ПОХОДЪТ НА "ЕЛИТА" СРЕЩУ ГРАЖДАНИТЕ

Безпрецедентен за четвърт вековната ни крехка демокрация  е похода на елита срещу гражданството. Стратегията е проста, но атаката е мощна и с тежък арсенал.

Стратегията е взета от първите страници на букварите по управление на конфликти: мощната енергия, която всеки конфликт свръхпроизвежда, трябва да се отклони от целта, към която е насочена и да се пренасочи в друга посока. Вече за напреднали е урокът за обръщането и срещу тези, които произвеждат контестаторна енергия. Е, родните политици не са отличници управленци, но се прицелиха амбициозно в пост-управленския период: с гражданската енергия по гражданите. Целият арсенал на манипулацията – от тежката артилерия до облечени в кадифе остриета  – е впрегнат, за да бъдат гражданите разделяни, осмивани, обърквани, отклонявани.

Тон зададе новият премиер. Дипломатът – и иначе дипломатичен – министър председател  раздели българите на „улица“ и „мълчаливо мнозинство“. Едни граждани срещу други граждани. Важно е разделението, не уважението: и улица, и мълчаливо мнозинство са еднакво пренебрежителни и принизяващи гражданството. Отнемането на характеристиката „граждани“ и конституиране на аморфна маса е втората операция. Премиерът пъргаво прескочи до патриарха – колко пренебрежителност към собствения народ може да опрости патриаршеската благословия?

След софт (меките),  веднага бяха мобилизирани и хард методите. Мощна кампания отвсякъде – и политици, и медии – започна да внушава на протестиращите, че трябва да влязат в политиката. Всеки гражданин на протест – политик? Това е все едно студентите да станат професори в мига, в който прекрачат университетския праг. А за да станеш професор, трябва да минеш през много цедки и стъпки: докторат, хабилитация, голям докторат…“Цедката“ за кандидат политиците са изборите. Само те определят кой политик колко граждани представлява. Тук е ключовата разлика. Гражданите няма нужда да представляват някого: те представляват себе си и своята позиция – за монополите, кризата, бедността, безнадеждността….

Искат от гражданите невъзможното  – да се обединят. Защо? Защо либерални граждани трябва да са заедно с крайни националисти? Защо хора с ясни политически предпочитания трябва да се с други, изкусени от популистки послания? Как може – и трябва – партиите да са много, а гражданите трябва да са едно. И понеже протестиращите искат най-нормалното демократично правило на плурализъм, ги обвиняват, че няма „кой да вдигне телефона“.

Непрестанно внушават на гражданите, че трябва да излъчат лидери. А гражданските протести от Окупирай Уол стрийт до атинската агора нямат лидери. Силата на протестите е в тяхното множество, а не в свеждането им до едно-две лица. Къде-къде е по-лесно да опитомиш няколко „лидера“ отколкото разгневено множество.

Разделени и с произведени не спонтанно, а под натиск лидери, протестиращите бяха подложени на следващата манипулация:  пришиха ги към екзотични фигури – „Стоичков студент“ или цял рояк все компрометирани лица – Александър Томов,  Томалевски, та даже и Алексей Петров…

Hard методите се редуват със soft – Еко - министърът – лондонски емигрант с лъчезарна ПР усмивка – увери невярващите, че оглавява перфектно министерство с перфектни експерти :)))).  Това галантно-паркетно твърдение има две ясни цели. Първо да ни накара да забравим безбройните зелени акции и мобилизации, както и също многобройни примери като този екс -еко- министърката броени часове преди да предаде щафетата на отзивчивия си колега е подписала документ за Пирин, отварящ отново врата за строителство! АНАДЪКМО?!!!.  Втората цел е още по-амбициозна – да не помислим да гласуваме за зелени. Защо ни е? Защо са ни зелени политици, когато си имаме перфектни зелени чиновници. А и къде-къде по-добре е да си гласуваме за големите партии на статуквото.  Толкова големи, че заради една от тях си заслужава да си хвърлиш британското гражданство.

Толкова мощната атака няма как да не постигне резултат: най-парадоксалните избори на прехода.

От кризата ще спечелят тези, срещу които е насочен гневът от кризата. Всички основни играчи печелят от кризата. Силата на гнева изтласка Атака от електоралното дъно до сигурна парламентарна кондиция.  „Не“-то на протестите ще бъде представено.

Няма да бъде представено „Да“-то, желанието за промяна. След мощни протести срещу партиите на статуквото именно партиите на статуквото ще влязат в Парламента.

ДПС обича скандалите и ако няма достатъчно, ги създава. Каква по-добра ситуация от поддържаната политическа нестабилност, в която Движението се явява на своите верни избиратели като  оазис на предвидимост и сигурност.

Защо въпреки вълната на недоволството, единствените сигурни за нова заявка за властта са точно тези, които изкараха хората на улицата – управляващите двата последни мандата? Гражданите въстанаха срещу монополите в икономиката, но няма да могат – поне не на тези избори – да се преборят с монополите в политиката. В ляво няма нищо, ама съвсем нищо, освен БСП. А и БСП обеща истинско преображение – след четвърт век да стане най-накрая лява партия. Да му мисли плоският данък.

В дясно гражданите заличиха Партията на гражданите. Нито гражданите се припознаха в затворената в изискана европеистичност партия, нито партията хареса гражданите: и тя като премиера си ги представяше като „мълчаливо малцинство“, а те пък взеха, че се оказаха „улица“.  СДС нямаше нужда от гражданите, за да се самозаличи. Нищо не остана в дясно освен ГЕРБ. Самата ГЕРБ е дясна просто защото лявото е заето, иначе няма нищо специфично стимулиращо нито бизнеса, нито индивидуалната инициативност, което да я причестява към десни ценности и политики.

Само Мишо Шамара се зае да разведри наистина безнадеждната предизборна картина, като обеща на своите фенове ,че влиза в електорална надпревара. Феновете рязко ще нараснат, защото рапърът предлага истински рап, за разлика от много политици, които предлагат все неистински неща.

Не е ясно към хумористичния или драматичния жанр спада обещанието на проф. Константинов да дари своята заплата за благотворителност. Затова пък кристално ясно стана как „независими“ експерти всъщност са верни говорители на партийни централи. Как математиката се отнася към политиката предстои да се уточни: професорът направи медийна кариера със загадъчните и изплъзващи се от прозрачност и контрол 500 000 мъртви души, а сега иска да затвърди тази медийна репутация с дебелите книги на изборните резултати, които били абсолютно прозрачни и невъзможни за фалшифициране. Наистина доверчиви медии….

На тези избори новите граждани ще изберат старите политици.

Погребана ли е промяната?

Гражданите са на път да усвоят най-важния  урок: не всички да не протестират непрекъснато срещу всичко, а отделните гилдии да оказват натиск по конкретни болни въпроси: лекарите срещу здравната каса, миньорите срещу затварянето на топлоцентралите, учените срещу фонда за научни изследвания…Само гражданите могат да накарат стари политици да работят по нов начин.

Само от гражданите може да дойде промяната!

АНА КРЪСТЕВА

Благодарение на помощта на МАЯ

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ