# ГОСПОДИН ЗА ЕДИН ДЕН - (ПУРКО) #

ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! МНОГО СМЯХ И ДОБРО НАСТРОЕНИЕ ВИ ЖЕЛАЯ!

Николай Николов

КАК МАЙМУНИТЕ ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ ЧОВЕКА? -римейк

КАК МАЙМУНИТЕ ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ ЧОВЕКА И КАК ПОСЛЕ ЧОВЕКЪТ ПРОИЗЛЯЗЪЛ ОТ МАЙМУНАТА

Живяло едно време бедно африканско племе. Лежало под Килиманджаро сред блата, гъмжащи от жаби и змии гърмящи и още хиляди гадини. Вече хиляда години хляб какво е - не помнели хората стари. Посееш жито - никнат комари! Посадиш круша, а се ражда крокодил и те изяжда!
И така, живяло едно време...не живяло, а мряло африканското племе. Лежало под Килиманджаро, гледало горещите небеса и чакало чудеса. Старият вожд ден и нощ седял под дебелата сянка на един баобаб и бъркал в черна гаванка думи -за да получи хляб. Наоколо хората клечали и чакали, гладни като чакали, клечали година, чакали век...Един се обърнал -гледа: какво става със съседа? Човек ли е това или не е човек? Нещо се окосмява, челото му намалява, зъбите му растат и тракат, ходи на четири крака...
Съседа също го гледа и му отвръща: - Братко, май няма разлика помежду ни...
Накратко: хората започнали да се превръщат в маймуни!
Настанала тъмна нощ. Събрали се старите старейшини и взели решение:- Да бъде сменен старият вожд! (Който все си седял под стария боабаб и продължавал да меси от думите хляб.)
- Нов вожд трябва да изберем: смел и умен, който да спре процеса маймунен!
Кой ще бъде новия? Условия: 1. Който се качи най -високо в планината. 2. Който донесе най -чудното от чудесата. 3. Който ни направи отново хора с помощта на чудото от точка втора.
Сутринта младо и старо хукнало към Килиманджаро...
...Вечерта старо и младо се върнало в тъмното блато.
- Планината е много голяма. Но чудо там никакво няма! Планина като планина. Уморихме се само. На-ни-на...
Само трима още не се били върнали, затова старейшините отвърнали: - Не знаем дали няма, дали има. Нека почакаме другите трима...
На другия ден сутринта се върнал първият. В ръцете си кървави носел парче желязо и казал: - Аз се качих най-високо в планината! Аз трябва да стана вожд! Ето го чудото на чудесата: от него ще направим нож . Ще обявим война на всички племена и ще заграбим хляба им -така ще бъдем спасени, благодарение на мене!
Планина като планина. Но аз ви донесох чудото, на! Планината е много голяма, но чудо по-чудно от желязото няма!
- Не знаем дали има, дали няма. Нека почакаме другите двама...
Вечерта пристигнал вторият. Той мълком ръка разтворил: Яааа! -всички гледали като замаяни: в ръцете му свети чудно красиво червено цвете! Пред тихото му сияние стъписала се черната нощ. Завикали всички:- Да стане вожд! - Да стане вожд! Защото тук сред блатата бяхме забравили красотата. А красотата е по-могъща от железния нож, от топора. Красотата започва да ни превръща в хора!
Планина като планина. Но той ни донесе чудото, на! Планината е много голяма, но чудо по-чудно от цветето няма!
- Има ли, няма ли... потърпете: във всяка приказка има трети.
(Може би въобще нямаше да чакат третия, но едно гладно дете изяло цветето...)
Третият се върнал на третия ден. Бил окъсан, мръсен и уморен. Тичал, вдигнал над главата си ръка. Стъписали се всички - той паднал в кръга. Приличал на мъртъв. Но стискал юмрук. Успял само да каже:- Чудото е тук! Приближили се. Разтворили му юмрука. И се разсмели, от смях ще се спукат -защото нямало нищо в празната шепа. Тогава третият тихо прошепнал: - Аз стигнах почти до върха, докоснах с пръст небето. Беше красиво, широко и чисто, и светло. Слънцето над мене беше на педя, може би на две. Няма там жаби, ни змии гърмящи. Дърветата протягат клони с плодове и молят: “Молим, берете и яжте! Тук има всичко, за да бъде сит човека. Не ходи нагоре!...”Но аз видях пътека -тънка като пепелянка, стръмна като стена. Затичах нагоре по нея, лазех на колена. И стигнах до върха. Отвъд небето бях! Върху ми падаха сребърни звезди и светеха, и светеха...(Най-досетливите сигурно вече се сетиха, че това, дето пада и свети, не са звезди, а сняг, но в Африка сняг пада само по върховете на планините и по главите на жирафите.)
- И светеха, и светеха... На дланта ми кацнаха две. Нещо трепна в мен, усмихнах се -като човек! Напълних шепите си и хукнах бързо назад. Но чудото заплака в дланта ми и стана сълза. Три пъти се качвах, стисках шепи до болка, но изчезваше чудото, щом слезех надолу...Ето, аз не можах да ви донеса чудото над всички чудеса, но мога да ви заведа при него -горе! - Води ни! - извикали. - Води ни по-скоро! И племето, което лежало под Килиманджаро сред блата, гъмжащи от жаби и змии гърмящи и още хиляди гадини...Което хиляда години клечало да чака в хляб да се превърнат думите и тръгнало на четири крака като маймуните -племето се изправило: - Води ни нагоре! Тръгнали всички. И станали хора. Ще кажете: как?... Деца, от памтивека така е на света: човек става само човека, който тръгне към своята мечта.
...Не тръгнал само оня, с железния нож. Той станал вожд на стария вожд. И днес, ако идете в Африка - под стария боабаб, ще видите две стари - стари маймуни: бъркат в черна гаванка думи и чакат да станат на хляб...

© Цанев

Николай Николов

СТОЯ И МИСЛЯ…ВСЕКИ ЧОВЕК УМИРА, НО НЕ ВСЕКИ ЧОВЕК ЖИВЕЕ ИСТИНСКИ

Стоя и мисля…. Бре, и за какво мисля?! Има ли някакъв смисъл  след като знам, че има само сега! Миналото си е заминало и няма никога да се върне, а дали ще има утре -никой не знае. Сещам се веднага за това „Най мразим га мислим”! Правилна логика, защото „Увеличавайки познания увеличаваш печал”. Казал го Еклисиаст, не аз. И „Най обичам леба и га еба”! Това пък е шопско творение, но напълно ни приляга – на мен и на вас. Ставам, заставам пред огледалото и виждам един който прилича на мен, само че лявото му е дясно! И веднага се сещам – ето защо някой станаха обратни, тоест  педераси, меки китки или както искате ги наречете. Ами много са се гледали в огледалото!!! Слава на Господ, че не съм се гледал толкова и аз и не сам станал такъв макар, че е май стана твърде модерно  …Ами тяхна си работа, но и разликата между половете май вече се губи?!  И знаете ли как се нарича? Евгеника и е създадена от „Учени” и знам защо! Вижте - ТУК! Питам оня на огледалото, а той ме пита същото? Напсувах го и той направи същотото! Бре тъпанара му с тъпанар и той станал като повечето хора по улиците. Явно няма смисъл да споря с него, затова тръгнах и започнах да се питам сам и сам да си отговарям! Диалога стана интересен, но…. забелязах, че хората ме гледат странно и се обръщат след мен! Брей, светна ми! Ми това значи раздвоение на личността!! И моментално спрях, да на посетя Пегъзи Музовски! Явно трябва да се разговарям на ум  нищо, че политиците ни си разговарят и отговарят на глас, не казват нищо и никой не ги слуша и разбира ама нейсе! Но изведнъж се сетих нещо, виждайки един човек да рови по кофите, което за сведение особено на богатите е голям кеф. Да, не лъжа! И реших за втори път да ви покажа прекрасния живот на един такъв човек. Та даваме подред! Хайде!!

Николай Николов

ГОСПОДИН ЗА ЕДИН ДЕН - (ПУРКО) и Още нещо......

-        Кое е първо: кокошката или яйцето?

-        Яйцето.

-        Видя ли.

-        Ами кой го е снесъл?

-        Кокошката.

-        Видя ли.

-        Пурко я кажи ти знаеш.

-        Кокошката;

-        Ами откъде е дошла?

-        Кокошката може да дойде отвсякъде…яйцето не може!

ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ И МНОГО СМЯХ И ДОБРО НАСТРОЕНИЕ ВИ ЖЕЛАЯ!

Николай Николов

БАБА ЛЮБА

В нашия вход живееше баба Люба. Тя беше на 97 години. Мила, приятна старица, винаги в добро настроение усмихната и приветлива. За мен тя е Просветен Лидер. Спокойно! Аз съм с всичкия си, и не съм падал по очи, когато я виждах да седи на пейката пред входа. Ще обясня защо мисля така.

Отначало баба Люба сложи саксии с цветя пред прозорците на нашия етаж. Стана красиво. На следващия ден най-ярките цветя ги откраднаха и около метрото видяхме пъргави търговци със саксиите с бабините цветя. Съседите решиха да сложат секретна брава и домофон на входната врата. А тя окачи на стените рамки с мисли на велики хора, пробуждащи съвестта и действащи като заповеди. И отново постави цветя при прозорците. Уютно……..
Във входа започнаха да влизат шумни тийнейджъри. Баба Люба излезе и ...  им предложи вода или чай. Те дълго се смяха. Изпокъсаха цветята и откачиха рамките?!...
На следващия ден тя отново сложи цветя, оправи рамките и сложи до прозорците книги. Класика. Дойдоха тийнейджъри. Викаха, шумяха. Тя излезе и... им предложи чай и курабийки, апетитни и вкусно ухаещи. Децата не можаха да й откажат. И даже взеха книги, като обещаха да ги прочетат. Не пипнаха цветята и рамките.
На следващия ден тя изнесе пластмасова бутилка с вода, за да може всеки, който иска да се погрижи за цветята и да ги полее. Изнесе и нови книги. Вечерта дойдоха тинейджъри  поливаха се един друг с вода, смяха се и дърдориха. Баба Люба отново излезе при тях, предложи им чай и сладки, взе бутилката, напълни я с вода и ги помоли да полеят цветята.
Децата започнаха да идват във входа всеки ден, съседите се възмущаваха! Даже един път извикаха милиция, но баба Люба каза, че децата са дошли при нея за книжки, раздаде пред милиционерите книжки на смутените деца.
Във входа се появи шкаф с книги. И до него бележка: “Молба! Ако в къщи имате интересни и важни книги, които вече сте прочели, споделете ги! Бъдете добри! А тези, които са взели книги да прочетат, нека да ги върнат за тези, за които това също може да е нужно и важно!”
Шкафът се напълни с книги. Цветя се появиха пред прозорците на всички етажи. Красиви рамки с цитати също. Всяка вечер входната врата на входа започнаха да оставят отворена. Вечер на стълбите можеше да се видят тинейджъри  които четяха книги. Баба Люба сложи до прозорците няколко фенерчета, за да им е по-удобно да четат. Децата седяха във входа с включени фенерчета и във входа беше по-светло от обикновено. Светло,  четат а вратата отворена. 
Баба Люба почина. На първия етаж на нашия вход отвориха Клуб за деца. С библиотека и цветя пред прозорците. Символ на Клуба стана Фенерче...
Е … такъв е живота, с извисявания и обрати. Кой помага, кой не, но аз  знам къде е истината... Всичко най - добро от мен, Николай!
Превод: Лусесита
НИКЛАЙ НИКОЛОВ
http://udivitelnay-zhizn.mirtesen.ru/blog/43827845049/Babushka-Lyuba

ВСЕИЧКИ УМИРАМЕ, НО НЕ ВСИЧКИ ЖИВЕЕМ ИСТИНСКИ

Стоя и мисля…. Бре, и за какво мисля?! Има ли някакъв смисъл  след като знам, че има само сега! Миналото си е заминало и няма никога да се върне, а дали ще има утре -никой не знае. Сещам се веднага за това „Най мразим га мислим”! Правилна логика, защото „Увеличавайки познания увеличаваш печал”. Казал го Еклисиаст, не аз. И „Най обичам леба и га еба”! Това пък е шопско творение, но напълно ни приляга – на мен и на вас. Ставам, заставам пред огледалото и виждам един който прилича на мен, само че лявото му е дясно! И веднага се сещам – ето защо някой станаха обратни, тоест  педераси, меки китки или както искате ги наречете. Ами много са се гледали в огледалото!!! Слава на Господ, че не съм се гледал толкова и аз и не сам станал такъв макар, че е май стана твърде модерно  …Ами тяхна си работа, но и разликата между половете май вече се губи?!  И знаете ли как се нарича? Евгеника и е създадена от „Учени” и знам защо! Вижте - ТУК! Питам оня на огледалото, а той ме пита същото? Напсувах го и той направи същото  Бре тъпанара му с тъпанар и той станал като повечето хора по улиците. Явно няма смисъл да споря с него, затова тръгнах и започнах да се питам сам и сам да си отговарям! Диалога стана интересен, но…. забелязах, че хората ме гледат странно и се обръщат след мен! Брей, светна ми! Ми това значи раздвоение на личността!! И моментално спрях, да на посетя Пегъзи Музовски! Явно трябва да се разговарям на ум  нищо, че политиците ни си разговарят и отговарят на глас, не казват нищо и никой не ги слуша и разбира ама нейсе! Но изведнъж се сетих нещо, виждайки един човек да рови по кофите, което за сведение особено на богатите е голям кеф. Да, не лъжа! И реших за втори път да ви покажа прекрасния живот на един такъв човек, а после да ви пусна в рими написаното от един мой приятел за нашия живот но в преносен смисъл! Та даваме подред! Хайде!.. НЕ, ЩЕ ИЗЧАКАМЕ ОЩЕ МАЛКО.....

Най-жалкото е когато губиш едно от последните неща, които имаш - достойнството си. Може би с него си отива и вярата....., може би.....

 Николай Николов

ВСЕКИ ЧОВЕК УМИРА, НО НЕ ВСЕКИ ЧОВЕК ЖИВЕЕ ИСТИНСКИ

Стоя и мисля…. Бре, и за какво мисля?! Има ли някакъв смисъл  след като знам, че има само сега! Миналото си е заминало и няма никога да се върне, а дали ще има утре -никой не знае. Сещам се веднага за това „Най мразим га мислим”! Правилна логика, защото „Увеличавайки познания увеличаваш печал”. Казал го Еклисиаст, не аз. И „Най обичам леба и га еба”! Това пък е шопско творение, но напълно ни приляга – на мен и на вас. Ставам, заставам пред огледалото и виждам един който прилича на мен, само че лявото му е дясно! И веднага се сещам – ето защо някой станаха обратни, тоест  педераси, меки китки или както искате ги наречете. Ами много са се гледали в огледалото!!! Слава на Господ, че не съм се гледал толкова и аз и не сам станал такъв макар, че е май стана твърде модерно  …Ами тяхна си работа, но и разликата между половете май вече се губи?!  И знаете ли как се нарича? Евгенетика и е създадена от „Учени” и знам защо! Питам оня на огледалото, а той ме пита същото? Напсувах го и той направи същотото! Бре тъпанара му с тъпанар и той станал като повечето хора по улиците. Явно няма смисъл да споря с него, затова тръгнах и започнах да се питам сам и сам да си отговарям! Диалога стана интересен, но…. забелязах, че хората ме гледат странно и се обръщат след мен! Брей, светна ми! Ми това значи раздвоение на личността!! И моментално спрях, да на посетя Пегъзи Музовски! Явно трябва да се разговарям на ум  нищо, че политиците ни си разговарят и отговарят на глас, не казват нищо и никой не ги слуша и разбира ама нейсе! Но изведнъж се сетих нещо, виждайки един човек да рови по кофите, което за сведение особено на богатите е голям кеф. Да, не лъжа! И реших за втори път да ви покажа прекрасния живот на един такъв човек, а после да ви пусна в рими написаното от един мой приятел за нашия живот но в преносен смисъл! Та даваме подред! Хайде!!

Хайде, втора част:

КАК МАЙМУНИТЕ ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ ЧОВЕКА И КАК ПОСЛЕ ЧОВЕКЪТ ПРОИЗЛЯЗЪЛ ОТ МАЙМУНАТА

Живяло едно време бедно африканско племе. Лежало под Килиманджаро сред блата, гъмжащи от жаби и змии гърмящи и още хиляди гадини. Вече хиляда години хляб какво е - не помнели хората стари. Посееш жито - никнат комари! Посадиш круша, а се ражда крокодил и те изяжда!
И така, живяло едно време...не живяло, а мряло африканското племе. Лежало под Килиманджаро, гледало горещите небеса и чакало чудеса. Старият вожд ден и нощ седял под дебелата сянка на един баобаб и бъркал в черна гаванка думи -за да получи хляб. Наоколо хората клечали и чакали, гладни като чакали, клечали година, чакали век...Един се обърнал -гледа: какво става със съседа? Човек ли е това или не е човек? Нещо се окосмява, челото му намалява, зъбите му растат и тракат, ходи на четири крака...
Съседа също го гледа и му отвръща: - Братко, май няма разлика помежду ни...
Накратко: хората започнали да се превръщат в маймуни!
Настанала тъмна нощ. Събрали се старите старейшини и взели решение:- Да бъде сменен старият вожд! (Който все си седял под стария боабаб и продължавал да меси от думите хляб.)
- Нов вожд трябва да изберем: смел и умен, който да спре процеса маймунен!
Кой ще бъде новия? Условия: 1. Който се качи най -високо в планината. 2. Който донесе най -чудното от чудесата. 3. Който ни направи отново хора с помощта на чудото от точка втора.
Сутринта младо и старо хукнало към Килиманджаро...
...Вечерта старо и младо се върнало в тъмното блато.
- Планината е много голяма. Но чудо там никакво няма! Планина като планина. Уморихме се само. На-ни-на...
Само трима още не се били върнали, затова старейшините отвърнали: - Не знаем дали няма, дали има. Нека почакаме другите трима...
На другия ден сутринта се върнал първият. В ръцете си кървави носел парче желязо и казал: - Аз се качих най-високо в планината! Аз трябва да стана вожд! Ето го чудото на чудесата: от него ще направим нож . Ще обявим война на всички племена и ще заграбим хляба им -така ще бъдем спасени, благодарение на мене!
Планина като планина. Но аз ви донесох чудото, на! Планината е много голяма, но чудо по-чудно от желязото няма!
- Не знаем дали има, дали няма. Нека почакаме другите двама...
Вечерта пристигнал вторият. Той мълком ръка разтворил: Яааа! -всички гледали като замаяни: в ръцете му свети чудно красиво червено цвете! Пред тихото му сияние стъписала се черната нощ. Завикали всички:- Да стане вожд! - Да стане вожд! Защото тук сред блатата бяхме забравили красотата. А красотата е по-могъща от железния нож, от топора. Красотата започва да ни превръща в хора!
Планина като планина. Но той ни донесе чудото, на! Планината е много голяма, но чудо по-чудно от цветето няма!
- Има ли, няма ли... потърпете: във всяка приказка има трети.
(Може би въобще нямаше да чакат третия, но едно гладно дете изяло цветето...)
Третият се върнал на третия ден. Бил окъсан, мръсен и уморен. Тичал, вдигнал над главата си ръка. Стъписали се всички - той паднал в кръга. Приличал на мъртъв. Но стискал юмрук. Успял само да каже:- Чудото е тук! Приближили се. Разтворили му юмрука. И се разсмели, от смях ще се спукат -защото нямало нищо в празната шепа. Тогава третият тихо прошепнал: - Аз стигнах почти до върха, докоснах с пръст небето. Беше красиво, широко и чисто, и светло. Слънцето над мене беше на педя, може би на две. Няма там жаби, ни змии гърмящи. Дърветата протягат клони с плодове и молят: “Молим, берете и яжте! Тук има всичко, за да бъде сит човека. Не ходи нагоре!...”Но аз видях пътека -тънка като пепелянка, стръмна като стена. Затичах нагоре по нея, лазех на колена. И стигнах до върха. Отвъд небето бях! Върху ми падаха сребърни звезди и светеха, и светеха...(Най-досетливите сигурно вече се сетиха, че това, дето пада и свети, не са звезди, а сняг, но в Африка сняг пада само по върховете на планините и по главите на жирафите.)
- И светеха, и светеха... На дланта ми кацнаха две. Нещо трепна в мен, усмихнах се -като човек! Напълних шепите си и хукнах бързо назад. Но чудото заплака в дланта ми и стана сълза. Три пъти се качвах, стисках шепи до болка, но изчезваше чудото, щом слезех надолу...Ето, аз не можах да ви донеса чудото над всички чудеса, но мога да ви заведа при него -горе! - Води ни! - извикали. - Води ни по-скоро! И племето, което лежало под Килиманджаро сред блата, гъмжащи от жаби и змии гърмящи и още хиляди гадини...Което хиляда години клечало да чака в хляб да се превърнат думите и тръгнало на четири крака като маймуните -племето се изправило: - Води ни нагоре! Тръгнали всички. И станали хора. Ще кажете: как?... Деца, от памтивека така е на света: човек става само човека, който тръгне към своята мечта.
...Не тръгнал само оня, с железния нож. Той станал вожд на стария вожд. И днес, ако идете в Африка - под стария боабаб, ще видите две стари - стари маймуни: бъркат в черна гаванка думи и чакат да станат на хляб...

© Цанев

Николай Николов