Силата на охладената вода
Първото, което разбрал Шаубергер било, че водата не обича слънчевата светлина. Например в гората отдавна имало извор, покрит отгоре с колибка от камъни. По-късно тя се срутила и изворът останал открит за слънчевите лъчи и незащитен. Скоро той пресъхнал внезапно и никой не разбрал защо. Но когато над него отново построили каменната колиба, водата се върнала. Още за древните римляни било известно, че винаги покривали изворите с каменни плочи, с малък кръгъл отвор за водата, в който слагали отточна тръба, но така, че през нея да не прониква въздух.
Водата обича сянката. Затова всички изворчета се крият в гъстата гора или дълбоките пукнатини на скалите. Дърветата и храстите по бреговете, които хвърлят сянка над водата защитават естествено течащите реки и ручеи.
Освен това, Шаубергер наблюдавал, че придошлата високо вода по време на топенето на снеговете (водата се затопля) създава плитчини от дънни наноси, които често през студените и ясни нощи (водата се охлажда) се разнасят сами. Оттук той направил извод, че подемната сила и силата на засмукване на водата достигат своя максимум, когато температурата й е ниска и тече свободно.
За първи път той го доказал през зимата на 1918 г., когато заради войната Линц изпитвал голям дефицит на дърва. В планината, в Прилгебирге били отсечени много дървета, но не достигали товарни животни или достатъчно големи ручеи, по които да спуснат дървесината. И тогава неизвестния на никого горски Шаубергер се наел да спусне дърветата в долината и избрал за целта малък планински ручей, пълен с подводни камъни, за който всички експерти твърдяли, че не може да се ползва за транспорт. Именно тогава Виктор Шаубергер за пръв път бил подложен на критика: възгледита му били неправилни, а наглостта му - нечувана. На Шаубергер много пъти му се наложило да вразумява критиците си.
Той дочакал ранното утро, когато водата е най-студена и безпогрешно, в нужния момент, залял сечището с вода. За една нощ, цялата отсечена гора, 16 хил. куб.м. били спуснати в долината. По-късно Шаубергер ще стане известен точно със своите забележителни устройства за придвижване на предмети по водата.
Първото, което разбрал Шаубергер било, че водата не обича слънчевата светлина. Например в гората отдавна имало извор, покрит отгоре с колибка от камъни. По-късно тя се срутила и изворът останал открит за слънчевите лъчи и незащитен. Скоро той пресъхнал внезапно и никой не разбрал защо. Но когато над него отново построили каменната колиба, водата се върнала. Още за древните римляни било известно, че винаги покривали изворите с каменни плочи, с малък кръгъл отвор за водата, в който слагали отточна тръба, но така, че през нея да не прониква въздух.
Водата обича сянката. Затова всички изворчета се крият в гъстата гора или дълбоките пукнатини на скалите. Дърветата и храстите по бреговете, които хвърлят сянка над водата защитават естествено течащите реки и ручеи.
Освен това, Шаубергер наблюдавал, че придошлата високо вода по време на топенето на снеговете (водата се затопля) създава плитчини от дънни наноси, които често през студените и ясни нощи (водата се охлажда) се разнасят сами. Оттук той направил извод, че подемната сила и силата на засмукване на водата достигат своя максимум, когато температурата й е ниска и тече свободно.
За първи път той го доказал през зимата на 1918 г., когато заради войната Линц изпитвал голям дефицит на дърва. В планината, в Прилгебирге били отсечени много дървета, но не достигали товарни животни или достатъчно големи ручеи, по които да спуснат дървесината. И тогава неизвестния на никого горски Шаубергер се наел да спусне дърветата в долината и избрал за целта малък планински ручей, пълен с подводни камъни, за който всички експерти твърдяли, че не може да се ползва за транспорт. Именно тогава Виктор Шаубергер за пръв път бил подложен на критика: възгледита му били неправилни, а наглостта му - нечувана. На Шаубергер много пъти му се наложило да вразумява критиците си.
Той дочакал ранното утро, когато водата е най-студена и безпогрешно, в нужния момент, залял сечището с вода. За една нощ, цялата отсечена гора, 16 хил. куб.м. били спуснати в долината. По-късно Шаубергер ще стане известен точно със своите забележителни устройства за придвижване на предмети по водата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар