петък, 1 януари 2010 г.

Виктор Шаубергер - част 3.

Следващият феномен, който направо омагьосал Виктор Шаубергер, било движението на пъстървата и сьомгата в планинските ручеи. Как успявала пъстървата да замира неподвижно в най-бурните потоци? Как успявала мълниеносно да отплава срещу течението, вместо да бъде носена по течението на водата, и то към повърхността, вместо към спасителните дълбини? Не е ли свързана тази способност на пъстървата с температурата на водата? Речено - сторено: Шаубергер нагрял около 100 л вода и я излял в ручея над мястото, където се въдела пъстървата. Това количество вода не можело забележимо да нагрее ручея, но все пак... След известно време пъстървата почнала да проявява безпокойство, по-често да удря с плавниците. Тя трудно успявала да се задържи на място и скоро била отнесена надолу по течението.

Виктор Шаубергер се питал, как пъстървата успява да преодолява подводните препятствия и водопадите? Защо скача толкова по-високо, колкото по-бурно и стремително пада надолу водата? Той наблюдавал, как пъстървата без да се движи се носи високо в падащата струя и изведнъж със сила се хвърля нагоре по водния поток, ей така. Отговор на въпроса си Шаубергер получил едва след десетки години усилени наблюдения над водата. Днес ни е известно, че всяка сила, материална или нематериална, създава равна по големина противодействаща сила. Точно както торнадото издига чрез завихряне въздушни маси нагоре, за да ги включи после в себе си, по същия начин и естествено течащата (завихрена) вода създава енергия, насочена срещу посоката на движение на водата. Този енергиен поток, който се вижда във водопадите като ярък канал светлина вътре във водната струя се използва от пъстървата. Тя се засмуква нагоре по потока, сякаш е в средата на воден смерч.

Шаубергер направил още едно невероятно откритие: в студена лунна зимна нощ той видял в един вир, образуван от планински ручей, как камъни, едри като човешка глава се издигали от дъното и кръжейки като пъстърви преди големия "скок", се издигали на повърхността на водата и се поклащали отгоре й. Тежки камъни! Шаубергер не вярвал на очите си. Каква сила ги издигала? Това била същата спяща във водата сила на левитацията, която позволявала на пъстървата да "скача".

Наистина, не всички камъни левитирали. Само шлифованите в яйцевидна форма изглеждало, че танцуват по водата без никакво усилие, ръбестите лежали неподвижно на дъното.
Защо? Защото яйцевидната форма е дете на вихъра. От гледна точка на стереометрията тя се образува вътре в хиперболичния вихър, а тъй като водата също се завихря, яйцевидната форма особено лесно реагира на това движнеие и камъните успяват да преодолеят силата на земното притегляне. Всеки може и сам да го провери: вземете кръгъл и тънък висок съд, напълнете го с вода и сложете в него яйце. Щом започнете леко да завихряте водата (например с молив), то ще видите как яйцето бавно се откъсва от дъното и се издига към повърхността, докато вихърът съществува.

Няма коментари:

Публикуване на коментар