КАРТАТА НА ПИРИ РЕЙС - римейк

Картата на Пири Рейс е морска карта изготвена от турския адмирал Пири Рейс преди 1525 година, като част от произведението му: "Книга за морското дело". Създаването й се датира по общоприетото схващане към 1513 г. За да обясни рисунките на непознати по това време земи и източниците на своите писания, самият Пири Рейс посочва, че негови извори са били "старите владетели на морето", което предизвиква голям интерес като загадка и причина картата да се окачествява понякога като артефакт не на мястото си. Оригинала на картата се намира в музея Топкапъ Сарай в Истанбул, Турция.

В "бахрийе" (помощен коментар) Пири Рейс отбелязва: "Карта от този вид не притежава вече никой днес". Също така обяснява, че е приготвил своите карти използвайки 20 стари карти и 8 световни карти начертани в епохата на Александър Македонски и че на тях е изобразен целият населен свят.

До откриването на картата на Пири Рейс е имало само два картографски източника, и двата косвени, за да се разбере как Христофор Колумб е схващал своите открития. Единия е плакат създаден през 1525 г от Алесандро Зорзи (Alessandro Zorzi) от Венеция, която рисунка се базира на карта донесена от Бартоломео Колумб (Bartolomeo Columbus или Bartolomé Colón, брат на Христофор Колумб) през 1506 г. Картата на Зорзи е съдържала информация, която през 1506 г е била непозната и поради това не може да се предположи, какви точно географски разбирания е имал Христофор Колумб, въпреки че Новия Свят е представен като част от Азия.

И единствената друга карта оцеляла от онова време е нарисувана от Хуан де ла Коса (на исп. - Juan de la Cosa), член на първата експедиция на Колумб от 1492 г и след това плавал също и с Америго Веспучи (на ит. - Amerigo Vespucci). Тази карта датирана от 1500 г показва правилно Куба като остров, докато Колумб е вярвал, че Куба е полуостров на Азия.

Картата на Пири Рейс е нарисувана върху пергамент, изработен от кожа от газела и включва координатна мрежа пресичаща Атлантическия океан. Така наречените "линии на посока" (или румбови линии) са типични за портоланските карти и морските карти от средновековието и на тях не се отбелязва географската дължина и ширина, а се ползват по-скоро като указател на посоките (подобно нещо днес се използва понякога в авиацията). Картата включва още красиви рисунки и записки отбелязващи важни открития. Една от тях отговаря с почти пълна точност на експедицията на Кабрал (Cabral) от 1500 г. Кабрал открива Бразилия когато ветровете го отклоняват от пътя му към американските индианци.

Пиринейския полуостров и западния бряг на Африка са начертани много внимателно, почти като портоланските карти. Много от имената в района са дадени на турски, без транслитерация от испански или португалски, което показва, че Отоманската империя е имала собствени познания за тези брегове. В горната част на картата се вижда рисунка на кораб закотвен до една риба с двама човека на гърба си, което е ясна препратка към средновековната легенда за свети Брендан (Saint Brendan of Clonfert) от Ирландия. Тъй като Пири Рейс е копирал внимателно от една от картите си източници, става ясно, че поне един от тези източници е средновековна европейска карта, а не някоя от споменатите от него карти на "древните морски владетели".

Друг привличащ вниманието елемент е голямото количество острови, които са изобразени на картата, голяма част от които са легендарни. През Късното Средновековие картите с голямо количество несъществуващи острови са били често срещани, както показва, Глобуса на Мартин Бехайм (Martin Behaim) от 1492 г или картата на Тосканели (Toscanelli) използвана от Колумб.

Карибската част от картата на Пири Рейс е от висока важност. В крайния североизток се вижда голям остров наречен Испаниола (Hispaniola, днешни Хаити и Доминиканска Република), открита от Колумб през първото му пътуване и където установява една колония, отбелязана на картата, като три кули. Непосредствено на юг от Испаниола се вижда Пуерто Рико и на североизток група острови, които се наричат "Ундизи Вергине" (Úndizi Vérgine или "Единадесетте девици" на български език). Тъй като това име е с ясен италиански произход, а не с испански или португалски, това показва като източник на информация Колумб за този сектор. Поради това тази част от картата също не се основава на карти от дълбока древност.

Определено района в карибския басейн е силно неточно начертан. Северноамериканеца Чарлз Хапгуд опитал да я нагласи според равнинна проекция имаща за отправна точка местност в близост до Кайро, считайки, че острова, който ясно е обозначен като Испаниола всъщност е Куба и преориентирайки всичките райони в карибския басейн за да се получи съвпадение на детайлите.

Ясно е, че Колумб деформирал Куба на своите карти, карайки я да изглежда силно непропорционална на фона на Бразилия и ориентирана от север на юг, вместо от изток на запад. По този начин се оказва изненадващо приличаща на по-традиционните изображения (които се виждат на картите на Бехайм или Тосканели, които Колумб използвал) на Ципанго от Марко Поло (може би Япония).

Защо би направил това Колумб? Вероятно защото, поне в първото си пътуване, той е бил сигурен, че е намерил прочутото Ципанго и е нарисувал Куба с неговата форма, за да подкрепи тезата си.

Николай Николов