Тайната на Кивотът - част първа

КИВОТЪТ: вероятно оръжие или каквото и да е.

През 1986 г. Франк Джоузеф, търсещ Кивота вече от 5 години, без да предположи, че следващите две десетилетия това издирване ще продължи с още по-упорита страст, се среща с медиум. Пита знае ли какво какво е Най-сакралния предмет от цялата човешка история. Тя отговаря: “Ковчегът на завета е нещо, за което всеки е чувал, но никоий не е сигурен какво точно представлява.”


“Искам да обясня в самото начало – пише много по-късно Джоузеф, - книгата не е резултат от някакви свръхестествени проникновения и търсения. Нищо не ми е било внушено от “Другия свят”, или поне не съзнателно. Споменах срещата с дамата, само защото тя ме наведе на някои мисли, които заслужават внимание. Както тя каза, наистина е “забележително”, че свещеният Ковчег на завета привлича хората масово в продължение на толкова дълго време, макар че за него се знае толкова малко.” Става въпрос за изследването на Джоузеф и Лаура Бодуан „Кивотът: Тайното оръжие на атлантите” /в България – ИК Кръгозор, прев.П.Мичева/.
КИВОТЪТ КАТО КОНВЕЙЕРЕН МОДЕЛ
Зачестиха оповестените книжовни търсения на свещенния сандък, непонятно защо. Но мнозина твърдят, че е дошло времето Кивотът да бъде изваден на показ за днешното Човечество, което го е заслужило, пък и има нужда от него. Лично аз започвам да схващам за кой Кивот става дума. Защото ще се окаже, че съществуват няколко, укрити, но не забравени, на няколко континента. И нито един от тях може да не е оригиналният. “Онова”, което предания, летопис и съвременни уреди укриват и откриват под един – претърпял съвременни катаклизми – хълм в САЩ на левия бряг на река Ембарас в руините на град Стрингтаун, макар и частна собственост, току-виж се оказало годния за разкопаване Кивот. Пак не лесно и не чак толкова бързо, но според Джоузеф и Бодуан, съвсем предстоящо. Отделен въпрос е кой /военните, учените или наистина цялото Човечество/ и кога ще разбере какво биха намерили там, затрупано от взрив, земетресения и наводнения. “Петното”, което дълбочинното сканиране разкрива, по размери и форма покрива лелеяната мечта на съвременните Индианаджоунсовци, пък и отговаря на местните легенди и част от намерена рисунка върху камък. С другите копия на безценния древен уред ще бъде значително по-трудно: в Гластънбъри Тор, в Близкия Изток, в Латинска Америка, из планините на Далечния Изток, в планината Меч в Япония /още едно предполагаемо копие/, под алпийски глетчер, на дъното на шахта край бреговете на Нова Скотия и още къде ли не /защото набелязаните му местонахождения изобщо не са намалели/. Надеждите за етиопския Кивот от Аксум, който, също е копие – ако съществува – ала направено в края на ІV в., са по-обнадеждаващи, но и те отлежават 15 столетия. Никога ли не сте се замисляли, че именно поне половин дузината места, където от векове търсят Кивота, може да подсказват, че “моделите” са повече от един.


С любезното съдействие на Емил Братанов
Прер.и доп.от публ.в сп.Усури
Николай Николв