БАБА ЛЮБА

В нашия вход живееше баба Люба. Тя беше на 97 години. Мила, приятна старица, винаги в добро настроение усмихната и приветлива. За мен тя е Просветен Лидер. Спокойно! Аз съм с всичкия си, и не съм падал по очи, когато я виждах да седи на пейката пред входа. Ще обясня защо мисля така.

Отначало баба Люба сложи саксии с цветя пред прозорците на нашия етаж. Стана красиво. На следващия ден най-ярките цветя ги откраднаха и около метрото видяхме пъргави търговци със саксиите с бабините цветя. Съседите решиха да сложат секретна брава и домофон на входната врата. А тя окачи на стените рамки с мисли на велики хора, пробуждащи съвестта и действащи като заповеди. И отново постави цветя при прозорците. Уютно……..
Във входа започнаха да влизат шумни тийнейджъри. Баба Люба излезе и ...  им предложи вода или чай. Те дълго се смяха. Изпокъсаха цветята и откачиха рамките?!...
На следващия ден тя отново сложи цветя, оправи рамките и сложи до прозорците книги. Класика. Дойдоха тийнейджъри. Викаха, шумяха. Тя излезе и... им предложи чай и курабийки, апетитни и вкусно ухаещи. Децата не можаха да й откажат. И даже взеха книги, като обещаха да ги прочетат. Не пипнаха цветята и рамките.
На следващия ден тя изнесе пластмасова бутилка с вода, за да може всеки, който иска да се погрижи за цветята и да ги полее. Изнесе и нови книги. Вечерта дойдоха тинейджъри  поливаха се един друг с вода, смяха се и дърдориха. Баба Люба отново излезе при тях, предложи им чай и сладки, взе бутилката, напълни я с вода и ги помоли да полеят цветята.
Децата започнаха да идват във входа всеки ден, съседите се възмущаваха! Даже един път извикаха милиция, но баба Люба каза, че децата са дошли при нея за книжки, раздаде пред милиционерите книжки на смутените деца.
Във входа се появи шкаф с книги. И до него бележка: “Молба! Ако в къщи имате интересни и важни книги, които вече сте прочели, споделете ги! Бъдете добри! А тези, които са взели книги да прочетат, нека да ги върнат за тези, за които това също може да е нужно и важно!”
Шкафът се напълни с книги. Цветя се появиха пред прозорците на всички етажи. Красиви рамки с цитати също. Всяка вечер входната врата на входа започнаха да оставят отворена. Вечер на стълбите можеше да се видят тинейджъри  които четяха книги. Баба Люба сложи до прозорците няколко фенерчета, за да им е по-удобно да четат. Децата седяха във входа с включени фенерчета и във входа беше по-светло от обикновено. Светло,  четат а вратата отворена. 
Баба Люба почина. На първия етаж на нашия вход отвориха Клуб за деца. С библиотека и цветя пред прозорците. Символ на Клуба стана Фенерче...
Е … такъв е живота, с извисявания и обрати. Кой помага, кой не, но аз  знам къде е истината... Всичко най - добро от мен, Николай!
Превод: Лусесита
НИКЛАЙ НИКОЛОВ
http://udivitelnay-zhizn.mirtesen.ru/blog/43827845049/Babushka-Lyuba