& ЗА ТЪРПЕНИЕТО И ДОВЕРИЕТО КЪМ СВЕТА... &

Оксана Корольова,17.10.2013............
Човечеството е потънало в изчисления на статистики и вероятности. Потънало е в желание всичко да предвиди и пресметне, за да получи сигурност  в бъдещето. За да не съжалява по какъвто и да е повод и да не носи отговорност за това, което ще се случи с него утре.

Цялата тази пресметливост и статистика на това, което ни предстои, се прави, полагайки определени усилия, повече да не контролираме процеса. Да свалим от себе си отговорността за решенията и да престанем да се намесваме в процеса без значение на това, как той протича.

Човек, а и човечеството не си дава сметка, че при всичките тези пресмятания могат да изкривят бъдещето си в нежелана посока, защото изхождат само от параметрите за които знаят и които им се струват определящи.

В действителност, човек много често не е способен да види какви тенденции са заложени във вероятностният процес. Затова, пресмятайки този процес, много често той получава резултат, който силно се разминава с действителността, която е искал да получи в бъдещето.

Недоумявайки какво става, защо не се получава желаният резултат, човек започва отново да пресмята и да препроверява данните. Започва още по-щателно да планира и така още по сериозно отблъсква себе си от възможно най-благоприятният за него изход.

Колкото повече човек планира, толкова повече обърква бъдещето си, като изхвърля в пространството още повече нереализирани идеи, факти, данни и вероятности в миналото. Тоест, той получава все по-малко и по-малко от благата, които е можел да получи. Това е така, защото лишава себе си с умонастроенията си: предвиждания, планове, статистически предвиждания, от възможностите. И нещо повече, отнема си силите да постигне повече, да разшири виждането си, да обича доверявайки се, да приема в живота си повече блага, повече любов и повече събития, които той може да получи в живота си.

Човек сам си отрязва тези пътища с планирането си. Отрязва мечтите си и правилното подреждане на бъдещето си.

Както гадаенето, така и статистиката дават на човек само един единствен вариант за бъдещето му, който може да се промени само към по-лошо. Тоест, както при гадаенето, така и при статистиката вие можете да получите само по-малко от този вариант, защо сте лишили себе си от многото възможности, които съществуват по пътя на вашето предназначение. Вие сте отрязали себе си от това чудо и тези вероятности, които вече са назрявали, но вие не сте ги видели, защото сте правели изводите си на база на не достатъчно данни, които имате.

А, тъй като човек винаги прави изводите си на базата на не достатъчно данни – защото човек не знае всичко за света, а по-точно знае за света крайно малко – то, той постоянно лишава и лишава себе си от щастливите вероятности, които му предлага света.

Лишавайки сам себе си, той все повече се обижда на света, с което още повече отказва да свърже душата си с този свят - не позволява на света да проникне в душата му. Така, човек все повече затваря сам себе си в малка част от възможните вероятности в живота му. Откъсва себе си от целият живот, от цялата му широта, от всичките възможности, от всичките му щастливи варианти. А животът може да се въплъти във всичко, в което поискаш. Той има способността да твори чудеса.

Но човек се отрича от чудото по всички възможни начини, защото постоянно планира. Така, той не дава на чудото да бъде извършено и той не може да победи, да бъде здрав, да се понесе и просто да проникне в живота си, защото постоянно се опитва да си постели слама и да обезопаси утрешния си ден, който още не е дошъл.

Човек постоянно слага капаци на очите си, за да вижда само от страната от която си е набелязал не разбирайки, че ако навлезе в утрешния ден без тези капаци и без тази тръба през която гледа, той може да види един прекрасен свят пълен с много други възможности и с други вероятности. Пълен с много голям избор от пътища и най-главното – пълен с блага и със сили, с които човек може да се зареди за решаването на задачите, които стоят пред него.

Вместо това, той се ограничава с мизерията, което може сам да измисли. Но той има много малки възможности за преценка, защото опита който притежава неговото его, в сравнение с опита на света е много малък. И човек лишавайки сам себе си от тези възможности планира утрешният си ден, опитвайки се да го подреди без да има никакво доверие в него. Така той отблъсква от себе си всичко, което може да дойде при него – презира го. И не вижда всичко останало, което е пред очите му.

Практически всеки човек прави това всеки ден. И всеки се оплаква всеки ден и всяка вечер, че нещо не му се е получило както трябва. А, той трябва да се оплаква не от света и от всичко наоколо, а от това, което е вътре в него: от недоверието си към света, от нежеланието си да допусне в живота си това, от което се страхува това, което не познава, което нарича „неочаквано”, което нарича както си иска, само не благо, само не това, което ще му помогне, само не това, от което да се поучи, само не това, което ще го излекува.

Сърцето му постоянно е затворено от страх и злоба в очакване на неприятности. Сърцето го боли постоянно от това, че не може си пробие път в сърцето на света. Сърцето му крещи, но все едно не може да достигне до разума му и до неговото тяло.

Сърцето се опитва да каже, но никой не го чува. Чуват го само в най-последния момент – когато всички шансове са вече изгубени, когато си кажат: „Та, аз това си го мислех, мина ми такава мисъл. Знаех, че не трябва да правя това или онова. Интуицията ми подсказваше!”

Но защо тази мисъл е винаги последна, а не първа? Защо хората, като зад щит се прикриват зад незнанието си и зад нежеланието си да познават света и себе си, прекрачвайки в утрешния ден?

Не е ли затова, защото човек не иска да познава себе си, не иска да поеме отговорността за себе си и за действията си и не иска бъде откровен със самият себе си и със света? Затова не допуска света да звучи в неговия  живот, не допуска това, което идва от света при него!

И всеки път това недоверие превръща: приятеля - във враг, неизвестното събитие - в неприятно събитие, неизвестната промяна – в неприятна промяна, неизвестната крачка напред – в крачка водеща към пропаст.

Та нали човекът сам се лишава от всичко, което идва при него – лишава се от цялото чудо на творението: с недоумението си, с нетърпимостта си, с прибързването си, с глупостта си, с уплахата и недоверието си. Тоест, когато човек не приема това, което идва при него, той с недоверието си не допуска творението да започне да се разкрива.

Пример:

Във вашия свят влиза нов човек. Запознали сте се с него или просто той върви срещу вас... Вие не го познавате, но предварително решавате, че той не ви подхожда, че няма място във вашия живот, че той е излишен и вие предварително се опълчвате срещу него, опитвайки да се защитите. Това може да го изразите както искате: с нежелание да му кажете „здравей”, със злобен поглед, понякога с равнодушие, понякога с нежелание да го забележите.

Но ако вие просто приемете този човек в живота си, ако просто му се усмихнете без да му лепите етикети, като не се опитвате да определите веднага дали ви е приятел или враг, ако просто си помислите, че той е човек като вас, то в последствие ще се окаже, че той ще донесе някаква полза в живота ви: на нещо ще ви научи, нещо ще ви подскаже, а може просто да ви се усмихне одобрително точно тогава, когато това ще ви е особено необходимо.

Когато някакво събитие идва при вас, дори това събитие да е някаква загуба – не се плашете от него, защото по някаква причина то е необходимо във вашия живот. Приемете го. Не го отхвърляйте. Възможно е, това събитие да преобърне живота ви точно в тази посока, която ви е необходима и която ще ви отведе именно там, и до това, за което сте мечтали. Та нали вие още не знаете това?

Не съдете – не давайте оценки, добро ли е това събитие или лошо.

Приемайте всичко както е. Та нали всяко събитие, всяко звучене, всеки човек във вашия живот са нещо, което ви е било нужно, за да промените пътя си в посока, която е по-добра за вас.

Но, точно вие отхвърляте тези жалони по пътя ви. Жалони, които ви изпраща вашата душа. Това са пътеводни нишки, които ще ви отведат там, където за вас е най-добре, които ще ви отведат до вашата мечта.

Постарайте се макар и за кратко – поне за една седмица, „ДА ПРИЕМАТЕ”  всички събития които идват при вас, всички хора които срещате по пътя си и всички знания които получавате. Постарайте се да ги „ПРИЕМАТЕ” просто така – без да ги оценяте като добри или лоши. Просто ги наблюдавайте в живота си.

Тренирайте се. За някой от вас това ще е трудно, за други – лесно!

Приемете нещата, хората и случките в живота си такива, каквито са. Нека те просто да присъстват в живота ви. А вие вървете напред, действайте по плана който сте си набелязали.

Много скоро ще забележите, че нещо което преди ви е било неприятно, сега се преобръща във ваша полза. Става така, както е по-добре за вас.

Тренирайте в тази посока. Вгледайте се, огледайте се. Нека това да ви стане навик, да стане ваша пътеводна звезда. ПРИЕМЕТЕ нещата, хората и случките в живота си такива, каквито са – без да ги оценявате. ПРИЕМЕТЕ в живота си всичко, като нещо необходимо, като благо, като нещо положително. Може в момента да не ви изглежда така, но в бъдеще то непременно ще стане положително за вас.

Възможно е това събитие да трябва да съзрее, да отлежи като подарък, който изчаква до рожденият ви ден.

Почакайте и вие ще видите, че всички събития и всички хора ще започнат да се развиват точно така, както ви е необходимо на вас сега. Точно в този момент, който е назрял. Именно така, както ви трябва на вас.

Имайте търпение! Изискайте от себе си БЕЗ ОЦЕНКА ДА ПРИЕМАТЕ ВСИЧКО, което идва при вас!

Сега – това е ИЗИСКВАНЕТО НА ВРЕМЕТО. Сега, това е - ТОЧНО ТОВА, което ще ви помогне да оживеете, да станете САМИТЕ СЕБЕ СИ: Истински, Забележителни, Щастливи!

Това е, което ще ви помогне най-накрая да се научите ДА ЧУВАТЕ СЪРЦЕТО СИ!

http://vk.com/club19519262

http://vk.com/topic-19519262_28281509?post=13107

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/36-3

С ПОМОЩТА НА  ЛУСЕСИТА!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ