През 1949 г. Джон Сърл бил нает от “Мидландс борд” като електромеханик. Той бил много ентусиазиран на тема електричество, макар че нямал някакво формално образование, различно от изискваното за работата. Необременен от общоприетите идеи за електричеството, той провел свои собствени изследвания върху него. Докато работел върху електромотори и генератори, той забелязал, че малка електромагнитна сила (E.M.F.) била създавана от въртящи се метални части, отрицателна към външната посока и положителна по посока на оста на въртене. През 1950 г. той експериментирал с въртящи плъзгащи пръстени и измерил малка E.M.F. Забелязал също, че когато пръстените се въртят свободно и електричеството не се отвежда, косата му настръхва. Заключението му било, че свободните електрони в метала са задвижени навън от центробежната сила, породена от статичното поле в метала. Затова решил да направи генератор, използващ този принцип.
Той имал разделен на части роторен диск, преминаващ през електромагнити по периферията си. Електромагнитите получавали енергия от ротора и се очаквало, че ще увеличат E.M.F.
До 1952 г. бил създаден първия генератор – около метър в диаметър. Той бил изпробван на открито от Сърл и негов приятел. Рамката била задвижена от малък двигател. Устройството произвело очакваната електрическа сила, но с неочаквано високо напрежение. При сравнително ниски скорости на рамката, възникнало напрежение в рамките на 10.5 волта, както личало от статичните ефекти върху близките предмети.
Тогава се случило нещо неочаквано. Докато се ускорявал, генераторът се издигнал на височина около 15 метра над земята, прекъсвайки връзката си с двигателя. Там се задържал за малко, продължавайки да се ускорява, а около него се образувало розово сияние. То съответствало на йонизацията на въздуха при по-високо налягане от около 10.3 мм Hg. По-интересен бил страничния ефект, който предизвикал самостоятелното включване на местните радиоприемници. Най-накрая генераторът се ускорил до фантастични обороти и се смята, че е отлетял в космоса.
Оттогава Сърл и останалите са направили около десетина малки летящи устройства, някои от които били изгубени като първото, но в крайна сметка създали някакъв вид контрол над тях. Построили и по-големи устройства, няколко 3-метрови и две 9-метра в диаметър. Щом машината преминела определен праг на потенциален волтаж, произвежданата енергия превишавала захранващата енергия. Произвежданата енергия изглеждала неограничена.
намерено
Николай Николов
Той имал разделен на части роторен диск, преминаващ през електромагнити по периферията си. Електромагнитите получавали енергия от ротора и се очаквало, че ще увеличат E.M.F.
До 1952 г. бил създаден първия генератор – около метър в диаметър. Той бил изпробван на открито от Сърл и негов приятел. Рамката била задвижена от малък двигател. Устройството произвело очакваната електрическа сила, но с неочаквано високо напрежение. При сравнително ниски скорости на рамката, възникнало напрежение в рамките на 10.5 волта, както личало от статичните ефекти върху близките предмети.
Тогава се случило нещо неочаквано. Докато се ускорявал, генераторът се издигнал на височина около 15 метра над земята, прекъсвайки връзката си с двигателя. Там се задържал за малко, продължавайки да се ускорява, а около него се образувало розово сияние. То съответствало на йонизацията на въздуха при по-високо налягане от около 10.3 мм Hg. По-интересен бил страничния ефект, който предизвикал самостоятелното включване на местните радиоприемници. Най-накрая генераторът се ускорил до фантастични обороти и се смята, че е отлетял в космоса.
Оттогава Сърл и останалите са направили около десетина малки летящи устройства, някои от които били изгубени като първото, но в крайна сметка създали някакъв вид контрол над тях. Построили и по-големи устройства, няколко 3-метрови и две 9-метра в диаметър. Щом машината преминела определен праг на потенциален волтаж, произвежданата енергия превишавала захранващата енергия. Произвежданата енергия изглеждала неограничена.
намерено
Николай Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар