КАКВО ПРОКЛЯТИЕ ВИСИ НАД ЛЕТЯЩИ ЧИНИИ

Вече няма никакво съмнение в реалността на НЛО - има твърде много свидетели. Но заговора за мълчание около тези обекти показва: Работата не е чиста. Ту американците разсекретяват част от архивите си, ту англичаните. И всеки път, незабавно следва опровержение?
Сред многото митове за НЛО един от най-вълнуващите, е свързан с военната промишленост на Третия райх. Вярно ли е, че Хитлер е могъл да създаде такава техника? И, че това се е случило до неговата загуба  и как НЛО биха повлияли на резултатите от Втората световна война? "Чиниите" /или дисколети / все пак са летели.
Преди войната немската военна машина е била най - подвижната в света. Водила се е работа над свръхзвукови изтребители и бомбардировачи, първите балистични ракети V-2. В процеса на изследването инженерите се убедили: Съпротивата на елиптичните крила е по - малко от това на правоъгълните. И колкото кривата на елипсата е по-близо до кръга, толкова тя е по - ефективна. Следователно, кръглото крило е идеално от гледна точка на аеродинамиката. Не е чудно, че немските инженери са проявили интерес към сфероплана на руския инженер Анатолий Уфимцев, забравен за четвърт в процеса на авиационното развитие. Първите успехи на германците може би са постигнати през 1942 година: От това време в тайните докладите на пилотите, танкистите, зенитчиците, и др.,  които се борят с фашистката армия се появяват „летящи чинии” движещи се с невероятна скорост ", които не реагират на обстрел и са способни изведнъж да променят траекторията на полета си. Слуховете, бяха потвърдени и скоро след края на войната, когато италианският конструктор Джузепе Беллуццо публикува признание: Да, светещите в небето НЛО – са наше дело - твърди дискове с въздушно-реактивни двигатели, произведени в заводите в Италия и Германия. Неговият немски колега Рудолф Шривер, потвърждава твърдението на Беллуццо, но приноса за разработката на „Летящата чиния”, приписва на себе си и колегите си от специално създаденото конструкторско бюро "Зондербюро-13", което се ръководи от СС. Според Шривер, дисколета е оборудван с вихровия двигател на Виктор Шаубергер. А вихровия двигател често неправилно е наричан "вечен" двигател: за това помага илюзията, че той консумира по-малко енергия, отколкото произвежда, въпреки, че не е така. Аналогични дисколети, конструирани от Габермоля, Eppa, Цимерман, които са способни на вертикално излитане, бързо ускоряване до почти космически скорости и под остър ъгъл да променят траекторията на полета си, попълват виртуалната база данни на легендарните изобретения, създадени в края на съществуването на Третия райх, но които за щастие, не са взели участие във военните действия.
Николай Николов

ОБЩЕСТВОТО "ВРИЛ" - ПЪРВИ РЕАЛНИ УСПЕХИ! - Втора част...

Тогава, преди около 500 млн. години, господарската раса „светли богочовеци“ започнала постепенно да колонизира планети като Земята, защото експанзията на Слънцето на Алдебаран и последвалото затопляне влошили силно жизнените условия. Твърди се, че от нашата Слънчева система първоначално е била заселена планетата Малона (Малдек, Мардук, или, както е при нас — Фаетон), която се е намирала между Марс и Юпитер — на мястото на днешните астероиди. След това Марс — чиито пирамидални градове и познатото „лице на Марс“, заснети през 1976 г. от сондата „Викинг“, документират някогашната високоразвита цивилизация. Предполага се, че приблизително по същото време господарите на Шумеран — Алдебаран идват за първи път на Земята, което свидетелства вкаменен отпечатък от обувка от преди 500 милиона години със стъпкан от тока на обувката и също така вкаменен трилобит (праисторически рак, изчезнал преди около 400 млн. години).

Хората от „Врил“ вярват, че когато Земята постепенно станала обитаема, расата на алдебаранците се е приземила в Месопотамия и е създала господарската каста на ШУМЕРИТЕ, които са изобразявани като бели, светли полубогове. По нататьк телепатите на „Врил“ установяват, че шумерският език не само е идентичен на алдебаранския, но че алдебаранско — шумерският звучал като неразбираем немски и звуковата честота на немския и шумерския била почти същата.
Дали тези твърдения отговарят на истината, не е ясно, но инженерните планове и техническите подробности, получени от телепатите на „Врил“, идват от едно и също място и са толкова точни, че се заражда една от най-фантастичните идеи, на които хората някога са били свидетели: създаването на „отвъдна летяща машина“ (Jenseitsflugmaschine).

Узрява концепцията за „друг тип наука“ (днес бихме казали „алтернативни енергийни форми“). Нужни са обаче повече от три години, преди проектът да влезе в действие. На този ранен етап на „другата технология“ или „другата наука“ доктор В.О. Шуман изнася доклад в Техническия университет в Мюнхен, който ще бъде цитиран поне в няколко изречения:

„Във всички и във всичко ние познаваме два принципа, които определят случващото се — светлина и сянка, добро и зло, създаване и рушене — както познаваме плюса и минуса в електричеството. Значи със сигурност: или — или! Тези два принципа — да ги конкретизираме като съзидателно и разрушително — определят нашите технически средства… Всичко разрушително е от сатанински произход — всичко съзидателно: божествено наследство… Съответно всяка техника, почиваща на принципа на експлозията или на изгарянето, може да бъде наречена сатанинска техника. Бъдещата нова епоха ще бъде епоха на новата, позитивната, божествената техника!…“
В същото време по подобен проект работи ученият ВИКТОР ШАУБЕРГЕР. Йоханес Кеплер, чиито учения Шаубергер прилага, е завладян от тайното учение на Питагорейците, чиито знания са възприети и пазени в тайна от ТАМПЛИЕРИТЕ. Това е знанието за ИМПЛОЗИЯТА (имплозията в случая означава да се направи потенциалът на вътрешните светове използваем за външния свят). Хитлер, както и хората от „Врил“ и „Туле“ знаят, че божественият принцип винаги е изграждащ, тоест конструктивен. И обратното, когато една технология се базира на експлозия и съответно е деструктивна, тя е против него. Следователно трябвало да се създаде технология, която да се основава на ИМПЛОЗИЯТА. Учението на Шаубергер за вибрациите (принцип на обертоновата редица = монохорд /средство за определяне височината на тона на струната в различни нейни части/) е продължение на науката за имплозията. Опростено може да се каже: ИМПЛОЗИЯ вместо ЕКСПЛОЗИЯ! Посредством енергийната траектория на монохорда и на имплозионната техника се навлиза в областта на антиматерията и гравитацията се обезсилва.
През лятото на 1922 г. е построен първият летящ кораб с дискова форма, чийто двигателен механизъм се базира на имплозионната техника (Jenseitsflugmaschine). Той се състои от диск с диаметър 8 метра, над който има втори успоредно разположен диск с диаметър 6,5 метра, а под тях — трети диск с диаметър 7 метра. Тези три диска имат 1,80–метрова дупка в средата, където е монтиран двигателният агрегат, висок 2,4 метра. Отдолу средното тяло завършва с конусовиден връх, от който към долното ниво достига махало, което служи за стабилност на уреда. Във фазата на активност горният и долният диск се въртят в противоположни посоки, в резултат на което се създава магнитно поле.
Постиженията на този първи вариант на летяща чиния са неизвестни. Във всеки случай експериментите продължават 2 години, преди тя да бъде демонтирана и вероятно прибрана в заводите на Месершмидт в Аугсбург. Финансовите помощи за този проект се появяват в счетоводните книжа на много германски индустриални предприятия под кода JFM (Jenseitsflugmaschine, отвъдна летяща машина). Със сигурност от нея произлиза двигателят Врил, които формално носи името „SM — левитатор на Шуман“.
По принцип отвъдната летяща машина трябва да е произвеждала прекалено силно поле около себе си, което превръщало очертания сектор заедно с машината и нейните пасажери в напълно независим микрокосмос. При максимална сила на полето тя би трябвало изцяло да е независима от обкръжаващите я универсални сили — такива като гравитацията, електромагнетизма и радиацията, както и от всякакъв вид материя — и да се движи произволно във всякакво гравитационно или друго поле, без да се усеща въздействието на каквито и да било ускорителни сили.
През юни 1934 г. ВИКТОР ШАУБЕРГЕР е поканен от ХИТЛЕР и висшите представители на обществата „Врил“ и „Туле“ и от този момент започва да работи за тях.
След първия неуспех родилният час на първото т.нар. германско НЛО настъпва отново през юни 1934 г. Под ръководството на д-р В. О. Шуман на територията на самолетната фабрика Arado в Бранденбург се появява първият експериментален летящ диск — RFZ-1 (Rundflugzeug 1). При неговия първи и последен полет той се издига вертикално на 60 м височина, а след това започва да залита и да танцува във въздуха в продължение на няколко минути. Монтираният за резервно пилотиране самолетен двигател Arado 196 се оказва напълно неефикасен. С големи усилия пилотът Лотар Вани успява да приземи RFZ-1, да излезе и да избяга, преди машината да започне да се върти като пумпал, а след това да се преобърне и, както можело да се очаква, да стане на парчета. Това е краят на RFZ-1, но и началото на .
Още преди края на 1934 г. е готов новият RFZ-2, който е снабден с двигател Vril и „магнитно — импулсно управление“. Диаметърът му е 5 метра и има следните особености: оптическо размиване на контурите при увеличаване на скоростта и типичната за НЛО светлина — според степента на движение: червена, оранжева, жълта, зелена, бяла, синя или виолетова.
Следователно той функционира, а през 1941 г. му предстояла още по-забележителна мисия — по времето на т.нар. „въздушна битка за Англия“ — когато изпълнява функцията на далекобоен разузнавач, след като се оказва, че поради ограничения си радиус на действие стандартният германски изтребител МЕ 109 е негоден за презокеански разузнавателни полети.

Следва продължение.......

Виктор Шаубергер - част 3.

Следващият феномен, който направо омагьосал Виктор Шаубергер, било движението на пъстървата и сьомгата в планинските ручеи. Как успявала пъстървата да замира неподвижно в най-бурните потоци? Как успявала мълниеносно да отплава срещу течението, вместо да бъде носена по течението на водата, и то към повърхността, вместо към спасителните дълбини? Не е ли свързана тази способност на пъстървата с температурата на водата? Речено - сторено: Шаубергер нагрял около 100 л вода и я излял в ручея над мястото, където се въдела пъстървата. Това количество вода не можело забележимо да нагрее ручея, но все пак... След известно време пъстървата почнала да проявява безпокойство, по-често да удря с плавниците. Тя трудно успявала да се задържи на място и скоро била отнесена надолу по течението.

Виктор Шаубергер се питал, как пъстървата успява да преодолява подводните препятствия и водопадите? Защо скача толкова по-високо, колкото по-бурно и стремително пада надолу водата? Той наблюдавал, как пъстървата без да се движи се носи високо в падащата струя и изведнъж със сила се хвърля нагоре по водния поток, ей така. Отговор на въпроса си Шаубергер получил едва след десетки години усилени наблюдения над водата. Днес ни е известно, че всяка сила, материална или нематериална, създава равна по големина противодействаща сила. Точно както торнадото издига чрез завихряне въздушни маси нагоре, за да ги включи после в себе си, по същия начин и естествено течащата (завихрена) вода създава енергия, насочена срещу посоката на движение на водата. Този енергиен поток, който се вижда във водопадите като ярък канал светлина вътре във водната струя се използва от пъстървата. Тя се засмуква нагоре по потока, сякаш е в средата на воден смерч.

Шаубергер направил още едно невероятно откритие: в студена лунна зимна нощ той видял в един вир, образуван от планински ручей, как камъни, едри като човешка глава се издигали от дъното и кръжейки като пъстърви преди големия "скок", се издигали на повърхността на водата и се поклащали отгоре й. Тежки камъни! Шаубергер не вярвал на очите си. Каква сила ги издигала? Това била същата спяща във водата сила на левитацията, която позволявала на пъстървата да "скача".

Наистина, не всички камъни левитирали. Само шлифованите в яйцевидна форма изглеждало, че танцуват по водата без никакво усилие, ръбестите лежали неподвижно на дъното.
Защо? Защото яйцевидната форма е дете на вихъра. От гледна точка на стереометрията тя се образува вътре в хиперболичния вихър, а тъй като водата също се завихря, яйцевидната форма особено лесно реагира на това движнеие и камъните успяват да преодолеят силата на земното притегляне. Всеки може и сам да го провери: вземете кръгъл и тънък висок съд, напълнете го с вода и сложете в него яйце. Щом започнете леко да завихряте водата (например с молив), то ще видите как яйцето бавно се откъсва от дъното и се издига към повърхността, докато вихърът съществува.

Несекващата сила на водата

Преди повече от 60 години един човек показа, как може да се пречиства нашата вода по естествен начин и как може да се използва огромната й сила. Ако тогава се бяхме възползвали от познанията на Виктор Шаубергер, то щяхме да имаме не само хубава вода, но и евтина и чиста енергия, генерирана от водата и въздуха. Ако само бяхме заменили сегашната техника на взрива (експлозията) с биотехниката на безвзривно разрушение (имплозия), то всички големи проблеми на човечеството щяха да бъдат решени. Именно затова все още се мъчим с тях.

"Можем да видим, доколкото е записано в историята, че всички, които са се занимавали с разкриването на загадката на водата, са били жестоко подтискани. Даже намеците, които намираме в древните книги и които ни обясняват същността на водата, изчезват в следващите издания. Запазването тайната на водата е и средство, с което се гарантира силата на парите. Лихвените проценти растат само при несъвършена икономика.

Решаването на проблема със добиването на вода, и правейки възможно получаването на произволен обем и произволно качество на водата, в което и да е място, ще позволи на хората отново да усвоят огромните пустинни земи и ще намали цените на хранителните стоки, както и цените на машинните мощности до такова минимално ниво, при което ще отпадне изгодата да се спекулира с тях. Изобилието от храни и икономичната производителност на машините са толкова съкрушителни доводи, че самата представа за света и възгледите на хората ще претърпят изменение.

Запазването на тайната на водата е най-големия от капиталите. По тази причина всеки опит за разкриването й бива безпощадно унищожаван още в зародиш."

Виктор Шаубергер (1885-1958), обикновен горски, е направил, вероятно, най-фундаменталните открития на ХХ век и със своята техника на завихрянето е открил за човечеството съвсем нови източници на енергия. Виктор Шаубергер, човекът написал тези думи преди повече от 50 години, бил необикновен. Човек, изпратен от Бога, за да върне на "просветените" хора древното знание за същността на водата. Безкомпромисно честен човек, напълно предан на природата. Човек, който през целия си живот се борил неуморно и накрая, сломен, умрял в бедност и самота.

Но той оставил наследство, безценно богатство, а знанията продължават да вдъхновяват и се превръщат в осново на множество поразителни разработки. А всъщност Виктор Шаубергер е открил само това, което отдавна е било известно на инките, монголците, древните критяни и тибетските монаси - че всяка вода се завихря, и ако й се позволи да тече по естествен начин, може да създаде истинско чудо.

Познанията на Виктор Шаубергер били революционни. Те опровергавали няколко закона на хидрологията и излезли далеч извън рамките на това, което ние, хората, знаем за водата. Учудващото е, че много учени до момента не разбират това, за което той е говорил. Един от тях, проф.Вилхелм Балтерс бил принуден чистосърдечно да си признае: "Как да разберем езика на Шаубергер, щом работите му принадлежат на бъдещето!" Но бъдещето вече настъпи!

Нека се върнем назад, към корените на Виктор Шаубергер. Той е роден през 1885 в провинцията, в австрийското с. Плекенштен, като пето дете от общо девет. Чичо му бил последния императорски офицер в Бад-Ишле по времето на Франц-Йосиф. Баща му работел като главен лесничей, както и дядо му, прадядо му и прапрадядо му. Виктор бил истинско "дете на гората": по цели дни бродел сам из глухата, покрита с вековна гора местност около Плекенштейнското езеро и наблюдавал природата толкова отблизо и толкова внимателно, както днес малко хора са способни. Бащата на Виктор искал да изпрати сина си в университет, за да учи там лесовъдство. Но Виктор отказал, той смятал, че преподавателите само ще изкривят непредубеденото му естествено виждане за природата, както вече се случило с брат му, затова учил в обикновено училище за лесничеи и станал горски. Първия район, който охранявал, принадлежал на княз Адолф фон Шаумбург-Липе: това били 21 хектара почти недокосната вековна гора до Стейерлинг. Шаубергер обичал тази девствена гора, която едва ли била виждала хора. Недокоснатата природа на гората му позволила да получи първи впечатления и да проникне в същността на водата, която особено интересувала Виктор.
Намерено...
Николай Николов - следва продължение...