. Учените са установили, че при малка промяна на един ген в ДНК при мишките и при хората предизвиква чувство на страх и тревожност по-силно и по-дълго, и те вярват, че това откритие трябва да се използва от психотерапевти при лечение на психични заболявания, съобщават изследователи в статия, публикувана в списание Наука.
Това е ген на определен протеин, така наречения neurotrophic, фактор на мозъка , чиято връзка с чувство на страх, е установена от учени в предишни изследвания на хора и животни.
Сега учените са изследвали влиянието на определен вариант на този ген върху чувствата на тревожност и страх, от които могат да страдат като животни и хора. Фактът е, че някои от хората и животни носят в тяхното ДНК леко променена версия на гена, кодиращ този протеин, поради което структурата на белтъка в един от участъците се заменя аминокиселината метионин с аминокиселина валин.
Тази мутация се среща в около 30% от хората, от европейски тип. Сега учените смятат, че те могат да докажат, че тази мутация може драстично да се отрази на това как човек преживява тревожността и как може да преодолее страховете си.
"Тази мутация не обрича живота на човека на постоянен страх, но значително влияе върху това как могат да се справят хората с тези страхове," - каза проф. Джей Кейси, съавтор на Института по психобиология на името на Саклер в Съединените щати.
В своите експерименти с две групи животни и хора, които са имали една или друга вариация на гена BDNF, учените, под ръководството на Фатима Солиман (Fatima Soliman ), предизвикали в тях чувство на страх, съпроводен с кратък звук или демонстрация на конкретно изображение съпроводено с лек електрически удар. При мишките, чувство на страх, при звук се проявява с това, че животните замират в неподвижна поза, чакайки токовия удар. При Хората се наблюдава рязко увеличаване на електрическата проводимост на повърхността на кожата.
Въпреки това, двете групи мишки и хора, показали своя страх по един и същ начин, независимо от това коя версия на гена BDNF се съдържа в техните ДНК. Разликите между двете групи се проявяват по-късно, когато учените започват да отучват своите под опитни да се страхуват от звуци или изображения, свързани с електрошок. Показвайки на хората изображения, а на мишките - звук но без да се придружава от електрически шок, учените са се уверили, че участващите в експеримента престават скоро, да показват признаци на тревожност, но групите на мишките и хората, имащи в протеина си BDNF валин вместо метионин, изпитват страх и тревожност, свързани с експериментите, значително по-дълъго от втората група.
Освен това, сканирането на мозъчната активност на хората показва, че индивидите носещи мутация в своята ДНК, при развитието на чувство на страх произтича супер вентилация в определени зони на мозъка както и нарушения в мозъчната кора, в области, отговорни за борбата срещу асоциации, които предизвикват страх.
Според учените, работата им показва, че общоприетите терапевтични практики могат да бъдат неефективни за лечение на психични разстройства, свързани със страх в хората, които имат мутации в гена за кодиране на BDNF протеиновия синтез.
Освен това, това първо изследване, ни показва връзкатата между гени и неврологични разстройства, и нагледно показва необходимостта от персонализация на медицински те методи за всеки отделен пациент.
