петък, 13 март 2015 г.

@# ЧАСОВНИКЪТ НА ГАЛАКТИКАТА ВЕЧЕ ОТБРОЯВА ДВАНАДЕСЕТИЯТ ЧАС #@

Доктор Харолд Аспден предлага истински енциклопедичен труд в своя сайт за енергийни науки. От 60-те години насам той проучва концепцията, че цялата материя се създава от етера, и заключава, че има различни нива на плътност или дебелина. Тези негови открития са плод на пренареждане на уравненията на Максуел, които и до днес се използват при изчисленията на дизайна и конструкцията на електрическите уреди. Уравненията на Максуел автоматично приемат, че такова нещо като етер съществува просто защото той работи и никой не поставя то­зи факт под въпрос. Аспдън е първият, който открива, че мо­же да пренареди тези уравнения по логичен път и заключава, че този етер би трябвало да притежава различни нива на плътност. Уравненията разкриват също така какви биха били точните електромагнитни честоти, ако тези етерни пластове нахлуят в собствената ни реалност. За учения е абсолютен шок да открие, че числата, генерирани от него по теоретичен път, са абсолютно идентични с реалните честоти, които Тифт е регистрирал в своите сферични концентрични кръгове — или „пространствени сфери" - наблюдавани в над 250 различни галактики.
Заключението, до което се стига неизбежно благодарение на тези забележителни резултати е че, поне що се отнася до произхода на първичния източник на лъчение на разнообразни­те пространствени сфери, галактиките биха могли да попад­нат сред малко по-различен набор фундаментални физични константи... Авторът приема необходимостта да признае съ­ществуването на подобни „пространствени сфери" дори и в на­шата местна галактическа система... Подобни сфери оказват огромно влияние върху геологични събития от рода на обръща­ния на геомагнитното поле  които стават,  докато Слънчева­та система преминава границите, разделящи съседните прос­транствени сфери.
Това напълно потвърждава очакваното а по-точно, че можем да докажем наличието на пластове енергия в галактиката, които са в състояние напълно да трансформират Земята и Слънчевата система, докато преминават край нас, причинявайки осезаеми промени. Но тук не става въпрос за обръщания на геомагнитните полюсипо-важно е въздействието върху живота, тъй като по-голямата част от еволюционните събития в никакъв случай не са свързани с природни катаклизми.
Самият Тифт има свое виждане относно онова, което създава тези странни ефекти, а на фона на всичко за което говорим, резултатите са забележителни. Уилям Тифт очевидно не е запознат с физичния модел на Дюи Ларсън, но в крайна сметка стига до абсолютно същото заключение в стремежа си да обясни наблюдаваното: „Изводът е, че разглеждаме модел, бази­ращ се на съвместното съществуване на две триизмерни прос­транства - едното на времето, второто на пространството." И напълно независимо от Ларсън Тифт също прави подобно откритие. Нека се запознаем с още няколко негови идеи:
Квантовата физика се намира в тау-пространството, а конвенционалната динамика - в сигма-пространството. Ма­кар засега да не съществува никаква формална математическа рамка за свързването на тези две пространства (или най-мал­кото такава, за която Тифт не е знаел по онова време), емпи­ричните данни са напълно съвместими с наблюденията. Това включва свойства, вариращи от масите и силите на нивото на фундаменталните частици, през квантирането на червеното изместване, та чак до космологичните ефекти на ниво Вселена. Като триизмерна количествена реалност, времето се оказва обещаващ обект за научни проучвания.
Думата „тау" означава „време", следователно Тифт използва почти същата терминология като „време-пространство", само де­то е избрал да използва символиката на гръцките букви. В същия научен доклад той казва: „При определен космически радиус в тау-пространството всяка галактика се намира в специ­фично временно състояние, което променя на отделни стъпки." Моделът е невероятно елегантен. Като комбинираме изводите на Аспдън и Тифт разбираме, че поне на някакъв етап бихме могли да нав­лезем в новата пространствена сфера на тау-простраството, къ­дето материята и енергията - такива, каквито ги познаваме, „се сключват в малко по-различен набор фундаментални физични константи", а промените във временното състояние стават на от­делни стъпки. Нито един от тези двама учени очевидно не си е давал сметка колко добре този модел обяснява циклите от по 26 и 62 милиона години, открити в данните от вкаменелостите които показват, че тези промени в потока на времето влияят не само на „фундаменталните физични константи" на материята и енергията, но и на биологичния живот.


Николай Николов 

Няма коментари:

Публикуване на коментар