Преди милиарди години Луната за последен път е гледала към нашата планета с онази своя част, която сме свикнали да наричаме "Тъмната половина", съобщава "Ню сайънтист". От тогава тази нейна страна не може да се наблюдава, тъй като земният спътник се е обърнал и сега извършва пълно завъртане около оста си за една обиколка покрай Земята и остава обърнат към нас с една и съща своя страна. Новото предположение бе подкрепено от анализ на разположението на лунните кратери, които са възникнали поради сблъсъци с по-малки космически тела. Предполага се, че именно удар на астероид е предизвикал обръщането.
Компютърен модел, анализиращ 46 лунни кратера, бе създаден от учените от Института по физика на Земята в Париж. Според предишни проучвания западното полукълбо на Луната, гледано от Земята, е получило с около 30% повече астероидни удари, отколкото източното полукълбо. Това се дължи на факта, че западната част на Луната се оказва предна при движението по орбитата и е значително по-изложена на “бомбардировка” от космоса. По същата причина предницата на автомобил, пътуващ в дъжд, се среща с повече дъждовни капки.
Когато учените сравнили възрастта на кратерите в двете хемисфери (за което използвали данни за последователността, в която изхвърленият при ударите материал се е отлагал на повърхността на Луната), те открили нещо неочаквано. Въпреки че по-скорошните кратери наистина били концентрирани в западната хемисфера, по-старите били съсредоточени в източната. Това води до сериозно подкрепеното предположение, че някога източното полукълбо на Луната е било обърнато напред по посока на движението.
Откритието добре се обяснява с мощен астероиден удар, който е превъртял Луната с около 180 градуса. Вероятно десетки хиляди години след него тя е продължила с отслабваща, видима от нашата планета ротация около оста си, докато се е установила в съвременното си положение. Проучване на образците от скали и парчета от космоса, събрани от кратерите, които са достатъчно големи, за да са кандидати за резултат от обърналия Луната сблъсък, показа, че мащабното събитие се е случило най-вероятно преди 3,9 милиарда години. Азиатските сонди, обикалящи над Луната сега, може да открият допълнителни кратери, които да хвърлят още светлина върху описаната хипотеза.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар