Швейцарският учен Жан — Жак Бабел установява, че през последните 5600 години човечеството е преживяло около 14500 войни с 3,5 милиарда убити. Това е половината от сегашното население на Земята. Само през 1991 г. на планетата са регистрирани 52 войни или военни огнища. Това означава, че след неизброимите — в това число и две световни войни за един век — през въпросната година една срещу друга са се изправили 104 противникови идеологии, чиито желания очевидно са достатъчно основателни, за да оправдаят убийствата на следващите милиони.
Каква тогава е целта на войната при хората?
От столетия темата за войната е занимавала умовете не само на организациите за мир, но и на философите. Според тях всички живи същества се борят за храна и територия, но това веднага не означава, че агресивното поведение на животните може да се пренесе върху човека, най-малкото защото интелигентността, съзнанието и етиката са негова еманация. Разликата дали два хищника се нападат заради плячка, или оръжейните милионери живеят от търговията с оръжие и съответно от перманентни войни, изобщо няма защо да се коментира.
От древният Рим знаем, че борбата за живот може да служи и за развлечение: под мотото panem et circenes („хляб и зрелища“) гладиаторите са били заставяни да се бият един срещу друг, за веселието на плебеите и да ги отвличат от безсилието им. Същият принцип днес използват и телевизията, видеото и футбола, за да улеснят бягството на лекомисления гражданин от потискащата истина за неговото съществуване.
От какво ни отвличат медиите?
И какво евентуално бихме научили, ако постоянно не бяхме облъчвани с нещо?
Ясно е, че от спора на двама „третият” винаги има изгода. Всички знаят поговорката „Двама се карат — трети печели”. Ако транспонираме това върху която и да е държава или върху цялата ни планета, ще се убедим, че твърдението е вярно. Например банките, които отпускат заем на воюващите страни, имат най-голям интерес дадена война да не завърши особено бързо.
Чрез войни и безредици може да се подтикне цял един народ да приеме и дори да желае ориентацията на институции, с които в условия на мир никога не би се съгласил (например НАТО, ООН).
Хората, които не се интересуват от подобни неща, не виждат никаква връзка между войните (освен жертвите).
Възможно ли е те да са от полза и за други субекти извън военната индустрия?
Какво кара хората да мразят толкова силно, че да са готови да убиват собствените си ДРУГАРИ ПО СЪДБА?
Кое може да е толкова важно, че заради него да се отнема човешки живот?
Нищо ли не научихме от милионите и милионите загинали във войните и от болката, която остава?
В бивша Югославия например различните етноси съжителстваха мирно години наред, а днес воюват едни срещу други. Какво се случи, че изведнъж техните братя, които живеят в същото село, говорят същия език, изглеждат по същия начин, носят същите дрехи, по същия начин се радват, обичат, смеят и плачат — станаха най-омразните им врагове и започнаха да избиват децата им, да изнасилват жените и майките им, да затварят мъжете в концентрационни лагери…
Не ви ли се струва познато отнякъде?
Наистина ли боевете се водят само заради идеологическите различия на отделните фракции, или не е изключено някой да се крие зад кулисите?
Кой би могъл да е той?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар