КОНТАКТ МЕЖДУ ВСЕЛЕНИТЕ

Това положение оставя неразрешени някои мъчителни въпроси: Ако физиците не могат да изключат възможност­та да съществуват няколко типа паралелни вселени, то ще бъде ли възможно да осъществим контакт с тях? Да ги посетим? Или може би същества от други вселени са ни посещавали - дали и това е възможно?

Контактът с други квантови вселени, които са декохерирали от нас, изглежда крайно неправдоподобен. Причи­ната, поради която сме декохерирали от тези други вселе­ни е, че нашите атоми са се блъснали в безброй други ато­ми в околната среда. Всеки път когато протече сблъсък, вълновата функция на атома като, че ли „колапсира" мал­ко, т.е. броят на паралелните вселени намалява. Всеки сблъсък ограничава броя на възможностите. Общият сбор на всички тези трилиони атомни „мини-колапси" създава илюзията, че атомите на нашето тяло са колапсирали напълно в определено състояние. „Обективната реалност" на Айнщайн е илюзия, създадена от факта, че разполагаме с толкова много атоми в нашето тяло, като всеки от тях се блъска в други, което всеки път ограничава броя на въз­можните вселени.

Положението е такова, сякаш гледаме към нефокусира- но изображение през камера. То би съответствало на мик- росвета, където всичко изглежда неясно и неопределено. Но всеки път когато нагласите фокуса на камерата, изображе­нието става все по-ясно. Това съответства на трилионите съвсем малки сблъсъци със съседните атоми, всеки от кои­то намалява броя на възможните вселени. По този начин осъществяваме плавно прехода от неясния микросвят към макросвета.

Затова вероятността да взаимодействаме с друга кван­това вселена, подобна на нашата, не е нулева, но намаля­ва заедно с броя на атомите във вашето тяло. Тъй като има трилиони трилиони атоми във вашето тяло, шансът да взаимодействате с друга вселена, обитавана от дино­заври или извънземни, е безкрайно малък. Можете да из­числите, че ще трябва да чакате много по-дълго, откол­кото продължава животът на Вселената, за да се случи подобно събитие.

Така, че контактът с една квантова паралелна вселена не може да бъде изключен, но той би бил изключително рядко събитие, тъй като сме декохерирали от тези други вселени. Но в космологията се натъкваме на различен тип паралел­на вселена - една мултивселена от вселени, които съсъществуват взаимно, подобно на сапунени мехурчета, които се носят във вана. Контактът с друга вселена в мултивселената е различен въпрос. Несъмнено това би било трудно и изк­лючително постижение, но то може да бъде възможно за цивилизация от III тип.

Както бе написано по-горе, енергията необходима за от­варянето на дупка в пространството или за увеличаване на пространствено-времевата пяна, е от порядъка на енергията на Планк, където цялата известна физика тър­пи неуспех. Пространството и времето не са стабилни при тази енергия и това оставя открита възможността да на­пуснем някога нашата вселена (ако приемем, че същест­вуват други вселени и не загинем по време на преминава­нето).

Това не е само научен въпрос, тъй като всички инте­лигентни форми на живот във Вселената един ден ще тряб­ва да решат какво да правят, тъй като ще наближи нейният край. В крайна сметка теорията за мултивселената може да се окаже спасението на всички форми на интелигентен живот в нашата вселена. Наскоро получените данни от спът­ника WMAP, който в момента се движи в орбита около Зе­мята, потвърждават, че Вселената се разширява с увелича­ваща се скорост. Един ден всички ние може да загинем по време на това, което физиците наричат голямото замръзва­не. Накрая цялата вселена ще почернее. Всичките звезди в небесата ще угаснат и Вселената ще се състои от мъртви звезди, неутронни звезди и черни дупки. Дори самите атоми на техните тела ще започнат да се разпадат. Температурите ще спаднат почти до абсолютната нула, правейки невъзмо­жен живота.

Докато Вселената се приближава до този момент, една високоразвита цивилизация, която е изправена пред окончателната й гибел, може да обмисли предприемането на своето последно пътуване - пътуването до друга вселена. Тези същества ще трябва да избират между бялата смърт и на­пускането. Законите на физиката са смъртна присъда за всички интелигентни форми на живот, но в тези закони има клауза, която допуска измъкването.

Такава цивилизация ще трябва да овладее мощта на ог­ромните атомни ускорители и лазерните снопове с големи­на на слънчева система или звезден куп, за да концентри­ра огромна енергия върху една-единствена точка така, че да достигне приказната енергия на Планк. Възможно е са­мото извършване на това да бъде достатъчно за отваряне­то на дупка-червей или на портал към друга вселена. Една цивилизация от III тип може да използва колосалната енер­гия, която има на свое разположение, за да отвори дупка - червей, докато извършва пътуване към друга вселена, на­пускайки нашата умираща вселена и започвайки всичко отначало.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ