ВСЕИЧКИ УМИРАМЕ, НО НЕ ВСИЧКИ ЖИВЕЕМ ИСТИНСКИ

Стоя и мисля…. Бре, и за какво мисля?! Има ли някакъв смисъл  след като знам, че има само сега! Миналото си е заминало и няма никога да се върне, а дали ще има утре -никой не знае. Сещам се веднага за това „Най мразим га мислим”! Правилна логика, защото „Увеличавайки познания увеличаваш печал”. Казал го Еклисиаст, не аз. И „Най обичам леба и га еба”! Това пък е шопско творение, но напълно ни приляга – на мен и на вас. Ставам, заставам пред огледалото и виждам един който прилича на мен, само че лявото му е дясно! И веднага се сещам – ето защо някой станаха обратни, тоест  педераси, меки китки или както искате ги наречете. Ами много са се гледали в огледалото!!! Слава на Господ, че не съм се гледал толкова и аз и не сам станал такъв макар, че е май стана твърде модерно  …Ами тяхна си работа, но и разликата между половете май вече се губи?!  И знаете ли как се нарича? Евгеника и е създадена от „Учени” и знам защо! Вижте - ТУК! Питам оня на огледалото, а той ме пита същото? Напсувах го и той направи същото  Бре тъпанара му с тъпанар и той станал като повечето хора по улиците. Явно няма смисъл да споря с него, затова тръгнах и започнах да се питам сам и сам да си отговарям! Диалога стана интересен, но…. забелязах, че хората ме гледат странно и се обръщат след мен! Брей, светна ми! Ми това значи раздвоение на личността!! И моментално спрях, да на посетя Пегъзи Музовски! Явно трябва да се разговарям на ум  нищо, че политиците ни си разговарят и отговарят на глас, не казват нищо и никой не ги слуша и разбира ама нейсе! Но изведнъж се сетих нещо, виждайки един човек да рови по кофите, което за сведение особено на богатите е голям кеф. Да, не лъжа! И реших за втори път да ви покажа прекрасния живот на един такъв човек, а после да ви пусна в рими написаното от един мой приятел за нашия живот но в преносен смисъл! Та даваме подред! Хайде!.. НЕ, ЩЕ ИЗЧАКАМЕ ОЩЕ МАЛКО.....

Най-жалкото е когато губиш едно от последните неща, които имаш - достойнството си. Може би с него си отива и вярата....., може би.....

 Николай Николов