Хайдемари Швермер не притежава нито едно евро. И изобщо не
притежава нищо!!! Тя няма нито къща, нито автомобил, нито хладилник и
пералня. От 1996 година насам германката не е държала в ръката си банкнота или
монета. И е по-щастлива от всякога. „Парите ни отдалечават от същността на живота" - смята тя. Хайдемари
живее по този начин не поради някакви затруднения или житейски крах. Това е
абсолютно съзнателен и доброволен неин избор.
Освен това, тя не е клошар, не живее в планината и не води отшелнически живот. Живее в един от най-големите градове в Германия – Дортмунд, и изобщо не се е отказала от благата на цивилизацията. Тя поддържа връзка със света чрез телефон и компютър, които просто са й подарени. Швермер е родена през 1942 г. в Мемел (Източна Прусия), но израства в Германия. Работила е като учителка и психотерапевт. Има две деца и трима внуци – това гласи лаконичната биография на щастливата германка. Още докато работи като учителката, Хайдемари стига до извода, че цялата образователна система е устроена така, че учи децата не как да бъдат щастливи, а как да печелят пари. И решава да зареже професията. Тогава тя завършва психология и се посвещава на новата си професия. Основава собствена фирма и започва да работи като физио и психотерапевт. „Фирмата ми имаше 15 служебни автомобила, никога не оставах без работа": разказва тя. „Започнах обаче да усещам как материалното диктуваше целия ми живот. И ми се прииска да избягам."
Освен това, тя не е клошар, не живее в планината и не води отшелнически живот. Живее в един от най-големите градове в Германия – Дортмунд, и изобщо не се е отказала от благата на цивилизацията. Тя поддържа връзка със света чрез телефон и компютър, които просто са й подарени. Швермер е родена през 1942 г. в Мемел (Източна Прусия), но израства в Германия. Работила е като учителка и психотерапевт. Има две деца и трима внуци – това гласи лаконичната биография на щастливата германка. Още докато работи като учителката, Хайдемари стига до извода, че цялата образователна система е устроена така, че учи децата не как да бъдат щастливи, а как да печелят пари. И решава да зареже професията. Тогава тя завършва психология и се посвещава на новата си професия. Основава собствена фирма и започва да работи като физио и психотерапевт. „Фирмата ми имаше 15 служебни автомобила, никога не оставах без работа": разказва тя. „Започнах обаче да усещам как материалното диктуваше целия ми живот. И ми се прииска да избягам."
В работата си на психотерапевт Швермер често срещала хора в различни кризисни ситуации и тогава
отново забелязала, че в света, в който всичко се върти около материалните неща,
е изгубена хармонията и житейското равновесие. Как започва всичко Преди 22 години,
50-годишната Хайдемари напуска своя неуспешен брак и се мести с двете си деца в
Дортмунд. Там тя се впечатлява от големия брой бездомни хора и се замисля как
може да им се помогне. Хайдемари била убедена, че за да бъдат приети отново в
обществото, тези хора не се нуждаят толкова от пари, колкото от шанса да бъдат
полезни. И така, през 1994 г. Швермер основава първия по рода си в Германия бартерен
магазин, наречен "Дай и вземи" (Gib und Nimm). Той представлява борса за размяна на
умения и вещи, от която са изхвърлени паричните отношения. Всеки може да
предостави на останалите това, което има или може да прави, а в замяна да
получи нещо, от което има нужда. Хайдемари искала да покаже на хората как могат
да си бъдат полезни взаимно. В началото
бездомните, на които тя искала да помогне по някакъв начин, не били впечатлени
от идеята, дори й казвали в лицето, че не може една образована жена от средната
класа да има нещо общо с техните проблеми.
Към малкото магазинче обаче проявили интерес безработни и пенсионери, които с удоволствие разменяли свои вещи и способности за нещо, от което се нуждаят. Борсата функционирала по следния начин: например, някой, който разбира от велосипеди, поправя колелото ти, а в замяна ти го подстригваш или гледаш децата му. Всеки помага с това, което умее най-добре - фризьорите се грижат за косите, обущарите - за обувките, готвачите - за яденето. Или пък разменяш дрехи, които вече не носиш, срещу домакински уред или кафе; даваш на заем трактора си срещу чувал картофи.
Постепенно към разменната мрежа се присъединили още много хора, особено възрастни и самотни. Тогава самата Хайдемари започнала да си задава въпроси за начина, по който живее. Тя осъзнала, че има прекалено много неща в живота си, от които не се нуждае. И решила да не купува нищо ново, преди да се раздели с нещо старо.
Не след дълго, Хайдемари осъзнала, че човек спокойно може да живее и без пари.
Към малкото магазинче обаче проявили интерес безработни и пенсионери, които с удоволствие разменяли свои вещи и способности за нещо, от което се нуждаят. Борсата функционирала по следния начин: например, някой, който разбира от велосипеди, поправя колелото ти, а в замяна ти го подстригваш или гледаш децата му. Всеки помага с това, което умее най-добре - фризьорите се грижат за косите, обущарите - за обувките, готвачите - за яденето. Или пък разменяш дрехи, които вече не носиш, срещу домакински уред или кафе; даваш на заем трактора си срещу чувал картофи.
Постепенно към разменната мрежа се присъединили още много хора, особено възрастни и самотни. Тогава самата Хайдемари започнала да си задава въпроси за начина, по който живее. Тя осъзнала, че има прекалено много неща в живота си, от които не се нуждае. И решила да не купува нищо ново, преди да се раздели с нещо старо.
Не след дълго, Хайдемари осъзнала, че човек спокойно може да живее и без пари.
И две години по-късно, 54-годишната тогава Хайдемари предприема още по-интересен
експеримент. Тя затваря магазина, продава апартамента си, след като децата й
вече са самостоятелни, и решава да пробва да живее една година без пари.
Всичко, от което се нуждае, получава отново на принципа "Дай и
вземи", а нещата сякаш започнали да я намират сами. И въпреки срокът от
една година, който си поставя за експеримента, този стил на живот толкова й
харесва, че решава да се откаже от парите завинаги. Вероятно сте
любопитни да разберете как живее щастливата дама. Не си мислете, че Хайдемари е дрипава и
мръсна или че живее като бездомница. Не! От снимките се усмихва една приятна,
добре облечена жена с перфектна прическа. Тя просто драстично променя
целия начин на живот, без да се лишава от нищо необходимо за едно нормално
съществуване.
Хайдемари живее при самотни хора или семейства с проблеми, на които оказва помощ и вместо пари получава храна и подслон. Приятели-фризьори се грижат за прическата й, а в обществения транспорт пътува само с подарени билети. Цялото й имущество се събира в един куфар и тя уверява, че това е повече от достатъчно. На хората, които искат да последват примера и, но не знаят къде да живеят, Хайдемари предлага следното решение: "Има толкова много самотни или възрастни хора, които на драго сърце биха приели някого в дома си за известно време."
Преди години Хайдемари учредява и т. нар. Централа за поделяне на подслон. Всеки, който е готов да приеме човек в дома си, залепя стикер с логото на централата на вратата си.
Хайдемари живее при самотни хора или семейства с проблеми, на които оказва помощ и вместо пари получава храна и подслон. Приятели-фризьори се грижат за прическата й, а в обществения транспорт пътува само с подарени билети. Цялото й имущество се събира в един куфар и тя уверява, че това е повече от достатъчно. На хората, които искат да последват примера и, но не знаят къде да живеят, Хайдемари предлага следното решение: "Има толкова много самотни или възрастни хора, които на драго сърце биха приели някого в дома си за известно време."
Преди години Хайдемари учредява и т. нар. Централа за поделяне на подслон. Всеки, който е готов да приеме човек в дома си, залепя стикер с логото на централата на вратата си.
Интересен е случаят, в който Хайдемари живяла известно време в дома на петчленно семейство,
помагайки на двете им наркозависими деца. Родителите им били толкова доволни и
благодарни, че предложили на Хайдемари солидна сума. Тя обаче отказала с
думите: „Предпочитам слънцето пред парите." Швермер е написала две книги за живота си. Първата
- „Експериментът Щернталер - живот без
пари", излиза през 2003 г. и е преведена на няколко езика, като всички приходи от
продажбата й тя е дарила за благотворителни каузи. Хайдемари Швермер твърди, че никога не е била толкова щастлива. Много хора,
разбира се, я смятат за луда или просто за лицемерка. Което за нея не е важно.
Тя знае какво точно иска – да направи света по-малко зависим от парите и да
привлече вниманието на обществото към този проблем. Но докато това се случи, тя просто се
радва на живота и на всеки ден от него. За което очевидно не са нужни пари.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар