събота, 7 март 2015 г.

КАКВА Е ТАЙНАТА НА ТАМЯНА И КАК ДЕЙСТВА............?

Наричат го Аромата на Слънцето, символизиращ вселенската благодат. Става дума за известния на всички църковен тамян - древна благовонна смес, споменавана нееднократно в Стария завет. За нея се говори и в евангелските предания: един от тримата библейски влъхви дарява младенеца Исус Христос със смола в знак на признание на неговото божество, а от нея се изготвя тамян. Според християнските литургични традиции именно споменатото благоухание се разнася по време на всяко богослужение. Учените обърнали внимание, че от древни времена тамянът се е смятал и за лекарство, изцеляващо редица недъзи и болежки.


Провокирани от старите предания, специалистите от Института по физико-химия на Руската академия на науките решиха да разгадаят тайната на тамяна и неговите лечебни свойства, съобщи сп. „Профил”. В многобройните рецепти за приготвяне на Аромата на Слънцето винаги присъства смола от дървото от рода Boswellia, което расте в Арабия,  Африка и Индия.
„Интересен е фактът, че не съществува официално признат метод за приготвяне на благовонието. Намерихме информация в Интернет форумите, където свещениците споделят своите рецепти
в тях освен смола присъства и цветен прашец”, разказва пред „Профил” ръководителят на изследователската група Сергей Стовбун. За да разберат коя рецепта е истинно библейска и оригинална, руските учени препрочели Стария завет. Каноничният текст гласи: „И каза Господ на Мойсей: намери следните благовонни вещества ­ стакта (или смирна/Смирна, това скъпо благовонно масло помазвали умрелите./ ), ониха, ароматен галван (смола) и чист ладан.
И така: злато - за Царя, ладан - за Бога, смирна - за Човека./ . Вземи от всичко по равни части и направи чиста и свята смес, която пали пред ковчега на откровението в скинията, където аз ще ти се откривам и това ще бъде велика светиня за вас...” Тоест свещеният тамян се състои не от един, а от четири компонента, обясни Стовбун. Пред учените първо стояла задачата да разберат какво именно се крие зад наименованията „стакта”, „ониха” и „ароматен галван” и „чист ливан”.
Основната трудност произтичала от факта, че заради езиковите разминавания и несъответствия в значенията, всяко наименование можело да означава съвършено различни вещества.
„Отне ни цяла година, докато изучим този въпрос, преровихме тонове медицинска литература и древни лекарски записки”, обясниха от Руската академия на науките. В крайна сметка се оказало, че чистият ливан е именно смола от тамяново дърво. Стакта е гръцкото название на благовонната смирна, която тече от стираксовото дърво, срещащо се предимно на Арабския полуостров и в Етиопия. Тя се състои от смола и дървесно лепило, което се появява в прорезите на дървесната кора. Ароматният галван представлявал гранули от застинал млечен сок от стъблата и корените на многолетните растения от семейство Ferula gummosa и Ferula rubricaulis.
Освен в Стария завет галванът се споменава и в египетските папируси. Древните лекари признавали неговите болкоуспокояващи, спазматични и диуретични свойства.
Най-много главоболия на руските физици създало веществото ониха, което в превод от гръцки означава „нокът”. „Проблемът беше в това, че тази дума има няколко тълкувания и ни се наложи да проведем сериозно лингвистично изследване, за да установим единствено вярното”, сподели Сергей Стовбун. Учените достигнали до извода, че ониха е
черупка от спираловидна раковина
на особен вид мекотело, което обитава Червено море. При изготвянето на библейския тамян черупките се стриват в дребен прашец.
Учените взели равни части от четирите компонента и пристъпили към изготвянето на чудодейното благовоние. Всички съставки били доставени от ареалите на техния исторически произход. Получената смес била изпробвана върху животни.
Физиците заразили плъхове с перитонит
и ги разделили на две групи по 10. Първата била окадявана 15 минути с тамяна и 9 от животните оцелели. Гризачите от втората група, която не получила от благовонната смес, умрели до един. Резултатът поразил учените – библейското благоухание се оказало мощен имуномодулатор.
Физиците се заели с разгадаването на чудесните свойства на тамяна. Оказало се, че в нагара от получената смес се съдържат частици, всяка от които с размер един или по-малко микрона. Когато обаче учените разгледали под микроскоп всеки един от компонентите на благовонието, установили, че там няма толкова малки частици. Това означавало, че тайната на лековитото действие на тамяна се крие в неговата рецепта – при смесването на отделните вещества се получавала еднородна маса със съвършено различни свойства. Именно в тях са заложени два фундаментални принципа, обясняващи необикновените качества на тамяна.
Първият принцип е физичният. Според него аерозолите и димът, състоящи се от частици с размер от микрон или по-малко, могат много дълго време (цяло денонощие) да „висят” във въздуха. Така се създава
режим на постоянна инхалация
която има лечебен за организма ефект. Вторият принцип – медико-биологичният, гласи, че споменатите миниатюрни частици притежават способността безпроблемно да проникват в алвеолите на белите дробове, за сравнение по-крупните частици просто се сблъскват със стената на трахеята. Веществата попадат в кръвта именно чрез алвеолите, така че вдишването на свещения тамян е равносилно на венозна инжекция, при която лечебното вещество мигновено започва да действа.
Как в древни времена са получили толкова високотехнологично вещество? Та биологическите свойства на аерозолите със субмикронни размери на частиците бяха открити едва в края на миналия век, а Старият завет е писан между XIII и I век Пр. Хр. Руските учени са категорични, че подборът на компонентите на свещения тамян не е случаен и е дело на хора с непостижими знания в областта на биологията, физиката и химията.
В наши дни Добавят лавандула и розово масло.

В наши дни почти никой не спазва оригиналната рецепта на тамяна, описана в Стария завет. В благовонната смес за кадене, свещениците добавят по своя преценка най-различни смеси и съставки. Те могат да съдържат както смоли, така и благовонни масла като розово и лавандулово. Тамянът може да се ароматизира и със синтетични вещества. Качеството на благоуханната смес определя продължителността на действието и. Всеобща заблуда е, че при каденето тамянът трябва да гори, доказано е, че най-наситен аромат се получава, когато сместа се топи.


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар