В началото на 90-те години на XX век стана ясно, че съществуват повече от един начини за тълкуване на пророчеството на Маите.
Някои продължават и до днес да вярват във варианта за мрачния, неизбежен край, ала и все повече нараства броят на онези, които тълкуват годината 2012 не толкова като конкретна дата, колкото като епоха, която вече е започнала - период от тридесет, четиридесет, а може би дори сто години, през който, въпреки съпътстващите ни изпитания - пред нас, хората, ще изгрее ново бъдеще - бъдеще, което ще ни позволи да навлезем в по-висши нива на съзнанието и да реализираме пълния си потенциал.
Новата златна епоха е само на една ръка разстояние от нас и стига да поискаме, бихме могли да я осъществим. Скептиците отвръщат на подобни схващания с безмилостни атаки срещу всички, които са се осмелили да ги огласят така, че със сигурност ще трябва да се очаква истински ураган от критики и възражения. Стига утвърдените институции да останат верни на себе си, оттук нататък можем да очакваме следващото разбиране да бъде разнищвано дума по дума за грешки и слабости, при това от екипи, съставени от големи академични умове. И ако намерят нещо - защото никой човек не е напълно безгрешен - то ще бъде използвано за да се докаже, че и всичко останало е напълно погрешно.
Обаче спокойно! Има и множество научни данни, голяма част от които са съвсем нови за западния читател, тъй като са рожба на руските учени. В някои случаи импликациите от руските изследвания са толкова радикални, че ортодоксалната наука отдавна се е потрудила да ги анатемоса като измишльотини.
Поддържайте съзнанието си отворено, особено там където официозите изричат твърдо „НЕ”!
Тук в задачата не е да правим коментар относно невероятните концепции на идеите, но все пак ще си позволим да откроим три, които излагаме и между които има неразривна връзка: 1.Видимият, материалният свят - колективното преживяване, което по всеобщо съгласие наричаме „реалния свят", е еманация на триизмерното пространство на една невидима, паралелна Вселена. И ние не можем да твърдим, че разбираме напълно „реалния свят", без да вземем предвид скритите измерения, от които той произлиза.
2.Именно защото е еманация - а оттук и в известен смисъл нещо като илюзия или холограма, - „реалният свят" не е нито постоянен, нито стабилен, не е и неизменчива цялост която се поддава на промяна единствено чрез пряка физическа или механична намеса!!! Понякога този свят се държи по-скоро като ярък сън, който обаче може да бъде променен чрез силата на мисълта и въображението. 3. Оттук следва, че „мислите" са „неща”поради което трябва да си даваме сметка, че нашите мисли са в състояние да оказват осезаем ефект върху „реалния свят".
Тези идеи, са в определен смисъл изключително модерни, схващания на XXI век - концепции, родени в авангарда на научни дисциплини като например квантовата физика и изследванията на съзнанието. Ала онова, което ни допада е фактът, че всички те се хармонизират перфектно с традициите на дълбоката древност, напомняйки ни, че истината е винаги истинска, единна и неделима, независимо от начина, мястото и средствата, чрез които се изразява.
Да вземем за пример понятието за „реалния свят" като еманация или реализация на някакви скрити от нас селения - а то е централно за египетските схващания за природата на реалността, откривани в изключително древни документи като „Текстовете от пирамидите" (ок. 2200 г. пр.н.е.). Същата идея се пропива и в разнообразните преработени издания на „Текстовете от саркофага", „Книгата за онова, което е в Дуат" и „Книгата на мъртвите" и с течение на времето достига до гностичните и херметичните текстове, които се съставят на старогръцки и латински език по времето на Христос, и имат изключително силно влияние върху мистичното християнство.
Същността на тази древна идея се съдържа в сбит и най-ярък вид в простичкия и много красив херметичен принцип „Каквото отгоре, такова отдолу", което идва да ни покаже, че моделът на нещата земни, на нещата от „реалния свят" (на „разумния Космос", както го наричат в херметичните текстове) може да бъде разбран единствено и само ако си дадем сметка, че той е отражение на случващото се в една по-висша, невидима сфера:
„Ако разгледаме цялото, ще разберем, че всъщност и самият разумен Космос, с всички неща, съдържащи се в него, са облечени в одеждите на онзи по-висш Космос." „Или казано по друг начин, съществува Космос, който е „неуловим за сетивата". Този разумен космос (т.е. „реалният свят") е направен по образ и подобие на онзи, другия Космос, и възпроизвеждан безкрайно като копие."
Ние не виждаме никаква разлика между херметичния Космос, който е „неуловим за сетивата" и който е „облечен в одеждите на по-висшия Космос", и идеята за Вселенското енергийно поле, което засега остава невъзможно за регистриране от съвременната ни научна апаратура, но пък оформя и определя всеки отделен аспект на нашата реалност.
Схващанията на херметичните текстове относно цикличната природа на времето и неговата интерпретация чрез материята също пасват "!
„Космосът е онова, в което се съдържа времето, и именно чрез напредъка и движението на времето става поддържането на живота в Космоса. Процесът на времето се регулира по строго определен начин, а Времето в наредения му път подновява всички неща в Космоса чрез Промяна."
„Космосът се върти в едно вечно движение. Това движение няма никакво начало, няма да има и край. Той последователно се разкрива и изчезва в различните части на космоса, и то по такъв начин, че в строго дефинирания поток на времето той отново и отново се реализира наново в същите онези части, в които преди е изчезнал. Такава е природата на кръговото движение - всички точки в един кръг са свързани заедно по такъв начин, че е невъзможно да открием мястото, откъдето всичко започва. Защото е повече от ясно, че всички точки от линията на движението едновременно се предшестват и следват, и то завинаги, и именно по този начин се върти и времето."
„Ако предположим, че настоящото време е различно и отделно от миналото, или пък, че бъдещето е отделно от настоящето, ще се озовем пред огромно затруднение. Защото за настоящето е невъзможно да се осъществи, освен ако не се е осъществило и миналото (и за бъдещето да се осъществи, освен ако не се е осъществило и настоящето). Тъй щото настоящето произтича от миналото, а бъдещето от настоящето. И дотолкова, Доколкото миналото се сбира в настоящето, и настоящето - в бъдещето, те се превръщат в едно от тяхната приемственост. Следователно те по никакъв начин не са отделени едно от друго." „Реалният свят" най-вероятно е вид ярък сън, податлив на промяна чрез силата на волята и въображението. В тях пък откриваме твърдението, че „Илюзията е нещо, изковано от действията на Реалността". Според херметичната гледна точка нереални са дори и човешките тела, които обитаваме: „Защото се налага да проумеем, че само и единствено онова, което съществува вечно, е реално. Обаче човекът не е нещо, което съществува вечно, следователно човекът не е! Привидностите мислите действително могат да се превръщат в неща, следователно трябва да внимаваме с думите, които изричаме в общественото и личното си пространство. Вярно, трудно е, особено като имаме предвид, че двадесет и четири часа в денонощието медиите ни заливат с ужасяващи, кошмарни новини, но ако твърде много хора се концентрират твърде дълго върху обречеността и унищожението, ако твърде много от нас продължават да се вторачват върху негативните си емоции като омразата и завистта, ако твърде много от нас отказват да изразят любовта и благодарността си и твърдоглаво отстояват нежеланието си да търсят прошка, то тогава няма да е далече моментът, когато сами ще превърнем яркия си сън в ад, но тук, на Земята.
А не трябва да става така. Едно от главните послания от редица древни текстове гласи, че ние сме съавтори в сътворението на собствената си реалност, откъдето следва, че златната епоха е съвсем близо до нас, буквално зад ъгъла - винаги и за всички от нас. За да я приемем, се налага да оставим настрани всички негативни модели и референтни рамки на миналото, да се отървем от неповратливите си мисловни навици, които отдавна отказват да ни служат, и да бъдем готови да приемем едно тотално разтърсване на нашия светоглед по абсолютно всички въпроси.
Доказателство за това колко трудно постижими са всички тези неща е забавянето на тази златна епоха. Но невидимото Енергийно поле, генериращо нашите ярки сънища, които ние наричаме реалност, може би ще се сдобие с много по-голяма сила и ще стане далеч по-осезаемо през следващите години. И може би ще окаже огромно въздействие върху човешкото съзнание.
