НАПРАВЕНИ СА СНИМКИ НА НИБИРУ – ДЕСЕТАТА ПЛАНЕТА

2.09.2016 г.

Не мога да взема мнение, защото не съм присъствал на събитието. Изводите оставям За вас. Филмът е руски, а те са най – добрите учени в света. Ако трябва да бъда точен, то най-добрите учени и открития са направени от източно православните от Черно море до Черна гора, и тези от фашистка Германия. Благодарение на тях САЩ все още имат ракети и летят, и уж всички изобретения излизат от там. Но тук искам да добавя: Никола Тесла – 50 процента от откритията с които живеят сега хората са от него… Цилковски, Менделеев, Маркони /копирал от Тесла/, Джон Атанасов, Айнщайн, Евклид, Платон, Вернер фон Браун,  Корольов, Менделеев, Миклухо Маклай, турският мореплавател Пири Рейс, Курчатов, Козирев, Хигс, Ломоносов и така нататък… Всичко е ограбено от държавите създадени от престъпници - такива са и Северна и Южна Америка и Австралия….. Може да прочетете историите им.  Държави, които не са нации, а са създадени от бежанци и идиоти, са обречени на разпад и провал. Понеже те знаят това, затова ни създадоха ИДИЛ, сами си събориха кулите  и   респективно се „появи” ТЕРОРИЗЪМ (спонсориран от комитет 300)  и съответно Бен Ладен. А сега -  бежанци - Съсипвайки арабските страни. (Нека да вметна, а и Вие сте го забелязали как Алгафари, купен от тях изкривява нещата. /А и кой ли щеше да чуе за неговата собственост Мадлен???? – Не се залъгвайте..), а и за мултикултура съсипваща ЕС и нас.. Вижте за справка историята на римската империя…..

АМИ ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!....

Николай Николов

НАШИТЕ СЪЗДАТЕЛИ - НИБИРУ И АНУНАКИ?

Предполага се че в нашата Слънчева система има още една планета, която преминава между Марс и Юпитер на всеки 3600 години. Тя е 12 планета, като се включва Слънцето и Луната. Обитателите и от нея са посетили Земята още преди 500 000 години и генетически са създали човека и повечето от нещата описани в Библията. Планетата наричана Нибиру, е населена от интелигентни същества, които могат да пътуват между тяхната и нашата планета. Те са създали Homo Sapiens. Ние приличаме на тях, а те са Ануннаките. В генезисът на Библията се споменава за Нефилим – „синовете на боговете, които се оженили за дъщерите на човека в дните преди Потопа”. Нефилим обикновено се използва в смисъл на „гигант” и се споменава в почти всички предания за дните в „които е имало гиганти на Земята”. Но специалисти, въз основа на най- древните писмени източници стигнаха до извода, че думата Нефилим – „синовете на боговете”, означава дословно- „тези които са дошли на Земята от небесата”. Те са създали и най- древната култура на Земята, тази на Шумерите. Имено те са живеят на тази мистериозна 12 планета.
За тях се споменава в намерените 2000 глинени таблици от древната страна от района на Персийският залив, която е съществувала преди повече от 6000 години. В един фрагмент които е в музей в Германия, се споменава, че Земята е седмата планета от Плутон. Но този документ е поне на 4000 години по – рано преди модерната астрономия да открие Плутон като планета от нашата система! По какъв начин древната раса е знаела за този факт? Обяснението е само едно – хората не са дошли от Земята, а от Нибиру, 12 планета от нашата Слънчева система, която някои учени наричат планетата Х и която се намира някъде зад Плутон. Тя за разлика от другите планети от нашата Слънчева система, има елипсовидна орбита в посока на часовниковата стрелка, а не обратно. От сблъсък между Нибиру – по шумерски Мардук, с друга планета- Малдек или Тимат, се е появила Земята. Мардук, която е била огромно планетно тяло, е ударила Малдек, разбивайки половината от нея на парчета. Едно от тях е станало Луната, а другите са оформили астероидният пояс. Другата половина от планетата е преминала на нова орбита. Това е Земята. Орбитата на Нибиру минава през нашата Слънчева система на всеки 3600 години, които се равнява на една нейна година. За нея се говори в древните шумерски текстове, в ръкописите на гръцката митология, Библията, египетските митове и текстовете върху пирамидите. Първите информации се съдържат в шумерската цивилизация. Споменават се същества, наричани Ануннаки, дошли от планетата Нибиру, изобразявана с кръст, което означава „планета на пресичането”.
Имаше и други версии. Някои твърдяха, че Нибиру е Марс, който е бил известен и описан от древните хора. Други пък, че става въпрос за Юпитер. Но в най – древните източници- глинените таблици, описанието на Нибиру и позицията когато се приближава към Слънцето подсказва, че не става дума за Марс и Юпитер. Тогава се появи тезата, че това е напълно различна планета, която периодично се появява между Марс и Юпитер, понякога по- близо да Марс, друг път по – близо до Юпитер, но която не е нито Марс, нито Юпитер. С появата на тезата за 12- та планета всичко се намества, преди всичко смисълът на Месопотамският епос за творението, върху които базират първите глави на „Генезиса”. И в двата случая това са подробностите за Ануннаки, които са кацнали на Земята, колонизирали са я, започна ли са добив на злато и други минерали, построили са космическо пристанище на мястото , където днес е границата между Ирак и Иран и са живеели в идеалистическо общество, като малко колония. Те са се върнали пак, когато Земята вече е била населена и са се намесили генетически в нашето ДНК. Те създали човека – Homo Sapiens, чрез генетическо манипулиране между тях и маймуната- човек Homo Erectus. Шумерите са имали невероятни познания. Знаели са за Уран и Нептун, и са ги описвали най- подробно, въпреки че никога не са имали средства да ги наблюдават. Знаели са и за Плутон. Имали са прекрасни познания па математика като в много отношения техните знания са надминавали днешните. Те са казвали: „Всичко което знаем ни бе казано от Ануннаки”. Именно при тях се появяват сведенията, че всички древни цивилизации, започвайки от Шумерската, са знаели за още една планета в нашата слънчева система. Но не става дума за Плутон, която бе открита едва през 1930 година (за който шумерите са знаели преди 6000 години). Най- вероятно става дума за Нибиру. Ако Нибиру съществува тогава това е планетата, която астрономите наричат Планетата Х. Което значи, че са съществували и Ануннаки.
Ако съществува Нибиру и Ануннаки, тогава съществува и онова, което са твърдели Шумерите, че те идват в нашите райони на 3600 години и всеки път ни дават нова цивилизация, че не сме сами, че има много по- напреднали от нас в Слънчевата система. Кой е управлявал земята? Това са били Енлил и Енки, изпратени от Нибиру. Именно те са дали на древните Шумери тяхното архитектурно, селскостопанско, астрономическо и културно обучение срещу техния труд и „подаръци за боговете” под формата на храна, минерали и покорство. Поради това Нибируанците не са работели физически на Земята. Обикновено те са приемали формата на хора- птици, хора- риби, хора- лъвове за да накарат хората да им се прекланят. На всеки 3600 години се случва някое изключително важно събитие на Земята, което е добре документирано от древните и сегашни историци. Потопът вероятно е бил опит на Нибируанците да унищожат напълно създадената от тях раса на хора, тъй като те са въстанали срещу техните лидери (боговете). Енлил и Енки са били въвлечени в жесток взаимен спор дали да бъде унищожен или запазен Homo Sapiens. Спорът продължава и до днес. Това е мотивът за борбата между доброто и злото, за предстоящият апокалипсис, пришествие и т.н. във всички религии.
Вероятно най убедителни доказателства за съществуването на Ануннаки е Лицето на Марс(лицето от района на Сидония), както и пирамидите около него. Какво е това? Анализът на съотношението на лицето спрямо откритите в същия район пирамидални структури е идентично с геометричните съотношение Сфинкса и пирамидите в Гиза. Разположението на тези пирамиди доказа, че те са служели като ориентири за кацане на Нибируанците след като са влезни от външният Космос. Което значи, че пирамидите не са построени от египтяните. Последните проучвания на Сфинкса показват, че той е по- стар с около 2000 години от колкото се предполагаше досега. А това означава, че те са издигнати от напълно различни същества, използващи и до днес технология. Космодрума на Нибируанците е бил районът, който някога се е наричал Ериду, а сега- Южен Ирак. Да не забравяме, че за древните хора „боговете” са били „безсмъртни”. Но и това има своето обяснение. Земята обикаля около Слънцето за 365дни(1 година), а Нибиру за 3600 години, заради което те наистина са безсмъртни спрямо нас. Какво ще стане с човечеството, когато Нибиру отново приближи до Земята? Дали ще решат да ни дадат повече знания или ще реша, че сме се провалили и като при Великият потоп ще се опитат д се отърват от нас?
Но защо съвременните астрономи не знаят за съществуването тази планета? Защото даже на орбита, която е половината от тази на кометата Кохоутек(7600години), Нибиру се движела на по орбита 6 пъти по- далеч от разстоянието между нас и Плутон. На такова разстояние Нибиру (или Планетата Х) не може да се види от Земята. Легендата за „Космическата битка на Нибиру” сега научно се усъвършенства като някои постижения на астрономията напоследък допълниха редица аспекти на Шумерската космогония, сред които са следните:


- на 16 март 1999 година американската НАСА на 30- та планетарна конференция в Хюстън обяви теорията за земният произход на Луната, след катастрофален удар с планета с размерите на Марс;
- телескопът Хабъл откри 18 звезди и редица планети с размерите на Юпитер (при последното им преброяване те бяха 9) с високи елиптически и ретроградни орбити, т.е. срещу движението на часовниковата стрелка. Вече се знае, че такива орбити са нещо нормално в съседните слънчеви системи, въпреки че се считат за изключение в нашата система;
- откриването на вода, атмосфера и на предишен живот на Марс, Луната и Европа;
- защо има странно гравитационно поле Уран, Нептун и Плутон, което показва че зад тях има друго тяло, с големи размери.
Дали Планетата Х е мит или факт? В своя статия Алън Алфорд ( автор на книгата „Историята на Планетата Х) пише, че откриването на нови планети през последните 200 години се дължи много повече на математиката, отколкото на големите телескопи. Математичните аномалии в орбитата на външните планети, предимно Уран, Нептун и Плутон накараха астрономите през последните сто години да започнат да търсят голяма планетно тяло във външната слънчева система. На основата на математическите изчисления астрономите бяха толкова сигурни в реалното съществуването на тази планета, че я нарекоха Планетата Х. На 17 юни 1982 г. в научна съобщение на НАСА официално беше призната възможността от съществуването на „някакъв странен обект” зад външните планети на слънчевата система. В научните теории се предполага че десетата планета в действителност има орбита в двуслънчева бинарна система, но не можем да видим другото слънце, тъй като е „тъмна” звезда. На 31 декември 1983 г. Washington Post публикува голяма статия под заглавие: „Открито е мистериозно небесно тяло”. В нея се споменава, че инфрачервеният сателит е засякъл топлинно излъчване от обект, намиращ се на около 50 милиарда от Земята: „Небесно тяло, вероятно голямо колкото гигантската планета Юпитер и толкова близо до Земята, би трябвало да е част от тази Слънчева система беше намерено по посока на съзвездието Орион от телескоп на орбита. Всичко което можем да кажем е че не знаем какво е това”.
Дали Планетата Х е Нибиру? Какво ще стане с човечеството когато тя отново се приближи до земята? И кога ще се случи това? Може само да се предполага, че Планетата Х, движеща се в орбита 6 пъти по- далечна от нас и Нептун е именно Нибиру. Но дали няма преднамерено укриване на всички данни за нея? Така например през 1998 и 1999 г. се появиха няколко публикации, обвиняващи американските астрономи в укриване на научни данни за Планетата Х, докато НАСА ги обработи и манипулира. Не е тайна, че НАСА наредила всички” разтърсващи Земята данни”, като преминаването на астероиди и комети в опасна близост с Земята да минават най- напред през нея. Последният скандал беше когато се разбра, че НАСА не пуснала данните от март 1998 г. „за един астероид” които би могъл да удари Земята. Предполага се че тази планета е с орбита в обратна посока на всички 9 известни до сега планети. Това още една от тезите която може да се прибавят към „аномалиите” открити за съществуването на Нибиру- Мардук. Както се казва в древния текст „Енума елиш” планетата Мардук е влязла в Слънчевата система по своя орбита по часовниковата стрелка, поради което Земята е била разтърсена от изключително мощна външна сила”. Вероятно именно Нибиру, след като е била заловена в орбита около Слънцето, е причинила Потопа преди 13 000 г. е дестабилизирала ледниковите шапки на Земята. Шумерските ръкописи твърдят, че Потопът е бил причинен от Нибиру, че неиното въздействие е било толкова силно, че Земята се е тресла „из основи”. Дали може научно да се докаже, че Нибиру е причинила потопа като е издигнала морските води чак над Андите и Арарат, където Ной е заседнал. Научните наблюдения показват, че комбинираното гравитационно въздействие върху Земята да се изтегли на една страна водата от всички океани, така че да се получи огромна изпъкналост, изразяваща се в гигантски по своите размери вълни.


Библейското описание на Потопа твърди, че „морските долини останаха непокрити и основите на Земята лежаха празни”.


Орбитата на Нибиру според нейният изследовател Зекария Сичин, достига най- близката точка на Земята, когато премине на разстояние 166 милиона мили край астероида „Белт”. При такава отдалеченост тя би трябвало да е видима от Земята, както се потвърждава от текста на Шумерите, описващ посещението на Ану и Анту на Земята. Но дали това е било достатъчно да се предизвика потоп? Едва ли. Тогава не е ли възможно Нибиру да е била притисната по- близо до Земята? Един древен месопотамски текст наистина описва подреждането на планетите, които някога може да са довели Нибиру в прекалена близост до Венера и Земята. Текстът твърди, че 7- те „външни планети” – Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон и Нибиру са щурмували „небесната преграда”, която ги е разделяла от 4- те вътрешни планети- Слънцето, Меркурий, Венера и Луната. В резултат на това Ищар (Венера) направила опит да се превърне в „царица на небесата”, а Син (Луната) била насилствено пленена”.
Налице се и тези, които подсказват, че Нибиру понякога извършва преминаване до Земята и Венера, много по- близо от 166 милиона мили. Ако Нибиру е преминала на еднакво разстояние от двете планети, тогава тя се е доближила до Земята на 12,5 милиона мили, достатъчно близо за планета три пъти по- голяма от Земята да предизвика драматични катастрофи. Как е бил отпушен потопа? Повечето разработки приемат, че той е бил една вълна и заради това са търсели причина в самата Земя. Според една теория антарктическата ледена покривка периодически се е плъзгала към морето. Друга теория отразява библейското обяснение: „Всички извори от най- голяма дълбочина изригнаха нагоре”. Но ако потърсим външни причини за Потопа ще се появи по- приемлива теория. Преминаването на Нибиру в близост до Земята би могло да причини сериозно тектонично разместване на пластовете, както и вулканичната дейност, придружаваща Потопа, разтопяване или приплъзване на ледената покривка и океанско изригване. Колкото до самият Потоп земните води вероятно са били издърпани от едната страна на Земята чрез гравитационно притегляне, причинило страхотно покачване на нивото и към Нибиру докато е преминавала покрай Земята. След като Нибиру е отминала, водите с бясна скорост са се прибрали обратно към Земята. Магнитното поле на Земята също е било повлияно. През 1972 г. шведски учени стигнаха до извода, че обръщането на магнитното земно поле е станало преди 12 400 години.
Една близка среща с Нибиру е имало и огромно въздействие за Венера. Тя е спряла изцяло въртенето на Венера и после я е накарала бавно да се върти около оста си в обратна посока, т.е. по посока на часовниковата стрелка за необичайните 243 дни за една завъртане около собствената си ос. И „Енума Елиш” потвърждава, че Нибиру-Мардок е имала посока на въртене по посока на часовниковата стрелка, обратно на другите планети. Ацтеките например са запазили древна легенда, в която Венера била наричана „звездата която пуши” . Това вероятно се базира върху показания от времето на Потопа. Ако е така Венера може да е загубила своята атмосфера при срещата си с Нибиру и я е възстановила през последните 13 000 години. Виждана ли е Нибиру след Потопа? Вероятно да, тъй като описанията на тази планета се срещат в летописите на шумерската цивилизация, която е възникнала преди около 6000 години. Шумерите, както отбелязахме, наричали Нибиру „Планета на пресичането”. Защото според „Енума Елиш” Нибиру била орисана винаги да се връща към мястото на „небесната битка”, където била пресякла пътя на Тиават, поради което била наречена „планетата на пресичането”. Според най- ранните пиктографски системи Нибиру е била представяна чрез знака на кръст. Религиозната същност на кръста, свещена както за будизма така и за християнството, по този начин дължи произхода си на събитието създало Земята.
Шумерският текст твърди, че главният бог Ану, който е живял на Нибиру, е правил посещения на Земята, придружен от своята съпруга Анту. Сичин предполага, че такова посещение се е случило преди четвъртото хилядолетие преди Христа, когато боговете решили да предадат цивилизацията на човечеството: „На седемнадесетият ден от тяхното посрещане бил даден прием в чест на Ану и Анту в град Урук. Накрая боговете Ану и Анту преминали през прекрасна процесия до техните „златни олтари за ноща”. На сутринта ги придружили до свещеният кей, мястото на кораба на Ану, където се е състояла церемонията по изпращането им”. Древната легенда изобразява Нибиру като кръгъл диск с две огромни крила. Този символ крилатия диск е бил боготворен от шумери, асирийци, вавилонци, египтяни, а след това и от всички империи през хилядолетията. Крилата обаче объркваха учените. Но те имат смисъл в контекста на планетата, чийто управител е бил най- висшият авторитет на човешката власт на Земята. Месопотамските текстове описват Нибиру като „наблюдател” на планетите с орбита, която е била по- възвишена и по- голяма от останалите планети.
Тези описания показват най- необичайната планетарна орбита, която се приближава до Слънцето в единия си есктремум, а в другия е извън Плутон- орбита, която е елиптична. Възможно ли е една толкова голяма планета да притежава толкова странна орбита? Колко е дълга орбитата на Нибиру и защо все още тя не е видяна в наши време? Отговорът се намира в шумерската дума САР, „Върховен владетел”, асоциация с най- висшето божество Ану. Но терминът означава числото „3600”, изобразено като един огромен кръг. В определен контекст той приема и смисъла на „завършен цикъл”. Това би могло да означава, че орбитата на Нибиру е около 3600 земни години, заради което напоследък тя не е била виждана. Дали независимо от асоциаците за Нибиру с главният бог в шумерските текстове можем да твърдим, че тя е била „домът на боговете”. Едно от възможните доказателства е числото 12, което е свещено за човека откакто съществува. Ще споменем само за 12- те апостоли в християнството. Тъй като няма друго обяснение за свещеността на числото 12 не е изключено корените му да се търсят в царството на „на боговете” или в астрономията. Планетата Нибиру довежда общият брои на небесните тела да 12(като се включват Слънцето и Луната). Според шумерите, съветът на боговете който взима важните решения, също се е състоял от 12 по- старши богове. Значението на това число е останало и до днес при разделянето на небето от 12 съзвездия, което разцепва процесионния цикъл на Земята на 12 периода, по 2160 години всеки.
Приемливо потвърждение, че Нибилу е била „странта на боговете”, които са дошли на Земята маже да е числото 7. То, както и числото 12, е било важно за тях, а от там и за човечеството. Не само с библейските 7 дни на сътворението на света, със 7-те печата, 7-те златни светлинки, 7- те ангела и др. Така не само в християнството, корана и „Книгата Енох” описват пътешествия през 7- те небеса. И до днес мюсюлманските поклонници обикалят 7 пъти около Кааба в Мека. Съвременните култури също са възприели 7- те чудеса на света, 7- те смъртни гряха и т.н. Божественото наследство на „7” се открива и при неизясненият произход на 7- те дни на седмицата. Досега учените не са могли да обяснят кой е избрал този фиксиран цикъл. Много вероятно е първоизточникът да са 7-те глинени плочки, върху които е написана шумерската „Енума Елиш”. Но какъв е началният произход на числото 7? Зекария Ситчин изтъква една интересна алтернативна теория. След като идентифицирал асоциирането но 12-те „бога” с 12-те планети, той се заинтересувал за непрекъснатото споменаване на бог Енлил, известен като върховен бог на Земята и владетел на „7”. Това подсказала идеята, че Земята е 7- та планета, срещната от боговете, когато те пристигнали от Нибиру към вътрешността на Слънчевата система, ако се брои от вън навътре.
Такова пътешествие на „боговете” до Земята е било увековечено и от вавилонският ритуал „шествието на Мардок”, давайки си сметка, че вавилонците са нарекли планетата Нибиру на Мардок, в чест на техният бог.
Трябва да признаем, че е неприемливо да си представим, че тези богове са еволюирали на Нибиру . Природните условия там вероятно би могли да са много по- различни от тези на Земята, но те въпреки това чудесно са се адаптирали към условията на Земята. По-приемлива теория от тази за Нибиру е една планета от типа на Земята в наша или близка звездна система. Не трябва да подценяваме и вероятността от развитието на разумни същества на Земята или Марс, напуснали Слънчевата система, и върнали се пак тук. Периодичните катаклизмитични завръщания на Нибиру в центъра на Слънчевата система са имали огромно влияние върху скоростта на въртене на Земята. През 1993 г. бяха публикувани разработки с доказателства, че хуманоидите, са присъствали на Земята от стотици хиляди години. Древните шумерски текстове биха били от голяма полза за разрешаването на въпроса: Как е възникнал човека, и какъв е неговият произход...
Следва....

Николай Николов

∞ НАШИТЕ СЪЗДАТЕЛИ - НИБИРУ И АНУНАКИ? ∞

Предполага се че в нашата Слънчева система има още една планета, която преминава между Марс и Юпитер на всеки 3600 години. Тя е 12 планета, като се включва Слънцето и Луната. Обитателите и от нея са посетили Земята още преди 500 000 години и генетически са създали човека и повечето от нещата описани в Библията. Планетата наричана Нибиру, е населена от интелигентни същества, които могат да пътуват между тяхната и нашата планета. Те са създали Homo Sapiens. Ние приличаме на тях, а те са Ануннаките. В генезисът на Библията се споменава за Нефилим – „синовете на боговете, които се оженили за дъщерите на човека в дните преди Потопа”. Нефилим обикновено се използва в смисъл на „гигант” и се споменава в почти всички предания за дните в „които е имало гиганти на Земята”. Но специалисти, въз основа на най- древните писмени източници стигнаха до извода, че думата Нефилим – „синовете на боговете”, означава дословно- „тези които са дошли на Земята от небесата”. Те са създали и най- древната култура на Земята, тази на Шумерите. Имено те са живеят на тази мистериозна 12 планета.

За тях се споменава в намерените 2000 глинени таблици от древната страна от района на Персийският залив, която е съществувала преди повече от 6000 години. В един фрагмент които е в музей в Германия, се споменава, че Земята е седмата планета от Плутон. Но този документ е поне на 4000 години по – рано преди модерната астрономия да открие Плутон като планета от нашата система! По какъв начин древната раса е знаела за този факт? Обяснението е само едно – хората не са дошли от Земята, а от Нибиру, 12 планета от нашата Слънчева система, която някои учени наричат планетата Х и която се намира някъде зад Плутон. Тя за разлика от другите планети от нашата Слънчева система, има елипсовидна орбита в посока на часовниковата стрелка, а не обратно. От сблъсък между Нибиру – по шумерски Мардук, с друга планета- Малдек или Тимат, се е появила Земята. Мардук, която е била огромно планетно тяло, е ударила Малдек, разбивайки половината от нея на парчета. Едно от тях е станало Луната, а другите са оформили астероидният пояс. Другата половина от планетата е преминала на нова орбита. Това е Земята. Орбитата на Нибиру минава през нашата Слънчева система на всеки 3600 години, които се равнява на една нейна година. За нея се говори в древните шумерски текстове, в ръкописите на гръцката митология, Библията, египетските митове и текстовете върху пирамидите. Първите информации се съдържат в шумерската цивилизация. Споменават се същества, наричани Ануннаки, дошли от планетата Нибиру, изобразявана с кръст, което означава „планета на пресичането”.
Имаше и други версии. Някои твърдяха, че Нибиру е Марс, който е бил известен и описан от древните хора. Други пък, че става въпрос за Юпитер. Но в най – древните източници- глинените таблици, описанието на Нибиру и позицията когато се приближава към Слънцето подсказва, че не става дума за Марс и Юпитер. Тогава се появи тезата, че това е напълно различна планета, която периодично се появява между Марс и Юпитер, понякога по- близо да Марс, друг път по – близо до Юпитер, но която не е нито Марс, нито Юпитер. С появата на тезата за 12- та планета всичко се намества, преди всичко смисълът на Месопотамският епос за творението, върху които базират първите глави на „Генезиса”. И в двата случая това са подробностите за Ануннаки, които са кацнали на Земята, колонизирали са я, започна ли са добив на злато и други минерали, построили са космическо пристанище на мястото , където днес е границата между Ирак и Иран и са живеели в идеалистическо общество, като малко колония. Те са се върнали пак, когато Земята вече е била населена и са се намесили генетически в нашето ДНК. Те създали човека – Homo Sapiens, чрез генетическо манипулиране между тях и маймуната- човек Homo Erectus. Шумерите са имали невероятни познания. Знаели са за Уран и Нептун, и са ги описвали най- подробно, въпреки че никога не са имали средства да ги наблюдават. Знаели са и за Плутон. Имали са прекрасни познания па математика като в много отношения техните знания са надминавали днешните. Те са казвали: „Всичко което знаем ни бе казано от Ануннаки”. Именно при тях се появяват сведенията, че всички древни цивилизации, започвайки от Шумерската, са знаели за още една планета в нашата слънчева система. Но не става дума за Плутон, която бе открита едва през 1930 година (за който шумерите са знаели преди 6000 години). Най- вероятно става дума за Нибиру. Ако Нибиру съществува тогава това е планетата, която астрономите наричат Планетата Х. Което значи, че са съществували и Ануннаки.
Ако съществува Нибиру и Ануннаки, тогава съществува и онова, което са твърдели Шумерите, че те идват в нашите райони на 3600 години и всеки път ни дават нова цивилизация, че не сме сами, че има много по- напреднали от нас в Слънчевата система. Кой е управлявал земята? Това са били Енлил и Енки, изпратени от Нибиру. Именно те са дали на древните Шумери тяхното архитектурно, селскостопанско, астрономическо и културно обучение срещу техния труд и „подаръци за боговете” под формата на храна, минерали и покорство. Поради това Нибируанците не са работели физически на Земята. Обикновено те са приемали формата на хора- птици, хора- риби, хора- лъвове за да накарат хората да им се прекланят. На всеки 3600 години се случва някое изключително важно събитие на Земята, което е добре документирано от древните и сегашни историци. Потопът вероятно е бил опит на Нибируанците да унищожат напълно създадената от тях раса на хора, тъй като те са въстанали срещу техните лидери (боговете). Енлил и Енки са били въвлечени в жесток взаимен спор дали да бъде унищожен или запазен Homo Sapiens. Спорът продължава и до днес. Това е мотивът за борбата между доброто и злото, за предстоящият апокалипсис, пришествие и т.н. във всички религии.
Вероятно най убедителни доказателства за съществуването на Ануннаки е Лицето на Марс(лицето от района на Сидония), както и пирамидите около него. Какво е това? Анализът на съотношението на лицето спрямо откритите в същия район пирамидални структури е идентично с геометричните съотношение Сфинкса и пирамидите в Гиза. Разположението на тези пирамиди доказа, че те са служели като ориентири за кацане на Нибируанците след като са влезни от външният Космос. Което значи, че пирамидите не са построени от египтяните. Последните проучвания на Сфинкса показват, че той е по- стар с около 2000 години от колкото се предполагаше досега. А това означава, че те са издигнати от напълно различни същества, използващи и до днес технология. Космодрума на Нибируанците е бил районът, който някога се е наричал Ериду, а сега- Южен Ирак. Да не забравяме, че за древните хора „боговете” са били „безсмъртни”. Но и това има своето обяснение. Земята обикаля около Слънцето за 365дни(1 година), а Нибиру за 3600 години, заради което те наистина са безсмъртни спрямо нас. Какво ще стане с човечеството, когато Нибиру отново приближи до Земята? Дали ще решат да ни дадат повече знания или ще реша, че сме се провалили и като при Великият потоп ще се опитат д се отърват от нас?
Но защо съвременните астрономи не знаят за съществуването тази планета? Защото даже на орбита, която е половината от тази на кометата Кохоутек(7600години), Нибиру се движела на по орбита 6 пъти по- далеч от разстоянието между нас и Плутон. На такова разстояние Нибиру (или Планетата Х) не може да се види от Земята. Легендата за „Космическата битка на Нибиру” сега научно се усъвършенства като някои постижения на астрономията напоследък допълниха редица аспекти на Шумерската космогония, сред които са следните:


- на 16 март 1999 година американската НАСА на 30- та планетарна конференция в Хюстън обяви теорията за земният произход на Луната, след катастрофален удар с планета с размерите на Марс;
- телескопът Хабъл откри 18 звезди и редица планети с размерите на Юпитер (при последното им преброяване те бяха 9) с високи елиптически и ретроградни орбити, т.е. срещу движението на часовниковата стрелка. Вече се знае, че такива орбити са нещо нормално в съседните слънчеви системи, въпреки че се считат за изключение в нашата система;
- откриването на вода, атмосфера и на предишен живот на Марс, Луната и Европа;
- защо има странно гравитационно поле Уран, Нептун и Плутон, което показва че зад тях има друго тяло, с големи размери.
Дали Планетата Х е мит или факт? В своя статия Алън Алфорд ( автор на книгата „Историята на Планетата Х) пише, че откриването на нови планети през последните 200 години се дължи много повече на математиката, отколкото на големите телескопи. Математичните аномалии в орбитата на външните планети, предимно Уран, Нептун и Плутон накараха астрономите през последните сто години да започнат да търсят голяма планетно тяло във външната слънчева система. На основата на математическите изчисления астрономите бяха толкова сигурни в реалното съществуването на тази планета, че я нарекоха Планетата Х. На 17 юни 1982 г. в научна съобщение на НАСА официално беше призната възможността от съществуването на „някакъв странен обект” зад външните планети на слънчевата система. В научните теории се предполага че десетата планета в действителност има орбита в двуслънчева бинарна система, но не можем да видим другото слънце, тъй като е „тъмна” звезда. На 31 декември 1983 г. Washington Post публикува голяма статия под заглавие: „Открито е мистериозно небесно тяло”. В нея се споменава, че инфрачервеният сателит е засякъл топлинно излъчване от обект, намиращ се на около 50 милиарда от Земята: „Небесно тяло, вероятно голямо колкото гигантската планета Юпитер и толкова близо до Земята, би трябвало да е част от тази Слънчева система беше намерено по посока на съзвездието Орион от телескоп на орбита. Всичко което можем да кажем е че не знаем какво е това”.
Дали Планетата Х е Нибиру? Какво ще стане с човечеството когато тя отново се приближи до земята? И кога ще се случи това? Може само да се предполага, че Планетата Х, движеща се в орбита 6 пъти по- далечна от нас и Нептун е именно Нибиру. Но дали няма преднамерено укриване на всички данни за нея? Така например през 1998 и 1999 г. се появиха няколко публикации, обвиняващи американските астрономи в укриване на научни данни за Планетата Х, докато НАСА ги обработи и манипулира. Не е тайна, че НАСА наредила всички” разтърсващи Земята данни”, като преминаването на астероиди и комети в опасна близост с Земята да минават най- напред през нея. Последният скандал беше когато се разбра, че НАСА не пуснала данните от март 1998 г. „за един астероид” които би могъл да удари Земята. Предполага се че тази планета е с орбита в обратна посока на всички 9 известни до сега планети. Това още една от тезите която може да се прибавят към „аномалиите” открити за съществуването на Нибиру- Мардук. Както се казва в древния текст „Енума елиш” планетата Мардук е влязла в Слънчевата система по своя орбита по часовниковата стрелка, поради което Земята е била разтърсена от изключително мощна външна сила”. Вероятно именно Нибиру, след като е била заловена в орбита около Слънцето, е причинила Потопа преди 13 000 г. е дестабилизирала ледниковите шапки на Земята. Шумерските ръкописи твърдят, че Потопът е бил причинен от Нибиру, че неиното въздействие е било толкова силно, че Земята се е тресла „из основи”. Дали може научно да се докаже, че Нибиру е причинила потопа като е издигнала морските води чак над Андите и Арарат, където Ной е заседнал. Научните наблюдения показват, че комбинираното гравитационно въздействие върху Земята да се изтегли на една страна водата от всички океани, така че да се получи огромна изпъкналост, изразяваща се в гигантски по своите размери вълни.


Библейското описание на Потопа твърди, че „морските долини останаха непокрити и основите на Земята лежаха празни”.


Орбитата на Нибиру според нейният изследовател Зекария Сичин, достига най- близката точка на Земята, когато премине на разстояние 166 милиона мили край астероида „Белт”. При такава отдалеченост тя би трябвало да е видима от Земята, както се потвърждава от текста на Шумерите, описващ посещението на Ану и Анту на Земята. Но дали това е било достатъчно да се предизвика потоп? Едва ли. Тогава не е ли възможно Нибиру да е била притисната по- близо до Земята? Един древен месопотамски текст наистина описва подреждането на планетите, които някога може да са довели Нибиру в прекалена близост до Венера и Земята. Текстът твърди, че 7- те „външни планети” – Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон и Нибиру са щурмували „небесната преграда”, която ги е разделяла от 4- те вътрешни планети- Слънцето, Меркурий, Венера и Луната. В резултат на това Ищар (Венера) направила опит да се превърне в „царица на небесата”, а Син (Луната) била насилствено пленена”.
Налице се и тези, които подсказват, че Нибиру понякога извършва преминаване до Земята и Венера, много по- близо от 166 милиона мили. Ако Нибиру е преминала на еднакво разстояние от двете планети, тогава тя се е доближила до Земята на 12,5 милиона мили, достатъчно близо за планета три пъти по- голяма от Земята да предизвика драматични катастрофи. Как е бил отпушен потопа? Повечето разработки приемат, че той е бил една вълна и заради това са търсели причина в самата Земя. Според една теория антарктическата ледена покривка периодически се е плъзгала към морето. Друга теория отразява библейското обяснение: „Всички извори от най- голяма дълбочина изригнаха нагоре”. Но ако потърсим външни причини за Потопа ще се появи по- приемлива теория. Преминаването на Нибиру в близост до Земята би могло да причини сериозно тектонично разместване на пластовете, както и вулканичната дейност, придружаваща Потопа, разтопяване или приплъзване на ледената покривка и океанско изригване. Колкото до самият Потоп земните води вероятно са били издърпани от едната страна на Земята чрез гравитационно притегляне, причинило страхотно покачване на нивото и към Нибиру докато е преминавала покрай Земята. След като Нибиру е отминала, водите с бясна скорост са се прибрали обратно към Земята. Магнитното поле на Земята също е било повлияно. През 1972 г. шведски учени стигнаха до извода, че обръщането на магнитното земно поле е станало преди 12 400 години.
Една близка среща с Нибиру е имало и огромно въздействие за Венера. Тя е спряла изцяло въртенето на Венера и после я е накарала бавно да се върти около оста си в обратна посока, т.е. по посока на часовниковата стрелка за необичайните 243 дни за една завъртане около собствената си ос. И „Енума Елиш” потвърждава, че Нибиру-Мардок е имала посока на въртене по посока на часовниковата стрелка, обратно на другите планети. Ацтеките например са запазили древна легенда, в която Венера била наричана „звездата която пуши” . Това вероятно се базира върху показания от времето на Потопа. Ако е така Венера може да е загубила своята атмосфера при срещата си с Нибиру и я е възстановила през последните 13 000 години. Виждана ли е Нибиру след Потопа? Вероятно да, тъй като описанията на тази планета се срещат в летописите на шумерската цивилизация, която е възникнала преди около 6000 години. Шумерите, както отбелязахме, наричали Нибиру „Планета на пресичането”. Защото според „Енума Елиш” Нибиру била орисана винаги да се връща към мястото на „небесната битка”, където била пресякла пътя на Тиават, поради което била наречена „планетата на пресичането”. Според най- ранните пиктографски системи Нибиру е била представяна чрез знака на кръст. Религиозната същност на кръста, свещена както за будизма така и за християнството, по този начин дължи произхода си на събитието създало Земята.
Шумерският текст твърди, че главният бог Ану, който е живял на Нибиру, е правил посещения на Земята, придружен от своята съпруга Анту. Сичин предполага, че такова посещение се е случило преди четвъртото хилядолетие преди Христа, когато боговете решили да предадат цивилизацията на човечеството: „На седемнадесетият ден от тяхното посрещане бил даден прием в чест на Ану и Анту в град Урук. Накрая боговете Ану и Анту преминали през прекрасна процесия до техните „златни олтари за ноща”. На сутринта ги придружили до свещеният кей, мястото на кораба на Ану, където се е състояла церемонията по изпращането им”. Древната легенда изобразява Нибиру като кръгъл диск с две огромни крила. Този символ крилатия диск е бил боготворен от шумери, асирийци, вавилонци, египтяни, а след това и от всички империи през хилядолетията. Крилата обаче объркваха учените. Но те имат смисъл в контекста на планетата, чийто управител е бил най- висшият авторитет на човешката власт на Земята. Месопотамските текстове описват Нибиру като „наблюдател” на планетите с орбита, която е била по- възвишена и по- голяма от останалите планети.
Тези описания показват най- необичайната планетарна орбита, която се приближава до Слънцето в единия си есктремум, а в другия е извън Плутон- орбита, която е елиптична. Възможно ли е една толкова голяма планета да притежава толкова странна орбита? Колко е дълга орбитата на Нибиру и защо все още тя не е видяна в наши време? Отговорът се намира в шумерската дума САР, „Върховен владетел”, асоциация с най- висшето божество Ану. Но терминът означава числото „3600”, изобразено като един огромен кръг. В определен контекст той приема и смисъла на „завършен цикъл”. Това би могло да означава, че орбитата на Нибиру е около 3600 земни години, заради което напоследък тя не е била виждана. Дали независимо от асоциаците за Нибиру с главният бог в шумерските текстове можем да твърдим, че тя е била „домът на боговете”. Едно от възможните доказателства е числото 12, което е свещено за човека откакто съществува. Ще споменем само за 12- те апостоли в християнството. Тъй като няма друго обяснение за свещеността на числото 12 не е изключено корените му да се търсят в царството на „на боговете” или в астрономията. Планетата Нибиру довежда общият брои на небесните тела да 12(като се включват Слънцето и Луната). Според шумерите, съветът на боговете който взима важните решения, също се е състоял от 12 по- старши богове. Значението на това число е останало и до днес при разделянето на небето от 12 съзвездия, което разцепва процесионния цикъл на Земята на 12 периода, по 2160 години всеки.
Приемливо потвърждение, че Нибилу е била „странта на боговете”, които са дошли на Земята маже да е числото 7. То, както и числото 12, е било важно за тях, а от там и за човечеството. Не само с библейските 7 дни на сътворението на света, със 7-те печата, 7-те златни светлинки, 7- те ангела и др. Така не само в християнството, корана и „Книгата Енох” описват пътешествия през 7- те небеса. И до днес мюсюлманските поклонници обикалят 7 пъти около Кааба в Мека. Съвременните култури също са възприели 7- те чудеса на света, 7- те смъртни гряха и т.н. Божественото наследство на „7” се открива и при неизясненият произход на 7- те дни на седмицата. Досега учените не са могли да обяснят кой е избрал този фиксиран цикъл. Много вероятно е първоизточникът да са 7-те глинени плочки, върху които е написана шумерската „Енума Елиш”. Но какъв е началният произход на числото 7? Зекария Ситчин изтъква една интересна алтернативна теория. След като идентифицирал асоциирането но 12-те „бога” с 12-те планети, той се заинтересувал за непрекъснатото споменаване на бог Енлил, известен като върховен бог на Земята и владетел на „7”. Това подсказала идеята, че Земята е 7- та планета, срещната от боговете, когато те пристигнали от Нибиру към вътрешността на Слънчевата система, ако се брои от вън навътре.
Такова пътешествие на „боговете” до Земята е било увековечено и от вавилонският ритуал „шествието на Мардок”, давайки си сметка, че вавилонците са нарекли планетата Нибиру на Мардок, в чест на техният бог.
Трябва да признаем, че е неприемливо да си представим, че тези богове са еволюирали на Нибиру . Природните условия там вероятно би могли да са много по- различни от тези на Земята, но те въпреки това чудесно са се адаптирали към условията на Земята. По-приемлива теория от тази за Нибиру е една планета от типа на Земята в наша или близка звездна система. Не трябва да подценяваме и вероятността от развитието на разумни същества на Земята или Марс, напуснали Слънчевата система, и върнали се пак тук. Периодичните катаклизмитични завръщания на Нибиру в центъра на Слънчевата система са имали огромно влияние върху скоростта на въртене на Земята. През 1993 г. бяха публикувани разработки с доказателства, че хуманоидите, са присъствали на Земята от стотици хиляди години. Древните шумерски текстове биха били от голяма полза за разрешаването на въпроса: Как е възникнал човека, и какъв е неговият произход...


Следва....


Николай Николов

КОЙ Е ГОСПОДАРЯТ НА ЗОМБИТАТА?

Разкривайки докрай неизопачената истина за германския националсоциализъм, ние по-ясно ще осъзнаем реалностите и на днешния ден.

"Горбачов и Елцин са зомбита!"
Твърде големи бяха вестникарските заглавия и твърде сензационни са съдържащите се в тях сведения, за да ги пропуснем. При това в зомбизация биват обявявани далеч не само Михаил Горбачов и Борис Елцин. Не бихме опростили до такава степен нещата, но в "зомбистката" теория има нещо вярно.
Кой е господарят на зомбитата?
Естествен въпрос, но кой знае защо никой не го задава. От историята знаем, че определени светове и цивилизации биват унищожени след като достигнат определена степен на развитие. Сякаш има поставена табелка "До тук!". Теорията за самоунищожението не търпи сериозна критика. Кой обрича на гибел цивилизациите, с каква цел, какви методи използва унищожителят и дали унищожението няма алтернатива?
Нека да започнем от последното.
Вероятно бихме намерили път за спасение, ако знаехме повече за екзекуторите. За тази цел първо трябва да се убедим, че те наистина съществуват, а не са нечия зловеща измислица. налага се да хвърлим поглед към изчезналите култури на дълбоката предчовешка древност и да потърсим следи, които биха ни ориентирали в посоката на нашето търсене.
Твърде малко знаем за разпадналата се на късове планета, наречена от астрономите "Фаетон". Да, астероидният пояс между Марс и Юпитер съдържа отломки от взривената Фаетон /или Нибиру, или както още я наричат/. Но в Пояса е трудно, ако не и невъзможно да се открият следи от цивилизация. Астероидният пояс - това е разпръснатата планетна сърцевина, втвърдената планетна магма. Кората, повърхността с всичките нейни изкуствени образувания и строежи след взрива е отпътувала в посока, обратна на Слънцето. Върху Сатурн, Уран и Нептун поне засега не можем да се приземим, но и техните спътници съдържат интересни за нас, хората данни. Стига наследниците на Енки, Енлил и Еа да ни разрешат едно такова посещение… По-нататък ще видим, че не ни разрешават. И то не от вчера. От отношението на небесните наставници се възмущават още античните летописци: "Изтреби потомството на наблюдателите; твърде много са гнетили човешкия род." - /Енох 10:18/ За наше съжаление “Всемогъщият и Единствен Бог” на Енох не само не изтребил “наблюдателите”, но не успял дори да ограничи тяхното “наблюдение”.


Крият се данните за мъртвата култура на Марс. Измъкнатите изпод лапите на американската цензура снимки са недостатъчни за сериозен анализ. Все пак ще кажа няколко думи, въпреки недостатъчните доказателства: Лицето от Марсианския Сфинкс не е човешко, както им се иска на ентусиастите. То изобразява едно от онези същества, които днес презрително наричаме "неандерталци". Нека Сфинксът бъде за нас напомняне, че те, Предишните са извършили нещо, което ние днес все още не можем да извършим. Но повтарям, данните са недостатъчни, а пред изследването на Червената планета някой е поставил непреодолима за хората бариера. Затова ще хвърлим поглед към едни познати същества от земната суша, проявили нещо повече от наченки на разумност:


Динозаврите.


Учеха ни, че били тъпоумни и тромави студенокръвни влечуги. Твърденията се оказаха лъжливи. Някои видове динозаври /в буквален превод - "страшни гущери"/ били не само топлокръвни и пъргави, но и притежавали добре устроен обществен живот. Доказват го намерените останки от селища на "гущероподобни" същества. Твърди се, че знаменитият модел от Отава демонстрира какви щяха да бъдат днес динозаврите, ако развитието им не беше мистериозно прекъснато. Всъщност така и не беше показан първообраза, послужил за оформянето на модела. Според други сведения моделът е бил точна възстановка. Никой не потвърди и никой не опроверга.


А може би на всичко отгоре динозаврите са били и разумни? В бившия СССР върху динозавърски яйца отпреди 70 милиона години палеонтолози открили начертани геометрични фигури. Според направените анализи, фигурите /в повечето случаи триъгълници/ били рисувани преди вкаменяването на яйцата, т. е. още веднага след тяхното снасяне. Кой друг би могъл да начертае фигурите, ако не самите динозаври. Или този, който ги е отглеждал. По същите причини, поради които ние бележим своите домашни животни. Ако пък отхвърлим хипотезата за разумните динозаври, ще се наложи да преосмислим друго свое мнение.


Прието е да се мисли, че динозаври и човеци са се разминали във времето. Това също не е вярно. Атлантите например са разговаряли на "динозавърски" език, но за Атлантида ще говорим по-нататък. През 1988 г. сп. "Корея" публикува вкаменен отпечатък от птеродактил. Надписът под снимката гласеше: "Вкаменен крилат дракон с опашка". Така е, за азиатските народи драконите не са само опашати и крилати, пояснението в случая е задължително. Старинните предания на всички континенти носят повече данни за обитателите на предишните геологични епохи, отколкото е прието да се признава в научните кръгове. Популярността на безкрилите и безопашати дракони не е голяма сред специалистите на модерните точни науки. Макар че, ако трябва да са искрени, те много добре разбират за какво става дума. Ще се окаже, че митологичните страшилища са "най-обикновени" динозаври. Да припомням ли как биват описвани драконите, змейовете, ламите, халите...? Нима намирате съществени разлики между тях и палеонтологическите възстановки на прадревни влечуги? Ще си позволя да вмъкна и мъничката загадка с човекоподобните змейове от българската народна митология. Можете да ги съпоставите с динозавроида от Отава.


Съществуват и няколкостотинте хиляди камъни от Ике, Перу. Върху част от тях са изобразени бронтозаври. Твърде голям е броят на камъните, та да ги обявим за фалшификат. И още едно любопитно свидетелство: в пещерата Алден, Южна Франция бил открит отпечатък от човешко стъпало отпреди 20 хиляди години. Май ще се окажем доста по-стари от шест хиляди годишните Адам и Ева… И май ще се окаже, че сме имали връзка с много видове, смятани досега за “праисторически”. Ако освен не приемем за праистория всичко, случило се преди раждането на съответния догматичен учен.


Не, Човекът и Динозавърът не са са разминали. Нещо се е случило и единят /по-силният/ е загинал, а другият /по-слабият/ е оцелял. Загадката си остава, но нека не се залъгваме с глупави хипотези за глобални катастрофи. Иначе ще ни се наложи защо и как са оцелели останалите видове.
Следва продължение.....
Николай Николов

Съобщение: НИБИРУ Е ВЕЧЕ НА ХОРИЗОНТА

Преди няколко месеца, мистериозната планета Нибиру, за мнозинството от населението, се явява само като термин от древните шумерски митове. Някои историци го считат за някакъв условен термин на древните, означаващ нещо. Други, смятат, че това е някаква религиозна измислица на древните шумери и така нататък.. Естествено същото се е смятало, че Нибиру, това е всичко свързано с анунаки – дошлите от небето същества, притежаващи кула със свръх естествени свойства – Зикурат/ шумерски храм /, чрез която вавилонците общували с някакви свръхестествени същества от тази планета. Още повече, че никакво внимание не било отделено за изучаване на това предание за Нибиру.


Междувременно, тайнствената планета Х, известна на шумерите, като Нибиру, се появи на хоризонта. От 15 май, 2009 Нибиру може да се види с малък телескоп, а от май 2011 тя ще достигне яркостта на Венера и ще бъде най-яркият обект на небето след Слънцето и Луната. От май 2012 година Нибиру ще свети по-ярко от Луната, и ъгловия размер на нейният диск ще отстъпва много малко на слънцето. (!). Това ще бъде невероятно зрелище и събитие, с хиляди пъти по - голямо значение от кометата Шумейкър-Леви. Но дали са казали нещо, например по Евро Нюз?За сега не, по скоро се опитват да скрият това, но на практика от всякаква гледна точка, това ще бъде едно от най - важните събития за нашата планета, което може да доведе до известно изменение на климата, и без съмнение ще доведе до сериозни икономически, политически, и в крайна сметка, религиозни промени.

Четете и тук: http://nikolaijambol.blogspot.com/2010/01/nibiru.html