четвъртък, 8 декември 2016 г.

ПОЕМА ЗА ГЪЗА И НЕЩО..друго може би, едва ли не...




 ПРЕДСТАВЯМ ВИ ПЕНЬО ПЕНЕВ, ЕДИН ЧОВЕК С ТАЛАНТ, КОЙТО СИ ОТИДЕ ОТ ТОЗИ СВЯТ ПО СВОЕ ЖЕЛАНИЕ ИЗПИВАЙКИ ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО ФЕНОБАРБИТАЛ. ДАЛИ Е ВЗЕЛ ТОВА РЕШЕНИЕ ДОБРОВОЛНО ИЛИ Е ИЗПАДНАЛ В ДЕПРЕСИЯ - НИКОЙ НЕ ЗНАЕ.. НО ДО ПОСЛЕДНОТО СИ ЗАСПИВАНЕ Е ПИСАЛ....
На 27 април 1959 година след погълната смъртоносна доза веронал той написва своите предсмъртни редове, между които и тези до неговия приятел Митко Иванов:
"Митко!
Приятелю стари и насъщни!
Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан..."
... И заспива завинаги.


                                                               ПОЕМА ЗА ГЪЗА

Поетите от Омир още, Та чак до Гарсия до наши дни, Възпяват във безсънни нощи Все добродетелни жени. Възпяват устните, косата, Гърдите като на коза! Възпяват ханша и бедрата, Ала забравят за Гъза! Жени без гъз?! Какво сте вие?! Кажете, ала без сръдня! Гъзът е нещо естетично, И кой не тръгва след жена, Която с крачки симетрични, Умело си върти Гъза! Кажете още кой не зяпа, Жена кога се наведе. Гъзът й белнат като ряпа, С греховна сила го зове! Не е ли вярно, че в кревата, Преди да почне любовта, Ние съблазняваме жената, Като я галим по Гъза! О, женски Гъз! Бъди прославен! Надебелявай и цъфти! Акъла мъжки покорявай, И към съблазни го води! 
  
ПЕНЬО ПЕНЕВ 

                        ПЪРДИАДА

Пърдете, братя, без стеснение, не се измъчвайте от зор. Защо ви е ограничение там, дето нужен е простор? Защо ви трябва да се стискате? Пръднете си със силен глас, със тон и тембър, както искате -тенор, сопрано или бас. Пърдете бавно, във анданте или в алегро, в ритъм жив, ту нежно, мазно, тип "глисанте", ту рязко - във речитатив. Пръднята е физиология и рядък кавалерски жест. Във нея няма демагогия, а доблест, рицарство и чест. По принцип тя е облекчениев хранителния ни режим, затуй без свян и притеснение пърдете да се напърдим. Пърденето е ценно качество и имай винаги предвид, че тя е здраво доказателство, че нямаш ти апандисит. Пръднята, братя, дар божествен е, че само здравий гъз пърди, а щом е гръмка и тържествена, тя никак, никак не смърди! Пръдни и ти веднъж в живота си, госпожо, без да се срамиш! Аз знам, че всяка нощ в леглото си ти без стеснение пърдиш! Пръдни със мен, приятел, здравата, пръдни със мен във ритъм жив, и виж - създали сме в държавата нов самодеен колектив...!

Пеньо Пенев



Поема за Кънчо П........в

С морала да започнем братя,
морала туй си е морал
...................................................
Пенъо Пенев


Следва ТУК 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.