрика Arado в Бранденбург се появява първият експериментален летящ диск — RFZ-1 (Rundflugzeug 1). При неговия първи и последен полет той се издига вертикално на 60 м височина, а след това започва да залита и да танцува във въздуха в продължение на няколко минути. Монтираният за резервно пилотиране самолетен двигател Arado 196 се оказва напълно неефикасен. С големи усилия пилотът Лотар Вани успява да приземи RFZ-1, да излезе и да избяга, преди машината да започне да се върти като пумпал, а след това да се преобърне и, както можело да се очаква, да стане на парчета. Това е краят на RFZ-1, но и началото на .
Още преди края на 1934 г. е готов новият RFZ-2, който е снабден с двигател Vril и „магнитно — импулсно управление“. Диаметърът му е 5 метра и има следните особености: оптическо размиване на контурите при увеличаване на скоростта и типичната за НЛО светлина — според степента на движение: червена, оранжева, жълта, зелена, бяла, синя или виолетова.
Следователно той функционира, а през 1941 г. му предстояла още по-забележителна мисия — по времето на т.нар. „въздушна битка за Англия“ — когато изпълнява функцията на далекобоен разузнавач, след като се оказва, че поради ограничения си радиус на действие стандартният германски изтребител МЕ 109 е негоден за презокеански разузнавателни полети.
Следва продължение.......
