☺ ♥ „СКРИТИ КАРТИНКИ” ЗА БЪДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ ♥ ☻

НРО. КАРТИНИТЕ НА ЛЕОНАРДО И ДРУГИ ЕРЕТИЦИ               

Приемете "НРО" като съкращение за "Неиндефицирани Рисувани Обекти". По избор може и да тълкувате рисуваните като "Религиозни" /атрибути, лица, хора, предмети или само алегории/. Но те наистина съществуват в картините на Да Винчи и още неколцина гениално-луди /или посветени?/ негови колеги по епоха и четка. Случайни "светотатства" ли са?  Нека се вгледаме! 

В “Тайната вечеря”  има гигантска буква “М”, изписана с телата на Исус и “обичаният/обичаната от него, като по този начин е показано, че той е всъщност тя, по-точно Мария Магдалина” /Л.Пикнет/. Младият Йоан вдясно от Исус може и да е жена наистина, но в едната ръка този – който и да е  човек държи прикрита кама. Същевременно Петър се е навел към него /нея и с пръст е направил движение, като че ли прерязва гърло. От другата страна на Спасителя, ученик е вдигнал пръст в т.нар. характерен “жест на Йоан”, пред лицето на Исус. Той пък уж не му обръща внимание и гледа надолу в ръцете си, където няма ни “Свещен Граал”, ни дори бокал с вино, каквито пред другите има.

Кой ли не е рисувал Тайната вечеря... По-любопитният въпрос е "Как?". Евангелистът Йоан старателно прикрива някого, когото Исус е обичал повече от другите - прочутия "възлюбен ученик" - загатнат не чрез името си, а чрез отношението на Учителя. Разказвайки за Тайната вечеря, Йоан описва възлюбения ученик като "отпуснат върху гърдите на Исус". Това дори е останало в Евангелието! Е, добре! - Да помислим какво човешко същество допускаме да се облегне на гърдите ни, докато седим на масата. "То" не е бебе, не е и възрастен човек. То е момче, юноша. Нататък в евангелския сюжет - при ареста учениците изоставят Учителя си. Но Марко пише /14:51/: "някой си момък следваше подир него, обвит с плащеница на голо". Само това момче тръгва след стражниците. Ленената риза, считана от възрастните за един вид "бельо", е обаче напълно уместна дреха за юноша, излязъл навън. Мистериозният Възлюбен ученик се появява още веднъж - в подножието на кръста, единствен от мъжки пол, редом до двете Марии - Девата и Магдалина. Колко близък на Исус е бил този юноша, който би могъл да бъде 10-12 годишен?

И сега вижте Тайната вечеря в дърво-гравюрата на Албрехт Дюрер - колкото и резецът да заостря линиите, краката на полегналия на гърдите на Месията не се виждат. Както - ако е седял в скута му. Чие може да е това дете? 

“Св.Йоан Кръстител” е една от двете картини, които били в стаята на Да Винчи, когато умрял през 1519 г. Този Йоан е странен и недолюбван от историците на изкуството. Той е красиво момче с буйни къдрави коси и преметната животинска кожа. От хитрата му усмивчица се излъчват тайни, познание и грях.                

Приликата му с езическия бог Бакхус /друга скица на Леонардо показва Бакхус като същото младо, красиво и игриво момче, при това с очевидно еректирал фалос/ е поразителна, а има мнения и, че представлява автопортрет на Леонардо като млад. И тук Кръстителят е вдигнал показалеца си към небето. /отново Л.Пикнет/.

При внимателно вглеждане и следващото “подсказване”, скицата “Девата и младенеца със св.Ана и Йоан Кръстител” /от Лондонската национална галерия, известна като вариант на “Мадоната на скалите” ,  пък в Лувъра/ направо скандализира. Затова оставяе описанието и коментара на авторката на книгата за „Тайната богиня на християнството”.  Тя, вероятно отдавна е в списъка за отлъчване, а нас кой ли ни знае. Св. Анна е вдигнала заплашително пръст в жеста на Йоан, но той самият безизразно гледа бебето Исус. Смята се, че е поставил едната си ръка под брадичката на Йоан, за да го благослови с другата, но дори с неголямо въображение, може да се види като намерение да държи главата му, за да нанесе удар с другата. А покрития с дървета хълм в горния десен ъгъл, над къдравата главица на Йоан, с буйната си растителност оформя ясните очертания на отсечена глава на брадат мъж със затворени очи. “Мадоната на скалите” от Лувъра изобразява църковна притча, в която бебето Исус се среща с бебето Йоан в Египет, за да му предаде правото да го покръсти по-късно. На картината Девата е прегърнала Йоан, който е клекнал покорно пред Исус, който го благославя. Христос е под опеката на архангел Уриел. Нещо не е наред: Уриел принципно се смята за покровител на Кръстителя, не на Исус, а Мария трябва да прегръща собствения си син, не Йоан. Но ако предположим, че децата са с истинските си покровители и родители, тогава сцената и замисълът на Да Винчи си идват на място – Йоан /правилно с Уриел/ благославя Исус /в ръцете на майка си Мария/, който покорно коленичи пред него. Ако повярваме на очите си, ще видим нещо още по-богохулно и светотатствено. Скалите от наименованието на платното присъстват осезателно в цялата му горна част. И образуват не друго – а фалос с тестиси, който сякаш е изправен зад главата на Мария. Лин Пикнет смята, че тази шокираща интерпретация вероятно е замислена като яростна атака срещу приеманата от всички за даденост девственост на Божията майка Мария и е била вдъхновена от организацията, поръчала творбата – Братството на Непорочното зачатие. 

е кодиран в картината. Его и извадка от заключението на ОТЕЦ ВЛАДИМИРГЕТЕ, които е най-големият църковен историк на миналия век: (Изучих по-отблизо папството, което претендира, че е непогрешимо, дори по въпросите от историята ... Четох произведения на най-учените защитници на папството ... Убедих се, че папството не се основава нито на Св. Писание, нито на Св. Предание, че римският епископ е получил от самите Събори на древната църква титлата първи епископ (а не по Божествено право, както се твърди — бел. прев.), че папството съществува едва от IХ-ти век и че то е само светотатствена узурпация на правата на Църквата, представена от епископата).

Йоанитски контекст се крие и в Леонардовата “Поклонение на влъхвите”. Онова, което е изобразил Флорентинският еретик е скандално и полуприкрито. Поклонниците на Светото семейство са ужасни, изпити, грозни и стари, с хлътнали очи и опъната по черепите кожа; приличат на духове или вампири – домогващи се до Мария и Исус. И от трите свещени дара, предлагат само тамян и миро. Златото, символ на свещеното царство и съвършенството просто липсва. Зад главата на Девата, в горната половина има друга група поклонници – в контраст със зомбитата, те са енергични, млади, привлекателни, а са в подножието на дърво-рожков – традиционен символ в иконографията с Йоан Кръстител.

Емил Братанов

Николай Николов