МАЙ Е НЕОБХОДИМО ПОВТАРЯНЕ ДО ВТРЪСВАНЕ

Представете си следната картина: вървите по улицата и виждате, че на земята лежи нещо като депутат. Или съдия. Или министър. Или лидер на парламентарно представена партия. Лежи там нещото и моли за помощ. Какво ще направите? Какво ще бъде най-добре за вас да направите? Заобиколете го, подминете го и не се обръщайте назад. Направете се на разсеяни. Престорете се, че нищо не сте видели. Което не е далеч от истината, защото нещото всъщност е едно надуто нищо. Ако видите, че застрелят, намушкат с нож или блъснат с кола такъв, кажете си, че няма значение за вас и за живота ви. Че всичко е наред, че човек не е пострадал. И пак няма да сбъркате, защото нещото отдавна е престанало да бъде човек. И че ако все пак на нещото нещо се е случило, то не ви засяга. И то наистина не ви засяга. Ако утре ви извикат и ви попитат какво сте видели, отговорете, че нещо в тоя момент ви е прилошало, притъмняло ви е пред очите и вие нищо не сте видели. И че нищо, ама нищичко не си спомняте. Притъмняло ви е от глад, от стрес, от студ – малко ли има от какво да ви притъмнее. И то благодарение на нищото. Били сте замислени за вашите грижи и не сте видели чуждите. Това е правилната реакция в случай, че нещо се случи с някой от тях.

Те не ви жалят, защо вие да ги жалите? Те не ви смятат за хора, защо вие трябва да мислите за тях като за хора? Многоименната партия на “политическия елит” ви обрече на смърт – вас, вашите семейства, близките и приятелите ви. Защо вие трябва да спасявате някого, принадлежащ към същия този елит, ако така се случи? Не отказвайте направо, не го изричайте с думи, щом се страхувате. Но не помагайте. Колкото повече от тях умрат, толкова по-добре ще живеете вие утре. Тяхната смърт е живот за вас. Също както те гледат да уморят целия български народ, за да осигурят себе си и своите поколения. Мизерията озлоби българина. Изчезнаха дружелюбието, приветливостта. Ние, българите почнахме да се ядем един друг. Не е ли по-разумно, по-полезно вместо да се ядем помежду си, вместо да се мразим и да си завиждаме взаимно, да насочим събралата се ненавист към тях. И тях да изядем. Да насочим своята омраза към изродите от меките кресла и лимузините, които ни донесоха толкова мъки и страдания.

Сега ще кажете, че подобни събития не се случват. Че “елитът” си има лимузини, охрани, че едва ли ще се наложи точно вие да им помагате. Не бъдете толкова сигурни. Животът често си прави шеги.

Елитът е единен при защитата на своите кастови интереси. Единен е, когато трябва да ограби своя народ. Обаче сред елита нерядко избухват малки битки. Някой откраднал повече от друг и почват скритите междуособни войни. И ето, Андрей Луканов бе застрелян като бездомно куче. Някой награбил повече власт от друг и започват интриги и междуелитни раздори. И хоп, биват разстреляни Илия Павлов и Емил Кюлев. Асен засегнал интересите на Хасан и посред бял ден в центъра на София падат окървавени трупове. Или гърмят взривове. Накрая войната завършва, сключва се споразумение, обаче ситуацията вече е друга. Извършено е поредното преразпределение на териториите.

Само че това преразпределение трябва да бъде узаконено. В очите на циганизования, извинете – на цивилизования свят всичко трябва да бъде според правилата на канибалната демокрация. И тогава представителите на елита идват сред вас. Тогава идва часът вие да им засвидетелствате своето доверие, за да продължат те своята мародерска игра. Тогава при вас идва някоя си Маузер, някой си Сер Гей, някой си Кобур Саксофонски, някой си Аамед Духан, някой си Пешо Коня или Мангал Костов и почват да ви уверяват колко са добрички и чистички, как изобщо не са крали и колко много ви обичат. Разбира се, имената са напълно измислени и всяка прилика с реални субекти е преднамерена и неслучайна. Та някои си там ояли се свине идват и почват да ви убеждават колко прекрасно ще бъде за вас, ако вие отново ги дарите със своето доверие. За да продължат да ви грабят и убиват, разбира се. Защото те друго не умеят да вършат. Тях за друго нищо не ги бива. Какво ще направите тогава, в този прекрасен миг?

По-добре си спомнете какво правехте досега. Гледахте ги зяпнали в алчните уста, следяхте ръкомаханията на грабливите им ръце и им ръкопляскахте. Нали са големи хора, как няма да им ръкопляскате, как няма да ги гледате зяпнали. После вие, малките хорица отивахте и пускахте малките бюлетинки с техните имена. Те доволно потриваха мазните си пухкави ръчички и продължаваха голямото плюскане. Хей, българи, не ви ли дойде акъла, че тая работа не може да продължава повече по тоя начин? Обърнете им гръб. Престанете да се надявате, че те ще ви помогнат. Почнете сами да си помагате. В бивша България вече няма правосъдие, няма полиция, няма здравеопазване, няма Народно събрание, няма правителство, няма нищо. В бивша България на власт е Законът на Джунглата. “По-силният изяжда по-слабия. Изяж, за да не бъдеш изяден.” Не ви казвам да правите нещо повече от онова, което прави оялия се и осрал се политически “елит”.

Не изпитвайте милост, не вярвайте в справедливостта на държавата и се оправяйте така, както е най-добре за вас. Дойде ли някой да ви граби, хвърлете го от терасата и после кажете, че е скочил сам. Дойде ли някой да ви обере нивата, заровете го на три метра дълбочина и посадете върху него дърво. Дойдат ли сред вас онези от “елита”, посрещнете ги така, че никога да не посмеят да дойдат пак. Разберете, не почнете ли вие самите да съдите, да отсъждате и да изпълнявате присъдите, никакво правосъдие няма да дочакате. Никаква справедливост няма да има за вас. Я ги погледнете! За главния прокурор вадят документ, че е луд, а за върховния съдия – че е крадец и бандит. На това ли му казвате правосъдие? Не чакайте партиите “да ви оправят”, ами създавайте свои организации. Не пишете устави и не плащайте членски внос. Много по-важно е организациите ви да са здрави и да действат. И от действията им да настъпват резултати. И не ги регистрирайте. Помнете, че не вие трябва да се регистрирате пред изроденото подобие на държава, а тя, държавата трябва да се регистрира пред вас и чрез вас. Почнете сами, няма кой друг да го направи. Не го ли направите, очаква ви глад. Очаква ви мизерия. Очаква ви смърт. Това ли искате?

Искате ли да живеете по-добре, българи? Искате ли кошмарът да свърши? Искате ли да се отървете от пиявиците, смучещи вашата кръв? Ами тогава почвайте ги, какво още чакате?

Търсено намерено...




 
Николай Николов