Показват се публикациите с етикет Пири Рейс. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пири Рейс. Показване на всички публикации

сряда, 16 ноември 2016 г.

НАПРАВЕНИ СА СНИМКИ НА НИБИРУ – ДЕСЕТАТА ПЛАНЕТА


2.09.2016 г.

Не мога да взема мнение, защото не съм присъствал на събитието. Изводите оставям За вас. Филмът е руски, а те са най – добрите учени в света. Ако трябва да бъда точен, то най-добрите учени и открития са направени от източно православните от Черно море до Черна гора, и тези от фашистка Германия. Благодарение на тях САЩ все още имат ракети и летят, и уж всички изобретения излизат от там. Но тук искам да добавя: Никола Тесла – 50 процента от откритията с които живеят сега хората са от него… Цилковски, Менделеев, Маркони /копирал от Тесла/, Джон Атанасов, Айнщайн, Евклид, Платон, Вернер фон Браун,  Корольов, Менделеев, Миклухо Маклай, турският мореплавател Пири Рейс, Курчатов, Козирев, Хигс, Ломоносов и така нататък… Всичко е ограбено от държавите създадени от престъпници - такива са и Северна и Южна Америка и Австралия….. Може да прочетете историите им.  Държави, които не са нации, а са създадени от бежанци и идиоти, са обречени на разпад и провал. Понеже те знаят това, затова ни създадоха ИДИЛ, сами си събориха кулите  и   респективно се „появи” ТЕРОРИЗЪМ (спонсориран от комитет 300)  и съответно Бен Ладен. А сега -  бежанци - Съсипвайки арабските страни. (Нека да вметна, а и Вие сте го забелязали как Алгафари, купен от тях изкривява нещата. /А и кой ли щеше да чуе за неговата собственост Мадлен???? – Не се залъгвайте..), а и за мултикултура съсипваща ЕС и нас.. Вижте за справка историята на римската империя…..

АМИ ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!....



Николай Николов

неделя, 7 юни 2015 г.

КАРТАТА НА ПИРИ РЕЙС - римейк

Картата на Пири Рейс е морска карта изготвена от турския адмирал Пири Рейс преди 1525 година, като част от произведението му: "Книга за морското дело". Създаването й се датира по общоприетото схващане към 1513 г. За да обясни рисунките на непознати по това време земи и източниците на своите писания, самият Пири Рейс посочва, че негови извори са били "старите владетели на морето", което предизвиква голям интерес като загадка и причина картата да се окачествява понякога като артефакт не на мястото си. Оригинала на картата се намира в музея Топкапъ Сарай в Истанбул, Турция.


В "бахрийе" (помощен коментар) Пири Рейс отбелязва: "Карта от този вид не притежава вече никой днес". Също така обяснява, че е приготвил своите карти използвайки 20 стари карти и 8 световни карти начертани в епохата на Александър Македонски и че на тях е изобразен целият населен свят.

До откриването на картата на Пири Рейс е имало само два картографски източника, и двата косвени, за да се разбере как Христофор Колумб е схващал своите открития. Единия е плакат създаден през 1525 г от Алесандро Зорзи (Alessandro Zorzi) от Венеция, която рисунка се базира на карта донесена от Бартоломео Колумб (Bartolomeo Columbus или Bartolomé Colón, брат на Христофор Колумб) през 1506 г. Картата на Зорзи е съдържала информация, която през 1506 г е била непозната и поради това не може да се предположи, какви точно географски разбирания е имал Христофор Колумб, въпреки че Новия Свят е представен като част от Азия.

И единствената друга карта оцеляла от онова време е нарисувана от Хуан де ла Коса (на исп. - Juan de la Cosa), член на първата експедиция на Колумб от 1492 г и след това плавал също и с Америго Веспучи (на ит. - Amerigo Vespucci). Тази карта датирана от 1500 г показва правилно Куба като остров, докато Колумб е вярвал, че Куба е полуостров на Азия.

Картата на Пири Рейс е нарисувана върху пергамент, изработен от кожа от газела и включва координатна мрежа пресичаща Атлантическия океан. Така наречените "линии на посока" (или румбови линии) са типични за портоланските карти и морските карти от средновековието и на тях не се отбелязва географската дължина и ширина, а се ползват по-скоро като указател на посоките (подобно нещо днес се използва понякога в авиацията). Картата включва още красиви рисунки и записки отбелязващи важни открития. Една от тях отговаря с почти пълна точност на експедицията на Кабрал (Cabral) от 1500 г. Кабрал открива Бразилия когато ветровете го отклоняват от пътя му към американските индианци.

Пиринейския полуостров и западния бряг на Африка са начертани много внимателно, почти като портоланските карти. Много от имената в района са дадени на турски, без транслитерация от испански или португалски, което показва, че Отоманската империя е имала собствени познания за тези брегове. В горната част на картата се вижда рисунка на кораб закотвен до една риба с двама човека на гърба си, което е ясна препратка към средновековната легенда за свети Брендан (Saint Brendan of Clonfert) от Ирландия. Тъй като Пири Рейс е копирал внимателно от една от картите си източници, става ясно, че поне един от тези източници е средновековна европейска карта, а не някоя от споменатите от него карти на "древните морски владетели".

Друг привличащ вниманието елемент е голямото количество острови, които са изобразени на картата, голяма част от които са легендарни. През Късното Средновековие картите с голямо количество несъществуващи острови са били често срещани, както показва, Глобуса на Мартин Бехайм (Martin Behaim) от 1492 г или картата на Тосканели (Toscanelli) използвана от Колумб.

Карибската част от картата на Пири Рейс е от висока важност. В крайния североизток се вижда голям остров наречен Испаниола (Hispaniola, днешни Хаити и Доминиканска Република), открита от Колумб през първото му пътуване и където установява една колония, отбелязана на картата, като три кули. Непосредствено на юг от Испаниола се вижда Пуерто Рико и на североизток група острови, които се наричат "Ундизи Вергине" (Úndizi Vérgine или "Единадесетте девици" на български език). Тъй като това име е с ясен италиански произход, а не с испански или португалски, това показва като източник на информация Колумб за този сектор. Поради това тази част от картата също не се основава на карти от дълбока древност.

Определено района в карибския басейн е силно неточно начертан. Северноамериканеца Чарлз Хапгуд опитал да я нагласи според равнинна проекция имаща за отправна точка местност в близост до Кайро, считайки, че острова, който ясно е обозначен като Испаниола всъщност е Куба и преориентирайки всичките райони в карибския басейн за да се получи съвпадение на детайлите.

Ясно е, че Колумб деформирал Куба на своите карти, карайки я да изглежда силно непропорционална на фона на Бразилия и ориентирана от север на юг, вместо от изток на запад. По този начин се оказва изненадващо приличаща на по-традиционните изображения (които се виждат на картите на Бехайм или Тосканели, които Колумб използвал) на Ципанго от Марко Поло (може би Япония).

Защо би направил това Колумб? Вероятно защото, поне в първото си пътуване, той е бил сигурен, че е намерил прочутото Ципанго и е нарисувал Куба с неговата форма, за да подкрепи тезата си.

Николай Николов

вторник, 17 февруари 2015 г.

® ХОРАТА СЪС СИНЯ КРЪВ ®




Те     също не са измислица. Във вечните ледове на Андите бил открит замръзнал труп на човекоподобно дете със синя кръв и масленозелен цвят на кожата. Под снеговете на Антарктида били изровени селища, обитавани от синекожите. Находката била засекретена. Странен подход към едно археологическо откритие. Още повече като добавим, че първоначалните данни за селищата в Антарктида били взети от не по-малко загадъчната карта на Пири Рейс. Сега там ровят Въоръжените сили на САЩ и Русия.

Вместо да търсим неподправената истина, ние предпочитаме да обвиним предците си в поетично фантазьорство. Подходът е несвойствен за естественото човешко мислене. Не е ли по-разумно да признаем, че ако днес изразът "синя кръв" има значение на благороден произход, то някога е бил възприеман буквално? Защо не потърсим още доказателства за едновременното съществуване на човека и загадъчната синя Раса?

Името на древнохиндуисткия Бог Кришна /Кршна/ буквално се превежда като тъмносин. Хиндуистката иконография го изобразява като същество с човешки черти и синкав или зеленикав цвят на кожата. В някои наречия думата "кришна" значи още "черен" или "тъмен" и бива прикачвано на демони - асури. При будистите Кришна е глава на черните демони, врагове на Буда. По-нататък ще се спра на евентуалните причини за световното разпространение на култа към синекожия Бог. Сега само ще отбележа, че синкавият или зеленикав цвят на кожата се поражда от съответния цвят на кръвта. Но защо да търсим сведения само от Азия? Върху фрески от етруска гробница /V век пр. Хр./, открита в Тарквиния се виждат изобразени демони със синкав цвят на кожата. Асурите били познати и в Етрурия. Човекоподобни същества със синя или зелена кожа се срещат и сред египетските папируси.

"Когато фактите противоречат на Вашата теория, тогава игнорирайте фактите" - гласи популярният закон на Мърфи.
Ами ако фактите се окажат смъртоносни?

Атлантида

Истината около нея умишлено се замъглява. Потомците на древните атланти били почти напълно изтребени едва в края на XVI - началото на XVII век от испанците. Това били гуанчите, коренните жители на Канарските острови. Раса от белокожи, синеоки и червенокоси двуметрови атлети - горди и непокорими остатъци от могъщата някога Атлантида. Твърде скоро са се случили събитията и твърде подробно са документирани фактите, за да ги отречем.

Вече можем да твърдим със сигурност, че атлантите са притежавали тайни предчовешки знания, които не бивало да стават достояние на всички човеци. Някой се грижи за "чистотата" на човешките знания. Потвърждение намираме в една логическа съпоставка...

Палеонтолозите ни уверяват, че главна пречка за развитието на неандерталската Раса бил високо разположеният ларинкс, което изключвало наличието на членоразделна реч. Като запазвам доверието си към достоверността на откритието, изразявам съмнение към изводите. По-разумно е да потърсим корените на други методи за междучовешка комуникация, отколкото да отречем прибързано цивилизоваността на неандерталската Раса.“

При разговори на далечни разстояния гуанчите използвали език, наподобяващ птичето свирене. Така двама души спокойно обменяли информация на десет и повече километра. При такъв разговор ларинксът въобще не участвал. А за близки разстояния нормандецът Жан де Бетанкур описва наблюденията си от о-в Гомера: "Гомера - родина на високи хора, които добре владеят най-забележителния от всички езици. Те говорят с устните, като че ли не са имали език въобще". Ларинксът и тук е излишен. Логично е да допуснем, че двата разговорни метода са създадени от същества /не непременно хора/, лишени от такъв орган. Ако допуснем, че атлантите са приемници на неандерталската култура, всичко отива на мястото си. Съвременните открития вместо да опровергаят хипотезата за працивилизацията, сами я допълват. Ще допълня, че от своя страна неандерталците не са създатели на "птичия" език, а са го взаимствали от динозавроидите. Колкото до тяхната техника, нека отново дам думата на Юлиус Евола: "Откривайки някаква сила, европейците строят апарата извън човека, употребявайки за построяването им вещества от неорганичния свят. Източната традиция усилва действието на органите в човека, т. е. строи апарата вътре в човека, използвайки за това свойствата и качествата на нервните клетки, неизвестни на нас. Ако не греша и правилно съм ги разбрал, техниката на първата допотопна цивилизация е била основана не толкова на съвършенството на машините, колкото на съвършеното владеене от човека на заложените в него сили." Но темата е прекалено дълга, за да я развиваме тук.

Главна загадка за нас си остава гибелта на неандерталската Раса. Съществуват достатъчно данни, че нейни представители живеят все още в нашия уж добре изследван и познат свят. Дали свещенната книга на индианците Киче няма предвид именно тях, когато така живописно обяснява причините за деградацията и отмирането на една съществувала преди човека Раса? Преди да цитирам текста искам само да запитам: ами ако деградацията е била изкуствено предизвикана? Ами ако отделни индивиди са успели да се преборят с нея?


Николай Николов