НАКРАТКО ИСТОРИЯТА НА "ТУЛЕ"- трета част

Продълхаваме директно от предната публикация..............
Според тези твърдения истинският живот на планетата се развива вътре в Земята, господарската раса живее във вътрешността и, а мутантите — върху повърхността. Това била причината, поради която не откриваме живот на другите планети от Слънчевата система: защото и там жителите им са под повърхността. Главните входове към подземното царство би трябвало да се намират на Северния и Южния полюс, през които свети Централното слънце и създава aurora borealis — т.нар. полярни сияния. Във вътрешността на Земята твърдата маса би трябвало да е повече, отколкото водната. Според твърденията на Олаф Янсен и на други изследователи те са попаднали на сладководни басейни, което би могло да обясни защо ледниците на Арктика и Антарктика са образувани не от солена, а от сладка вода.

Интересно е да се отбележи, че това схващане за строежа на Земята продължава да се поддържа от полярните изследователи Кук, Пиъри, Амундсен, Нансен, Кейн и да не забравяме адмирал Е. Бърд. Всъщност всички те има идентични, необикновени и несъгласувани с наличните „научни“ теории преживявания:
Те твърдят, че след 76-ия градус географска ширина вятърът ставал по-топъл, птиците и животните (например лисиците) се движели в северна посока, намирали пъстър и сив сняг — който, като се стопял, оставял цветен прашец или вулканична пепел. И в двата случая възниква въпросът откъде са се взели цветният прашец и вулканичната пепел, тъй като на картите за Северния полюс няма обозначени вулкани. Част от изследователите се озовават в сладководно езеро и всички съобщават, че по някое време на пътуването си виждали две слънца. Намерени са мамути, чието месо било още прясно, а в стомасите им имало остатъци от свежа трева. Въпреки отричането на това от „официалната“ наука, аз ще Ви дам линк към моя публикация в която има филм от космоса за двата полюса!


http://nikolaijambol.blogspot.com/2010/11/blog-post_26.html


http://nikolaijambol.blogspot.com/2011/01/blog-post_27.html

http://nikolaijambol.blogspot.com/2011/03/blog-post_04.html

 Малко бележки по казаното до сега:
Хипотезите, че Земята е куха, до момента остават само предположения, въпреки твърденията на полярните изследователи и някои автори, че са видели това с очите си и — подобно на адмирал Бърд — са направили множество снимки. Няма защо да отричаме, че всички те са имали странни и необяснени засега преживявания, което навежда на мисълта, че там наистина има нещо необичайно. Теорията, че Земята има течно ядро, обаче също е само теория. Контрааргумент срещу нея е фактът, че съществуват подземни системи от проходи и тунели, прокопани от хора. Те могат да бъдат открити в почти всяка част на Земята и заедно до голяма степен с все още наличните светлинни източници (зеленикава мъждукаща светлина, която става по-ясна с по-дълбокото навлизане в тунела), гладко шлифованите стени и непознатите машини (както в случая с намерените в каньона Бойнтън, Седона, Аризона) свидетелстват за технически високо развита и древна култура на милиони години!
За членовете на „Туле“ обаче митовете за „кухата Земя“ очевидно са достатъчно основание, за да се отдадат сериозно на делото. По времето на Втората световна война е проведена поне една експедиция до Антарктида.
За да покажем, че историята на арийските хиперборейци не е изсмукана от пръстите, нека да приведа два примера: Когато водените от Франсиско Писаро испански завоеватели пристигат в Южна Америка през 1532 г. местните жители се обръщат към тях с „Вилкакора“ (бял господар). Според местните легенди става въпрос за господарска раса от едри бели хора, които векове по-рано идват с „летящи дискове“ от небето. Те управлявали голяма част от тогавашните градове и с обещанието, че ще се завърнат отново, изчезнали. Когато по-късно пристигат светлокожите испанци, местните призовават завърналите се Вилкакора и като начало им предоставили златото си.
Нещо подобно се случва в Тибет и останалите райони на
Хималаите, когато се появяват първите бели туристи.
Тибетците озадачено ги гледали и питали защо идват отдолу (т.е. от подножието на планината), а не отгоре.
Жалко наистина, защото идеологията на германското управление на Третия райх се базира върху темата за Ел Шадай и произхождащото от него преследване на евреите, върху откровението на Исайя, знанията на Тамплиерите, а вероятно и върху казаното току-що. В основата на всички действия до началото на Втората световна война лежи тази тематика.


С оглед на десните екстремистки прояви във бившего ФРГ, от една страна наистина е уместно да се забранят всички текстове, които открито и донякъде примитивно призовават към брутален расизъм. Но за да се възпроизведат истинно миналите, както и настоящите политически и религиозни събития, информацията не трябва да се потулва.


Това обаче не е краят на разказаните мистерии. Както ще видите, германския елит прави едва ли не невъзможното, уповавайки се на тези митове.
През октомври 1918 г. Зеботендорф възлага на ложните братя КАРЛ ХАРЕР и АНТОН ДРЕКСЛЕР да създадат работен кръг. Той по-късно се превръща в DAP (Германска работническа партия). Вестникът на обществото „Туле“ Volkischev Bcobachtcr директно преминава в ръцете на NSDAP, която произлиза от DAP.
През октомври 1918 г. младият окултист АДОЛФ ХИТЛЕР (първоначално Адолф Шикългрубер, Хитлер е моминското име на майка му) посещава Туле — DAP и прави впечатление на добър оратор. В „Копието на съдбата“ Тревър Рейвън — скрофт споделя казаното от приятеля на Хитлер от младежките години ВАЛТЕР ЙОХАНЕС ЩАЙН, по-късно съветник на масона УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ:
„Хитлер, който на 20 години вече е горещ поклонник на мистицизма, се опитва да постигне по-високи степени на съзнание с наркотици. Чрез виенския продавач на книги ПРЕЦШЕ, почитател на германския мистицизъм и на произтичащите от него учения за арийската господарска раса, той поставя основния камък на своята бъдеща философия за света и чрез Прецше експериментира с пейот като средство за мистично просветление. По същото време Хитлер попада на

 ПРОТОКОЛИТЕ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ 

които подсилват ненавистта му към евреите.“

Следва продължение..........