Въпреки че все повече хора научават невидимите причини за случващото се, мислят неконвенционално (на принципа Qui bопо? - Кой има полза ?) и разследват събитията, а не повтарят като папагали, както преди (иначе толкова удобно) - трябва да отбележа, че много малко от тях успяха и успяват да вникнат в информациите и в новия ход на нещата, за да ги интегрират в живота си.
И така, вече научихме, че тайните общества силно влияят на световната политика и че нашите политици са малко или повече само марионетки; разбрахме, че човекът не е произлязъл от маймуните (женските човекоподобни горили, орангутани и шимпанзета нямат клитори, техните предци също нямат, съответно и жените нямаше да имат, ако бяха техни наследници...); разбрахме, че „там отвън" очевидно има живот, който ни е въздействал в миналото и продължава да ни въздейства днес. Научихме, че Коледа и Великден не са свързани с Христос, а с природните циюти (още при древните германци), че Мойсей и Ехнатон са един и същи човек, че на човешкия мозък може да се въздейства с нискочестотни вълни и, и, и...
Какво да правим с тези знания? Как да ги интегрираме в собствения си живот? Какво означават те лично за мен?
Оказва се, че много хора, които се занимават с подобни теми, експериментират с начина си на хранене и са критични към официалната медицина - т.е. такива, които са отворени към новото и са готови да вървят по алтернативни пътища - срещат проблеми в ежедневието. Много малка част от тях успяват да използват знанието конструктивно в живота си. Някои от тях са обект на подигравки и често се сблъскват с неразбиране. Други започват да мисионерстват с изнамерените парчета знание и да се ужасяват от малкото им останали приятели...
Повечето от тях нямат достатъчно пари; налага им се да приемат каква да е работа; чувстват се потиснати и за всички неща от битов характер са стъпили здраво на земята...
Не би трябвало да е така, или...?
Още по-лоша е на любов и сърдечност именно у тези, които смятат, че трябва да се прокарат нови пътища. От една страна, те обясняват колко важни са светлинните вериги и медитацията или пък молитвите за световен мир, в същото време обаче са в конфликт със свекъра си, не могат да се разберат с колегите и постепенно се превръщат във фанатици.
Много любознателни хора, отчасти получили информациите си чрез Интернет (и седели по цели нощи пред монитора.. .), не са в състояние да възприемат цялостната концепция, голямата, обективната гледна точка, а клъвват отделни аспекти от различни концепции и след това ги инсталират в стария си светоглед.
Вследствие, един си избира темата данъчна система, друг - свободна енергия, трети околна среда, четвърти извънземни, някой друг - германския Райх, патриархат, Ватикана, пророчества за Третата световна война или масонски ложи. След това избраното се преследва едностранчиво и същевременно се намира изкупителна жертва, която да бъде сочена с пръст и тя се превръща във виновник за собствения задръстен живот и лично безсилие.
Тоест, повечето хора обикновено сочат другите с пръст -към злите, защото те самите естествено са добри - но никога няма да се отдалечат от собствената си камбанария!
И така, те определено пропускат житейската си цел.
Защото: „Нищо не е добро, ако човек не го направи."
Или: „По плодовете им ще ги познаете!"
Според мен драмата е, че повечето хора търсят виновници за тяхното неприятно настроение, финансова мизерия, здраве или семейно положение - винаги извън тях. Логично и решението е някъде навън - държавата трябва да подобри нещата или здравната система, или новата ваксина, или социалната система, да, а защо не и извънземните...
Представата, която ни се внушава от държавата и медиите е абсолютно същата: ние живеем в някакъв напълно външен свят. Духът - двигателят зад материята - любовта, интуицията, душата, божественото се отричат. Всичко това било отживелица, суеверие, фантазия, проекции на желанията.
Точно това е нещото, което различава „посветените" от повърхностните граждани - атеисти и материалисти: те не са запознати с механизмите на живота. Те стават незначителни, безлични и се забавляват с живота на големите, богатите и влиятелните.
Съответно разделям тайните механизми на живота в две категории:
1) слабостите, които могат да се използват срещу бъдещото развитие на човека, и
2) силите, които благославят човечеството духовно и безгранично, ако бъдат използвани съзнателно.
В книгата на Йордис фон Лохаузен „Смелост за власт" откриваме „десет правила" на китайския майстор Сун Дзъ преди 2500 години, които показват, че слабостите на хората винаги са били проучвани и използвани. Ако човек познава скритите механизми на живота - в този случай негативните - най-вероятно ще ги употреби и ще има предимство:
1) Развалете това, което винаги е било хубаво в страната на враговете ви.
2) Направете боговете им за посмешище и стъпчете всичките им обичаи в калта.
3) Подкопайте с всички средства престижа на водещата класа; оплитайте ги при всяка възможност в тъмни машинации и в подходящия момент ги опозорете.
4) Разпространявайте между гражданите конфликти и раздори.
5) Настройвайте млади срещу стари.
6) По всякакъв начин спъвайте работата на властта.
7) Внедрявайте навсякъде свои шпиони и
8) не се страхувайте от сътрудничество с най-низките и най-отвратителните създания.
9) Винаги, когато можете, обърквайте обучението и доставките на противниковите сили; подкопавайте дисциплината им и парализирайте волята им за борба чрез потискаща музика, също така пращайте леки жени в лагера им и оставете падението им да достигне дъното.
10) Не пестете нито обещания, нито пари или подаръци, защото всичко това носи големи лихви.
Следва продължение.........
