четвъртък, 10 април 2014 г.

ХОРА ЖИВЕЯТ СЕГА, А НЕ В МИНАЛОТО ИЛИ В БЪДЕЩЕТО

Човек, отхвърлил всички прояви, свързани със слабите му места, може да изглежда нереален, но освободеността от самопогубващото поведение не е митологично понятие, а реална възможност. Вие можете да постигнете пълноценно функциониране и да изберете пълно психично здраве в настоящите си моменти. Тази последна глава описва как функционират хората, чието мислене и поведение не е свързано със слаби места. Вие ще проследите развитието на човек, който се различава от повечето хора по невероятната си способност да проявява творческа активност във всеки момент от живота си.
Хората, които нямат слаби места, се различават от голямото мнозинство. Външно приличат на всички други, но притежават характерни качества, нито едно от които не е расово, социално-икономическо или сексуално обусловено. Те не влизат лесно в предварителни роли, не се вместват в служебни характеристики, географски модели, образователни нива или финансови статистики. У тях има нещо различно, но то не може да се долови в традиционните външни критерии, по които обикновено класифицираме хората. Те може да са богати или бедни, мъже или жени, цветнокожи или бели. Могат да живеят навсякъде и да се занимават с всичко. Въпреки многообразието си имат една обща черта - освободеност от слаби места. Как ще ги познаете, ако се сблъскате с тях? Като ги наблюдавате. Като ги слушате. И ще откриете след­ното:
Най-напред ще видите хора, които харесват почти всичко в живота - чувстват се добре каквото и да правят и не пилеят времето си, за да се оплакват или да пожелават нещата да са по-различни. Те приемат живота с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, което могат. Обичат излетите сред природата, киното, книгите, спорта, концертите, големите градове, фермите, животните, планините и просто всичко. Те обичат живота. Когато сте близо до такива хора, откривате, че те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат. Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата. Ако попаднат в улично задръстване, на празненство или се окажат съвсем сами, те се справят с конкретното положение. Не се преструват на щастливи, но разумно приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност. Запитайте ги какво не харесват, и те ще се затруднят да ви отговорят откровено.
Те не са достатъчно съобразителни, за да се скрият от дъжда, тъй като за тях дъждът е красиво и вълнуващо преживяване. Той им харесва. Кишата не ги вбесява - те я изучават, шляпат в нея и я приемат като част от това, че са живи. Обичат ли котките? Да. Мечките? Да, Червеите? Да. Макар да не посрещат с радост неприятности като болестите, сушата, комарите, наводненията и други подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожелания. Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата. Колкото и да ги разпитвате, трудно ще откриете нещо, което не им харесва да вършат. Те са истински любители на живота, потапят се изцяло в него и извличат от него всичко, което могат.
Психично здравите, доволни хора не изпитват чувство на вина. Те са свободни и от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и терзания за минали събития. Могат да признаят, че са допуснали грешка, и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили, или да се разстройват за нещо, което са извършили в по-ранен момент от живота си. Пълната освободеност от чувството на вина е един от белезите на психично здравите индивиди. Никакви жалби за миналото и никакви усилия да накарат другите да изберат чувството на вина, като им задават нелепи въпроси от рода на: „Защо не постъпи по друг начин?" или „Не те ли е срам?". Тези хора, изглежда, съзнават, че животът се живее и нищо повече - колкото и да страда човек, няма да промени миналото. Те самите са освободени от чувство на вина, без това да им струва някакво усилие. И понеже това е естествено, те никога не насърчават другите да избират вината. Те знаят, че терзанията в настоящите моменти само подсилват ниската самооценка и че да се учиш от миналото е много по-ценно, отколкото да се оплакваш от него. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито пък ще ви позволят да ги манипулирате по този начин. Няма да ги хване яд на вас, просто няма да ви обърнат внимание. Вместо да ви се разсърдят, ще си отидат или ще променят темата на разговора. Стратегиите, които са толкова полезни при общуването с повечето хора, при тези индивиди не дават никакъв резултат. Вместо да терзаят и себе си, и околните с чувство на вина, те безцеремонно отминават.
Хората, конто нямат слаби места, не се безпокоят прекомерно. Обстоятелства, при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засягат. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. Отказват да се безпокоят, защото това не е част от светогледа им. Не са неизменно спокойни, но не желаят да прекарват настоящите си моменти в терзания за бъдещи събития, над които нямат никаква власт. Те са много силно ориентирани към настоящия момент и сякаш някакъв вътрешен сигнал им напомня, че всички безпокойства трябва да бъдат ограничени в настоящия момент.
Тези хора живеят сега, а не в миналото или в бъдещето. Неизвестността не ги плаши - те дори търсят нови и непознати преживявания. Обичат неопределеността. Наслаждават се на своето „сега", съзнавайки, че това е всичко, което имат. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието. Моментите между отделните събития трябва да се изживяват така, както и моментите, през които протичат самите събития. Те имат необикновена способност да извличат пълно удоволствие от всекидневния си живот. Не са склонни да протакат, не пестят за „черни дни" и макар обществото невинаги да одобрява поведението им, няма опасност да започнат да се самообвиняват. Те събират щастие сега, а когато настъпи бъдещото “сега”, включват и него. Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да се забавляват. Това е естественият начин на живот, които много наподобява на живота на детето или животното. Хората, избавили се от слабите си места, са заети да живеят пълноценно в настоящето, докато мнозинството прекарват живота си в очакване на печалби, които в края на краищата не успяват да вземат.

Психично здравите хора са необикновено самостоятелни. Те са вън от „психичното гнездо" и макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема решения самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат. Държат на уединението, което другите могат да приемат като проява на пренебрежение или незачитане. Понякога обичат да остават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да се уединяват. Тези хора не се ангажират в многобройни любовни връзки, Подбират грижливо обекта на чувствата си, но обичат дълбоко и емоционално. Склонните към зависимост и психично нездравите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, освободили се от слабите си места, непреклонно отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна и за него, и за самите тях. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят избора си и да живеят живота си заради себе си. Макар че общуването с другите им доставя удоволствие, за тях е много по-важно околните да не се нуждаят от подкрепата им. В момента, в който се облегнете на човек без слаби места, той започва да се изплъзва - първо емоционално, а след това и физически. Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става въпрос за взаимоотношения между зрели хора, Когато са с деца, те са модел на любещи хора, но и у децата още от самото начало насърчават доверие в собствените сили, като се отнасят към тях с неизменна обич.
Следва............
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

7 коментара:

  1. Здравей,Ники! Много се радвам,че отново се появи ,искрено се надявам краткото ти отсъствие да е било съпроводено с хубави лични впечатления и емоции...Дай Боже да ни се случват хубави неща! А ти,както винаги ,знаеш как да ни зарадваш и да ни накараш да се замислим за важните неща....Благодаря ти и бъди здрав!

    ОтговорИзтриване
  2. Добре дошъл на борда отново!Желая ти здраве ,дръзновение и попътен вятър!

    ОтговорИзтриване
  3. Някои неща ги одобрявам. Но не ми е ясно защо "психично-здравите" хора трябва да са безкритични и да не искат да променят лошите неща към по-добри, мръсните към по-чисти, грозните към по-хубави? Ако не е тайна, откъде са тези препоръки? Да не си бил на психолог или психиатър?

    ОтговорИзтриване
  4. В какъв смисъл _ като това:
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B9_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2009)
    или като това:
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B9_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1969)
    ?

    ОтговорИзтриване
  5. В някои моменти нещата ми звучат твърде глобалиски.....или греша...

    ОтговорИзтриване