вторник, 8 ноември 2016 г.

„О, НЕРАЗУМНИЙ ЮРОДЕ, ПОРАДИ ЩО СЕ СРАМИШ ДА СЕ НАРЕЧЕШ БЪЛГАРИН?“


О, неразумний юроде, да можеше да те види сега Паисий Хилендарски как се срамиш от произхода си и страдаш заради държавата, в която си се родил!
 Още през далечната 1762 година – време на робството, на подчинението и страха, този светец на българското самосъзнание  е спасил българския народ и е отворил очите му! Превел ни е през мрака на неяснотата и потъпканото славно минало и е посочил пътя към светлината и просветлението. Факт е, че неговата мисия е успешна – днес България е самостоятелна държава със самостоятелно управление, но дали това е достатъчно, за да се наричаме гордо българи както в родината си, така и извън нея?
  През 18 век българите са имали различни от днешните причини да се срамуват от рода си. Те, от една страна, са оправдани, защото един човек, който е необразован и не знае откъде идва и накъде отива, който няма и най-малка идея колко могъща и уважавана е била реално съществуващата му страна, който живее всеки ден в страх и ужас от турския народ, не може да вярва в произхода си и да е благодарен, че е българин. Нима, ако се беше родил турчин, нямаше да има по-добър живот? Щеше ли да бъде преследван, измъчван, убиван като мръсно псе? Съвсем нормално за този период от българската история е човек да не знае корените си и да се срамува от това, че е българин. Когато всички му втълпяват, че той е нисшата прослойка на обществото и трябва да се срамува от себе си, той, естествено, с времето ще започне да вярва на това, а не на случили се преди векове събития. Та това са 500 години робство!
  От друга страна, какво ни остава, когато изгубим надеждата в себе си и в силата си? Нима трябва да се забравят допринеслите за развитието и могъществото на България хора? Защо да сменяш религията си, обичаите си, миналото си, когато в кръвта ти е да се бунтуваш и биеш за свободата си?
  Добре че е имало хора като Паисий Хилендарски, за да напомни на изнемощелия, подчинен българин, че не трябва да се срамува от това, което е, че и България е имала своите славни времена и е била Велика сила. Без този човек, посветил голяма част от времето си, търсейки информация от различни книги и изреждайки една по една буквите като мъниста, България може би нямаше да съществува днес. Срамуваш ли се да си българин, ти ще промениш изцяло себе си, убежденията си и вярванията си, но няма да освободиш народа си, а тъкмо обратното – ще го предадеш. Всеки един достоен българин трябва да отдава почит на този човек, както и на всички други, дали по един или друг начин част от душата си в името на народа ни. За да бъдем днес това, което сме, за да имаме свободата да се наричаме „българи“.
  Ако погледнем обстоятелствата през 21 век, те никак не са обнадеждаващи. Да, свободни сме, но едва ли са много хората, родили се в България, които поне веднъж да не са казвали „Ех, ако не се бях родил българин!“. Истината е, че българският народ се срамува от себе си много повече днес, отколкото по времето на Паисий Хилендарски. Младите, разумни българи търсят начини за препитаване в чужбина, защото в България просто нямат развитие - бедността и лошата политика са новите, страшни поробители, населението застарява все повече и повече. Човек трябва да е голям родолюбец, за да пожелае да остане в държавата си въпреки всичкия този недоимък. Освен това, в чужбина вече се е създало едно недружелюбно отношение към българския народ заради малцинствата, които „прославят“ държавата ни и заради управляващите, които опетняват цялото ни славно минало. Предвид всичките тези изброени неща, а има още много, как да не се срамуваме, че сме българи? Лично аз се срамувам от положението в държавата си, от липсата на гражданско общество, от това, че се наричаме българи незаслужено. Защото не празниците и венците показват благодарността ни към възродителите и смелите държавници, а нашето самосъзнание, нашият дух, който отново е заспал. Едва ли Паисий Хилендарски и Васил Левски ще се зарадват, ако видят как се хвалим с тях и строим техни мегаломански паметници, а в същото време не правим нищо за държавата си с оправданието, че „нищо не може да се направи.“ Дотолкова сме се самозабравили, че вече пишем с латински букви в Интернет и използваме „модерни“ чуждици вместо своите много по-красиви и благозвучни родни думи.
  Още преди близо три века Паисий Хилендарски е казал „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“. Мисля, че неразумните българи непрекъснато имаме нужда от един Паисий, който да ни припомня кои сме и да ни вдига на крака. Грешката е, че ние стоим и чакаме той да се появи, а не се опитваме ние сами да вземем поне малка част от него и да допринесем за бъдещето на България.
  Дано Паисий не вижда в какво превърнахме свободната си, но вече безславна държава.


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

1 коментар:

  1. БРАВО НИКИ!!! Много правилно си го написал. Проблема за мен е в самите нас, но не само от нас разбира се. Проблема е много отдавна. Вина да сме на това положение имат и хората преди нас. Е разбира се това не е оправдание. Наистина трябва да се направи нещо и ако всеки помисли и си постави за цел помогне по няккакъв начин това да стане то това наистина ще стане. Лошото е че загубихме голяма част от ценностите си и не знам как щеси ги върнем. Според мен загубените ценности могат да се върнат само ако си познаваме истинската история, а тези, на които сме неудобни направиха всичко възможно народа ни да не я научи. Аз се радвам, че поне има такива хора като Христо Маджаров, Милан Миланов и др., които ни поднасят историята на тепсия така да се каже, но тук вече трябва да се намесим ние родителите на бъдещите поколения и да продължим да я предаваме на нашите деца. Само така след време ще могат да се изправят гордо и да кажат НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ. Аз виждам светлина в тунела все пак. Може някой да ме нарече голям оптимист да такъв съм защото съм БЪЛГАРИН и ще направя всичко възможно моите деца да растат като българи в БЪЛГАРИЯ. Това, което знам от моите родители и това, което съм почерпил от различни източници ще се постарая да им го предам и да ги възпитам в българщината!!!

    ОтговорИзтриване