.jpg)
В самото начало, някога преди всичко останало, е имало Нищо.
Тази празнота или място се бележи с цифрата нула! Нулата сама по себе си е
липсата на Бог, но в същото време тя е съставна част, пространството, където
Бог може да се реализира. Нулата е покой, празнина, липса на движение. Всъщност
нулата е божествената, застинала, съвършена и вечна същност на Бог. Повечето
хора наричат Бог именно тази иманентна пред съществуваща същност. Ако
съществуваше само нулата, това означава, че Бог е съвършен, вечен, безкраен и
съществува сам по себе си. Но бидейки в това състояние, той не би съществувал,
защото съществуване и реализация има само, когато един обект започне да влияе
на заобикалящото го. Ако Бог беше в състояние Нула, нямаше да съществува,
защото неговото съществуване нямаше да има значение за никого другиго освен за
него самия него. Той започва да съществува едва, когато има създадено нещо
друго и някой друг. Този някой, когото можем да наречем Наблюдател или субект,
всъщност представлява единицата. Така обективното не би могло да съществува без
да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Единицата -
субектът, е материята, променливата компонента. Дълго време хората са считали,
че трябва да променят и усъвършенстват материята (Единицата) и да се прекланят
пред Нулата. Това не е нужно. Всъщност Нулата и Единицата са напълно
равностойни и нужни. Единицата, колкото и да е малка, грешна и несъвършена, е
толкова важна, колкото и Нулата. Тоест човек е точно толкова значим и важен,
колкото и Бог. И всякакво подценяване на човека е грешно, както и прекланянето
пред Бог няма да свърши работа. Но Единицата, освен че осмисля Нулата, я
унищожава. И след като вече съществува материята, не могат да съществуват
съвършенство, покой и Бог. Така обективното не би могло да съществува, без да
има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Но съществува ли
субект, вече Бог не е такъв, какъвто би бил, без човека и материята.
След като съществува Единица, вече
започва да съществува и Двойката. Числото Две изразява дуалността на света,
това са категориите: добро и зло, черно и бяло и т.н. Много учени смятат, че
Две произтича от Едно. Всъщност двете започват да съществуват едновременно.
Дори боговете могат да се разделят на две: добри и лоши, Бог и Сатана, Христос
и Антихрист, Ариман и Ахура Мазда и този, когото самите те нарекли Единния Бог,
той е Нулата. А ето имената, с които е назоваван: Бог Отец при християните,
Аллах при мюсюлманите, при евреите - Елохим, Ен Соф, Яхва, Адонай, Йехова и др.
Много учени, особено в древна Персия, са
се опитвали да разделят целия свят на две крайности. Те сгрешили само в това,
че се опитвали да забравят Нулата и Единицата, а издигнали Двойката в култ. Но
всъщност, ако се замислиш ще разбереш, че Нулата, Единицата и Двойката могат да
опишат целия свят, всичко съществуващо. Ето това е тройката.
Тройката е всичко. Тя е многото,
разнообразието в цялото му великолепие. Тройката е равна и напълно идентична с
четворката, петицата и т.н.
Всъщност бог като Нула не може да
съществува. Истинският, съществуващ Бог, при условие, че ние съществуваме, не
може да бъде Нула. След като има материя, Бог вече не е Нула, а Десетка (Едно и
Нула едновременно). Всъщност Десетката е Истинският съществуващ Бог. Бог, който
включва в себе си Съвършеното (Нулата) и променящото се (Единицата) -
материята. Това е Бог. В него нещата имат място, той се самоусъвършенства чрез
хората, но в същото време съдържа в себе си съвършенство. Той може да
съществува и е Единен, и Вечен, не чрез Нулата, а чрез Баланса и Хармонията
между Нулата и Единицата. Това е Богът на Десетката.
Дълго време, между учените кабалисти, е
имало спор кой е истинският Бог - този на Нулата или на Десетката.
Привържениците на Нулата са казвали, че истинският Бог е този на покоя,
съвършенството, вечното заставане. Те твърдят, че Бог, който има материална,
променяща се част, не би могъл да бъде постоянен и устойчив. Той би се променял
и не би бил истински Бог, защото би бил зависим от променящата се част. Цялото
развитие на всичко това ще продължи докато един ден Единицата не завърши своето
пътуване и не престане да съществува, постигайки това съвършенство, към което
се стреми и по този начин, сливайки се с Нулата. Така че един ден всичко ще се
върне в онова състоя ни от което е започнало - Нулата!
Николай Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар